#НаДнешнияДен 1879 г. (17 април по стар стил) Александър Батенберг става първият княз на третата българска държава, след като е избран от I Велико Народно събрание измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година князът полага клетва в Търново и поема управлението. В периода 1881-1882г. България няма министър-председател и се управлява от княз Александър Батенберг в така наречените „Режим на пълномощията“.
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия) като принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от брак му с полската графиня Юлия фон Хауке. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен).
След като получава военното си образование започва да служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Активно участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.).
Управлението на Александър I съвпада с първите и най-тежки години на възкръсналата след пет века България, при която липсва държавническа традиция, както и политически опит. Тепърва трябва да се изграждат администрация, армия, външнополитически отношения… Според проф. Янчев именно Александър I прави първите стъпки в много от тези насоки:
„Положителни, а понякога и недотам, те поставят основите на Третото българско царство – и тези основи оцеляват, развиват се в по-нататъшните години, като така оцелява и самата държава.“
За мнозина обаче в управлението на княза доминират два основни негатива: суспендирането на Търновската конституция и развалянето на българо-руските отношения. Приетата на 28 април 1879 г. във Велико Търново конституция е прогресивна за времето си, но не е лишена от противоречия. В нея принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Липсва глава за съдебната власт като гаранция за правова държава, няма контрол за съответствие на законите с конституцията. Тя не определя княжеството като парламентарна, а като конституционна монархия. Немският аристократ Батенберг дълбоко вярва в модерната през XIX в. идея за просветения монарх – още повече, че идва от държава, чиято собствена конституция не предвижда всеобщо избирателно право. Князът е убеден, че новоосвободеният български народ трябва първо да се отърси от дългата липса на собствена държавност и едва тогава да тръгне към изграждане на политически платформи и управленчески модели.
Определено, като най-голям успех на първият български княз се счита Съединението на Княжество България с Източна Румелия. По този начин България достига най-голямото си териториално разширение след Освобождението. „По-късно водим четири войни за национално обединение, но никога не постигаме такъв успех“ – казва Веселин Янчев. Когато Батенберг пристига в България през 1879 г., тя има територия от 63 752 кв.км с население от около 2 000 000 души. Когато абдикира през 1886 г., територията й вече е 96 345 кв.км, а населението – 3 150 000.
Скоро триумфът на Батенберг отстъпва място на политическото му поражение. На 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери извършват военен преврат и принуждават княза да подпише абдикацията си. После го изпращат на руския император, вдъхновител и организатор на преврата, но императорът го освобождава да замине за родината си.
Отстраняването на княза предизвиква разцепление в българската армия и обществото. Стефан Стамболов и неговите привърженици връщат княза, но той вече няма подкрепата на Русия и другите велики сили. Затова на 26 август 1886 г. князът подписва абдикацията си и окончателно напуска страната.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
Александър Батенберг прави нещо, което никой държавник в историята ни не е правил – пожертва трон и династия за Съединена България. Защото българите получихме освобождение, но не получихме свобода!
Князът ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – Мене може да забравите, но Сливница – никога!
Съединителят дава и бъднината – Боже, пази България!
