За фалшивите телкове

Аз съм лекар, но не споделям никакви ”колегиални” или някакви други чувства на симпатия към онези ТЕЛК-аджии или както там се наричат, които предимно възмездно, пък дори и да е било безвъзмездно, подаряват доживотни инвалидни пенсии на напълно валидни цигани, тарикати и измамници. На стотици хиляди иждивенци, чийто пенсии и още 39 други привилегии ще са за сметка на работягите, които ще броят дните до средата на май, че са работили не за себе си, а за “държавата”.

Ако някой не разбира, че това е атака срещу морала на професията, срещу обществената справедливост изобщо и даже срещу икономиката на страната, трябва един много строг закон да го просвети в това отношение и в този закон трябва да влиза отнемане на правото да се практикува медицина, а в случаите на “възмездяване” в големи размери -затвор, конфискации и пр. И взелият, и далият, би трябвало да възмездят обратно онези, които са ощетените, тоест данъкоплатците. 


В Ню Йорк, главно в квартала Куинс, където има много руснаци около Брайтън Бийч, респективно и руски лекари, които са донесли в себе си съветският морален кодекс, от ФБР разкриха една много стройна измамническа схема. В нея участваха руски доктори, предимно невролози, които бяха ощетили осигурителни институции за десетки милиони долари. Схемата беше елементарна: мними болни с неизлечими болки в гърба. L-5/ S-1 с дискова херния, не могат да вдигат, да носят, да се навеждат и хоп- ето ти тлъста компенсация от осигурителя и плащане по нетрудоспособност, защото човекът от трудовата си дейност се е сецнал и повредил. Хванаха ги с видеокамера, която записва как “увреденият” в двора си вдига разни тежки предмети, успешно се навежда, но щом е някъде да си търси правата, е в инвалидна количка. Съветските лекари загубиха лиценз да практикуват и някои отнесоха сериозни присъди затвор. Не че само руски лекари има от този тип, но мисълта ми е, че те бяха много свирепо наказани, защото това, което те правеха е федерално престъпление и там няма прошка. 


В числото на онези български лекари, които носят огромна вина за недоверието към професията и за опетняването на името на лекаря в обществото, са разбира се и онези тарикати, които със сигурност са добре компенсирани парично за фалшивите медицински удостоверения на арестувани тежки престъпници с много пари, за несъществуващи болести или за преувеличаването на техните страдания и опасностите за живота им от зъбобол и ишиас. Това поставя съда в позиция на юридическа супинация или другояче казано, в позиция на паднал по гръб в състояние на безпомощност да постанови справедлива и навременна присъда. Подобни “медицински” трикове, ако не до оправдаване, в най-лошият случай водят поне до безконечни отлагания и шиканиране на знакови съдебни процеси. Резултатът е отказ от правосъдие за пострадалите, изтичане по давност на делата и 5% доверие в съдебната система.

Разбира се, не е само тази причината за недоверие в системата на българското правосъдие, но е една немаловажна част.

Ако приемем, че недоверието в институциите на държавата е тумор, който разяжда самите основи на съвместното живеене на българите и води до взаимно подозрение между хората и тотална липса на чувство за общност, резигнация и накрая до емиграция, участието на лекари в разрастването на този тумор заслужава тяхното екстирпиране, казано на лекарски жаргон. Отстраняване по хирургичен път! Вън от професията и добре дошли в криминалния свят. Деморализацията на обществото е много тежък грях, морален, но и медицински грях, да оставим настрана правните норми. Един човек, който има усещането, че живее в среда населена от тарикати, която го прецаква на всяка крачка, където няма справедливост и възмездието за престъпления е абстрактно понятие, но паричното възмездяване на престъпници е медицинска практика, такъв човек се разболява морално, той е обезверен и е кандидат за всякакви психосоматични и най-различни други болести. Тази епидемиология не е обект на проучване от институциите, но е напълно реална и никак не е безполезно да се замислят и лекарите и държавниците защо толкова българи са с високо кръвно налягане или с диабет, болести благородно зачислявани към така наречените “стресови” състояния. 


И накрая, сякаш това не е достатъчно, за да се довърши напълно деморализацията на населението по нашите земи, прецаканият средностатистически обитател ще трябва да изтърпи и гледката на индианската нишка от освидетелствани от ТЕЛК индивиди, които се насочват към избирателната урна. Какво ли друго му остава, освен да изпсува тихичко и да си каже “ Е, па на тия нема да им гласувам!” В смисъл, че неговото участие в демократичния процес е обезсмислено, след като неговият глас автоматично ще бъде неутрализиран от гласа на неграмотният инвалид със 100% инвалидност, който получава онази пенсия, която псуващият е изработил и по право му принадлежи, когато остарее след 40 години бачкане.

А защо псува тихичко ли? Ами да не го чуе случайно Хелзинкския Комитет и да не го окошарят за “език на омразата”…


Споделете:
Любомир Канов
Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г. в САЩ. Преди няколко години се завръща в България.