Не зная дали скоро предстои да “замръзне” усмивката на Зеленский, но извън съмнение е, че украинците – както гласували за него, така и за опонента му Порошенко – скоро няма да имат повод за радостни усмивки на политическа тема. Изборите в Украйна са поредния пример за популистка вълна, издигаща се върху кризата на представителните институции и бързата инфлация на политическите лидери и елити. Представителната демокрация е система за политическо управление, която превръща в реалност общата идея за властта като произтичаща и принадлежаща на “народа”. И тъй като според Хегел “народ е това общо, което не знае какво иска”, представителното управление е възможно тогава, когато “народът” първо се превърне в гражданска общност – в общност от равноправни и разумни личности, осъзнаващи както своя частен интерес, така и интереса на обществото като цяло.
Възникнала във века на механиката, представителната демокрация представлява механична система от “предавки”, които трансформират индивидуалната воля на гражданите в институционална воля за колективно управление. С усложняването на обществения живот на индустриалното общество се усложнява и самият процес на представителство. Вместо гласове на териториално разположени фермери, изпращащи в парламента представител на своя окръг, индустриалният капитализъм развива големи общности – класи, чиито екс-териториални интереси се защитават чрез институционални посредници между гражданите и парламента – политическите партии. В последствие, с прехода към постиндустриален капитализъм, партиите от класови и “народни” постепенно се превръщат в електорални, стремящи се да “продадат” по-атрактивна визия за управление на гражданина – консуматор. В този отрязък от историята на демократичното представителство светът навлезе в епохата на глобализацията и условията на демократичната игра драматично се промениха.
Глобализацията безмилостно отслаби националната държава като икономически и социален агент, а с това намали и значението на един национален политически избор. Глобалните корпоративни елити си гарантираха свободна пазарна игра, неограничена от никакви институционални правила. Офшорки, tax-havens, неограничена миграция на капитали и гарантирано могъщество над национални държави – силни и слаби. Информационната революция създаде непрекъснато експанзираща лавина от информация, която безмилостно редуцира потенциала на отделния човек да вниква в дълбочина, да мисли, да разсъждава. Докато го измислиш – излезли още две-три нови версии на конкретния информационен масив. След като не мислиш – трябва да се доверяваш. Ако е сигурно. че се доверяваш, намират се все повече заинтересовани да те лъжат – да злоупотребяват с доверието ти. Инструментите на информационната манипулация експанзират и се усъвършенстват “със скоростта на светлината”, докато човешкото съзнание, памет, емоционална и морална интелигентност си остават почти същите в рамките на текущия отрязък от цивилизационно време.
След като си консуматор – трябва да пазаруваш. Продават ти всичко: сирене, чорапи, чалга, опера, политически идеи и (квази)религиозни представи. Неолиберализмът като идеология на “глобалното село” мощно обезсмисля демократичния процес като политически избор. Там, където общественият интерес е просто резултативна величина от събраните вектори на частния пазарен интерес, борба на идеи не може да има. Така се създадоха съвременните елити от политици, залепили си етикетите от минали свои прераждания – либерали, социалдемократи, консерватори – но обслужващи практически един и същ дневен ред: дневният ред на пазарния глобализъм. В допълнение към това, те трябваше да постигнат и пълен консенсус относно още една значима промяна по пътя към отмяна на политическия избор – да легитимират идеологията на “мултикултурализма”, която на практика цели да направи разделението на национални общности и национални държави напълно условно.
Проточиха се най-малко три десетилетия, в които политическите елити имитираха конкурентна борба, но на практика се обединиха около едни и същи глобални приоритети на управление, произтичащи от дясно-лявата симбиоза на глобалистката идеология – пазарен фундаментализъм (неолиберализъм) плюс мултикултурализъм. Там където политическите елити се отказват от конкуренция помежду си, биват призовавани към конкуренция с измамените граждани, оказали им доверие. Тук вече откриваме епохата на популизма и кризата на демократичните институции. Защото личната харизма, повела гражданите срещу статуквото заобикаля институциите – минава над тях и говори директно на “народа”. Елитите на статуквото отиват да лекуват своя “ишиас”, а популистките им алтернативи празнуват своите пет минути слава… За да изпаднат, лидери и народи – на свой ред – бързо в политически махмурлук след пиянството…
Този процес е особено видим в посткомунистическите общества на европейския изток. Елитите на статуквото влязоха в криза веднага след като народите разбраха, че очакваното благоденствие и щастие в епохата след комунизма в най-добрия случай ще придобие твърде скромни размери. Слабите институции, наглостта на новосформираната олигархия, развихрилата се корупция на алчни индивиди, попаднали случайно по върховете във водовъртежа на посткомунистическия въртоп – всичко това ускори и засили процеса на преход от демократичен оптимизъм към протестен и гневен популизъм. Случаят Зеленский няма да се различава особено от останалите. Освен може би с това, че Украйна преживява – освен посткомунистически преход – и имперска агресия от страна на мощния си съсед. Което прави популистките ходове още по-рискови и хазартни.
Демократичното представителство има няколко века история и кристализирали поуки от нея. Демокрация има там, където има достатъчна социална кохезия – интеграция. Поляризацията между бедност и богатство на “чистия пазар” е противопоказана на демокрацията. Демокрация има там, където има “демос” – гражданска общност от хора, осъзнаващи общата си съдба и интереси. Глобалното село не е такава общност. Демокрацията работи тогава, когато гражданите избират между отчетливи и поне частично алтернативни визии за обществено развитие. Затова демокрацията не работи там, където има господство на една визия, гарантирано от многообразни образи на манипулативна измама. И най-важно – да припомним: демокрацията не е кресло, в което можеш да седнеш удобно и да се отпуснеш. Тя е система на ежедневна защита на граждански права и имунитети срещу естествената тенденция към концентрация и монополизация на властта. Идва време да препрочетем старите книги, написани от умни и отдавна мъртви мислещи хора.
*Текстът е първончално публикуван във Фейсбук профила на автора
