Преди още самите те да започнат, едва ли е имало съмнение кой ще спечели местните избори в Република Турция. Както и се очакваше, като първа политическа сила се класира ръководената от Реджеп Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКП). Тя спечели около 44% от електората (цифрите са относителни, доколкото все още не са обявени окончателните резултати).
Но битката на тези избори не бе тази за популярния вот, който, още от създаването на АКП в началото на миналото десетилетие, винаги е отивал в посоката на формираната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще спечели най-много гласове в страната, а който ще управлява редица важни и големи градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и т.н.
Към момента на писането на настоящия текст, Върховният изборен съвет на Република Турция все още не е обявил окончателните резултати (да не говорим, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива периоди на “замръзване” на текущите графиките с процентите в турските медии имаше доста след приключването на изборния ден.
Но според последните данни на Анадолската агенция, поне засега, опозицията печели и в Анкара (с разлика около 3.8%), и в Истанбул (с разлика около 0.28%), и в Измир (с разлика около 20%). От управляващата партия на Ердоган обаче вече заявиха, че ще обжалват вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир така или иначе е една от крепостите на секуларната опозиция, така че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е загубила изборите в двата най-важни турски града.
Ако нещата останат по този начин, то това ще означава, че опозицията – конюнктурен и сложен съюз между секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града – Истанбул, Анкара и Измир. А взети заедно, те образуват и почти 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската държава.
Самият Истанбул е и мегаполисът с най-голям БВП на глава от населението (65,042 турски лири за 2017 г), така както в него е концентриран почти 30% от индустриалния сектор в страната.
Успехът на турската опозиция не се редуцира до победите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Турската опозиция разширява подкрепата си в западното и южното крайбрежие на страната спрямо резултатите си от последните два местни вота (тези от 2009 г. и от 2014 г. година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).
За добрите резултати на опозицията в тези топоси допринася и друг фактор: по-слабата мобилизация в подкрепата на АКП от страна на избирателите от високите етажи на средната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, но също така и икономически активни, които вероятно са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.
Затова най-големият опонент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха лидерите на опозицията – Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея кандидати – Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият враг на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.
Нищо от това обаче не променя факта, че управляващата АКП продължава да бъде първа политическа сила: партията на Ердоган е неоспоримият шампион на популярния вот. А в рамките на управляващата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото действие, то тази коалиция печели мнозинството от гласувалите (от между 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с онзи на провелия се през 2017 г. Конституционен референдум.
Не на последно място, партията на Ердоган увеличава подкрепата си в югоизточна Турция, вследствие на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и др. Неслучайно именно кюрдите бяха специален адресат на следизборния митинг на Ердоган в Анкара, където той специално благодари на “кюрдските братя”. Това е най-големият успех от тези избори за турския президент и АКП.
Електоралното поведение на кюрдите от югоизтока обаче не трябва да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в големите градове като Истанбул и Анкара, където те са гласували предимно за опозиционните кандидати (това е и вследствие на “скрития” съюз между основната кюрдска партия и Народно-републиканската).
Партията на Ердоган успя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, поне според предварителната социология, опозицията бе фаворит да спечели.
Затова ако резюмираме – и управляващите, и опозицията имат достатъчно аргументи, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на местния вот в Република Турция.
От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа сила и в коалиционен формат да се радва на подкрепата на мнозинството от турските избиратели. От друга обаче, най-важните турски центрове – Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.
Ако всичко това остане така, то спокойно ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията.
