Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма “Артекс” на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.
Няколкото оставки в правителството, които последваха, като да бяха грешен ход – създаде се впечатлението, че едни поемат отговорността за сметка на други; или по-скоро на някой конкретен друг. Този друг е не кой да е, а един от двата стълба, носещи кита ГЕРБ на гърба си – Цветан Цветанов. Обществените настроения, изказани от лица из целия политически спектър сочат, че е дошло времето.
Настрани от правните аспекти на казуса, които следва да се коментират предимно от експерти, излезе на преден план и един традиционно неглижиран в българската политика въпрос – този за морала.
Напук на популярното клише, моралът не просто, че има място в политиката, но дори следва да има ключова роля при преценката на действията на който и да било, особено на хора заемащи властови позиции. Предимството на морала пред буквалисткото спазване на законодателството е ясно: моралът е широка рамка, която допуска критика по въпроси и казуси при които законодателството не намира проблем.
Един поглед отвъд Атлантическият океан към Съединените aмерикански щати ни подсказва верният път. Когато в САЩ представители на едната голяма партия желаят да се случи политически скандал с някой политик от другата голяма партия (защото тези неща се случват предимно при наличие на политическо желание, ако някой си мисли нещо различно греши), то фокусът пада върху сексуалният и личният живот на този политик: Верен ли е бил той на съпругата си? Насилник ли е? Управлява ли добре бизнеса си?
И наистина – как на някой, който престъпва клетва за вярност дадена пред Бога и към собствената си съпруга може да се разчита, че ще бъде верен на избирателите си? Как на някой, който не може да контролира инстинктите си може да бъде поверена власт над другите? Че такъв човек лесно би се превърнал в тиранин! И още – как да повериш държавната хазна и управлението на държавния бюджет на някой, който с личният си портфейл не умее да се справи?
По повод първото приключи преди време политическата кариера на Арнолд Шварценегер, а примери за опити за политически натиск по повод второто и третото виждаме пък непосредствено около настоящият американски президент Доналд Тръмп – къде срещу собствената му личност, къде срещу хората от обкръжението му.
На този фон дебатът дали някой е успял да си купи жилище срещу отстъпка изглежда някак не точно на фокуса на основните проблеми, които следва да бъдат коментирани от морална гледна точка. И нещо повече – създава се впечатление за умишлено пропускане на същественото. По този начин ще бъде наказан един виновен там, къде може да бъдат не просто наказани много, но дори да бъде създадена обществена атмосфера, която не допуска подобни провинения.
Докато законът формално може да бъде спазен и заобиколен при доброто му познаване (и това всеки добър юрист може да потвърди), то моралният поглед в политическите процеси ни дава възможността да разпознаваме подобно поведение и да не позволяваме на когото и да било да се изкушава да действа неморално още преди на самия него да му е хрумнало.
И това отношение на народа към властта става реалност твърде лесно, чрез завръщане към християнският фундамент в нашето общество и държава. И като за начало – в собствената ни личност.
А, и само между другото – лобизмът като практика е напълно легален в коментираните по-горе САЩ. По този начин не се разрешават множество потенциални проблеми и не се дава предварителна яснота по въпроси, по които иначе държавата следва да пилее ресурси да води (при съмнителни условия) разследване.
