Само слепец не би видял, каква грандиозна трансформация протича в момента в политическата архитектура на Европа. Процесите на идейно разцепление в ЕНП, възходът на популисти и зелени, сривът на социалистите… това са големите трусове, които ще начертаят политическата география утре. Най-важният процес, който протича обаче е този на бавното, постепенно израстване на паневропейска консервативно-патриотична десница. Процес, чийто последствия ще предопределят живота на поколения европейци.
Колкото и изнервящо бавно да се случва, утре Европа ще има политическо семейство, в което ще влизат ПиС на Качински, Фидес на Орбан, Лигата на Салвини, АфД на Гауланд, Льо Пен и пр. и пр. И най-простата бакалска сметка показва, че този съюз ще е минимум втори в Европарламента. Далеч пред АЛДЕ, ПЕС, Зелените и формацията на Макрон. И непосредствено зад ЕНП.
А после?
После ЕНП ще е изправено пред избор, дали да търси политически съюз: a) вдясно или b) вляво. Ако потърси вляво, това ще е нейната лебедова песен. Всичко ще се забави с един изборен цикъл и накрая отново ще се стигнем до вариант a, само дето самата ЕНП ще е на парчета. Ако още сега потърси вдясно – Европа предсрочно и неочаквано ще се окаже доминирана не от либерален, а от нов консервативен консенсус.
Какви ще са неговите контури?
Преди всичко, консервативният консенсус няма да е анти, а проевропейски. Нещо повече, именно той ще формулира нов амбициозен дневен ред на Европа, който най-накрая да я вкара в 21 век. Това ще бъде една Европа с ясно очертани и ожесточено бранени граници (географски, културни, религиозни и морални). И по-важното, ще бъде една Европа с идентичност – продукт на собственото й историческо развитие и памет, а не на лабораторните усилия на социални инженери. Европа, която знае, какво е била, какво е, и какво трябва да бъде. Защото само Европа на отечествата, може да бъде отечество на европейците.
И да, в тази утрешна Европа, лидерите ще бъдат груби, невъзпитани и шумни, силно дразнещи изнежения либерален слух. Всъщност европейската контрареволюция ще напомня силно американската и затова, ако не харесвате стила и поведението на Доналд Тръмп, вече е хубаво да започнете да се подготвяте за естетическия шок. Европа на реакционерите ще бъде арогантна и тромава, но много, много по-жизнена и автентична от днешната бюрократична плява. И по-полезна. Защото ще спре самоубийственото унищожаване на европейската култура, ще върне традиционните ни ценности и ще види света такъв, какъвто той отдавна е. Политическа джунгла със зверове и опасности, а не игрище за голф с коктейли Мохито до последната дупка.
А либералите?
При тях всъщност Ви чака последната изненада. Днешният европейски либерален естаблишмънт, утре ще бъде… евроскептичен. Защото, когато разбере, че обединена Европа вече не може и няма да бъде либерална, ще започне да я руши. Всъщност, ако го следите – Макрон вече започна. Нещо повече, по всичко изглежда и, че днешният европейски либерален естаблишмънт, утре ще бъде и антидемократичен. Защото ще осъзнае, че демокрацията също не може и няма да бъде либерална.
Да не кажете, че не сте били предупредени!
