На 10 Април 1979 г. в 19:34 часа българско време, в космоса излита за пръв път български космонавт. Мисията на Георги Иванов, Союз-33, е първата планирана с изцяло български научни експерименти и с голямо количество техника, разработена в Института за космически изследвания и технологии на БАН.
Първоначалният план на мисията е включвал скачване на Союз-33 с орбиталната станция Салют-6 и престой за една седмица, през която е трябвало да се извършат съответните експерименти. С тяхната капсула е трябвало да се върнат на Земята космонавтите от станцията, а следващата мисия, седмица по късно, да прибере Георги Иванов и неговия партньор Николай Рукавишников, който е и първият цивилен космонавт на СССР.
Планът се проваля, а оцеляването им е поставено на карта.
След успешното излитане от космодрума в Байконур, първото денонощие в орбита преминава в подготовка за сближаване и скачване със станцията. На втория ден започват маневрите по приближаване и свързване на двата космически апарата. При достигане на планираното приближаване от три километра и установяване на визуален контакт, основният двигател на Союз-33 внезапно отказва, след около три от необходими шест секунди горене за достигане на станцията.
Валерий Рюмин, който наблюдава приближаването им от Салют-6 и е от космонавтите, очакващи капсулата за да се прибере обратно на земята, докладва за искра, преминала от основния към резервния двигател точно в момента на изключването. Автоматичната скачваща система Игла, която първоначално се включва по план, също блокира.
Това създава опасението, че може да е повреден и резервния двигател. Капсулата е натоварена с провизии само за 5 дни – крайно недостатъчни при изчислените 10 дни за естествено влизане обратно в атмосферата. Обмисля се използването на страничните насочващи двигатели за приближаване на Союз-33 до станцията и да се направи опит за ръчно скачване. С оглед нарастващото разминаване между Салют-6 и Союз-33, наземният контрол в Корольов счита, че рискът при опит за скачване е твърде голям и прекратяват мисията, като нареждат 12-часова почивка на Георги Иванов и Николай Рукавишников, след което да се подготвят за връщане към Земята.
Тези часове не минават леко нито в космоса, нито на земята. Нощта е дълга и безсънна.
В крайна сметка, главният конструктор Юрий Симеонов решава да не се прави тестово включване на резервния двигател, а директно да се пристъпи към приземяване с него.
Резервният двигател има стандартно време за горене от 188 секунди, след което се самоизключва автоматично. В случай, че то трае над 90 секунди, дори и при преждевременно спиране, екипът може да рестартира двигателя и да компенсира, дори и това да доведе до неточно кацане. В случай, че горенето е под 90 секунди, оставането им в орбита без възможност за успешно завръщане е силно вероятно.
Космонавтите Иванов и Рукавишников получават своите инструкции. Извършват проверките на системите и пристъпват към стартиране на резервния двигател. Няма как да знаем каква точно мисъл ги е споходила в момента, в който двигателят се включва. Това, обаче, не е добрата новина, която са очаквали. Двигателят надвишава с 25 секунди определеното време за горене, когато се налага Рукавишников да го спре ръчно.
Този удължен импулс предизвиква навлизането на Союз-33 в земната атмосфера по балистична крива с прекалено остър ъгъл. С достигане на по-плътните слоеве на атмосферата, ускорението нараства до 10G, над два пъти повече от натоварването, което повечето подготвени хора биха издържали, Въпреки това, двамата не губят съзнание.
Приземяването им е успешно и то с малко отклонение от площадката за кацане. След 31 пълни обиколки около Земята и общо един ден и 23 часа, Георги Иванов записва името си в българската и световната история. Мисията не успява да извърши планираните експерименти, но натрупаният опит от техническите грешки води до подобрение на използваните двигатели в проекта Союз, който и до днес обслужва Международната космическа станция.
На брега на космическия океан стоим всички, но единици са направили крачка напред.
Независимо от земните политически вълнения и тревоги, никой не може да отрече значимостта на труда на Юрий Гагарин или Валентина Терешкова за цялото човечество.
Пионер в космическите изследвания в България е Георги Иванов, затова избираме да отдадем заслуженото уважение на постижението му. Демонстрираното мъжество и дух надхвърлят обвързаността с тоталитарния режим и сами по себе си ще останат в историята като пример за това, което е възможно, дори предизвикателството да е най-тежкото, пред което човек е заставал.
