Днес ще ви разкажем една по-различна история в навечерието на Възкресение. По традиция в тези дни немалко невярващи или агностици искат „доказателство“ за това, че Възкресението се е случило. И докато историчността на Иисус Христос не буди съмнение, то тук навярно всеки би се затруднил.
И тук идва историята на Charles Colson /Чарлз Колсън/ – знаменит специален съветник на американския президент Ричард Никсън. Той е бил човекът за мръсната работа на президента Никсън, сив кардинал. Списание “Slate” го определя за „злия гений на Никсън“, а самият Колсън пише за себе си, че е бил ценен, защото „исках да бъда безпощаден в изпълнението на задачите“.
Последната му такава задача е избухналият по-късно политически скандал Уотъргейт / Watergate/. Поставена му е задача да се организира подслушване на конкуретната Демократическа партия, а именно щаба ѝ в хотел “Уотъргейт”. Колсън назначава Е. Хауърд Хънт, ветеран от ЦРУ, за да шпионира противниците на президента. Техните действия стават част от каскада от тежки престъпления, известни като аферата Уотъргейт.
Но нещата се объркват, Никсън подава оставка през 1972 година, а самият Колсън влиза в затвора на 1 март 1974 година по обвинения за прикриванета на аферата и възпрепятстване на съдебното разследване.
По време на разследването близък негов приятел му дава „Обикновено християнство“ от Клайв Стейпълс Луис. Това води до необикновена промяна в Колсън. Той става християнин и става част от група сенатори, които заедно се молят. И ако съвременниците му в лицето на списанията Newsweek, The Village Voice и Time осмиват промяната като опит да се намали бъдещата му присъда, то животът му доказва противното. Оттук-нататък Колсън се занимава изключително с обединение на християните във високите етажи на властта, създава няколко християнски фондации и пише книги на християнска тематика.
След като прекарва около година в затвора започва да заема публичнии позиции срещу еднополовите бракове, обявава Дарвинизма за атака срещу християнството, критикува постмодернизма като несъвместим с християнството, работи по програми за работа със затворници, които се завръщат успешно в обществото след запознаване с християнството.
Необикновенната му история напомня на притчата за митаря. Наистина политическата му кариера е изпълнена с лукавости и мерзости, но точно тя води до най-известната му публична мисъл, свързана с достоверността на Възкресение. Той казва:
“Знам, че Възкресението е факт и УОтъргейт ми го доказа. Как? Защото 12 мъже свиделстваха, че са видели Христос станал от мъртвите, после оповестяваха истината 40 години, без никога да се отрекат от нея. Всеки от тях беше бит, мъчен, замерян с камъни, хвърлени в затвор. Те не биха преживяли това, ако не беше истина.
Уотъргейт въвлече 12 от най-силните мъже в света – и те не успяха да удържат лъжата за три седмици.
Вие ми казвате, че 12-те апостоли могат да лъжат 40 години ? Абсолютно невъзможно!”
От устата на човека, чиято работа в политиката е била да създава лъжа след лъжа, звучи смазващо истинско. И логически издържано.
