“Живеем в “Прокрустовото ложе на кротката и комфортна модерност”… Модерността разглезва телата и душите. Аз съм жертва на войната в Ливан. Хората ми казват, че имам травма, но аз се чувствам много добре. Мисля впрочем, че трябва да бъдем умерено травмирани: трябва да оставим хората да поемат умерени рискове, да се заблуждават, да правят грешки. Модерността мрази несигурността, тя иска само добри ученици, които не умеят да правят грешки. Това води до интелектуалци еснафи, класа, която не познава реалността, но претендира да ни води”. Автор на световния бестселър “Черният лебед” и на “Антикрехкост: Как да извлечем полза от хаоса”, Насим Никълъс Талеб обяснява своята философия в интервю за “Фигаро”.
.jpg)
Специалист по статистика на риска, Насим Никълъс Талеб е бил двадесет години брокер в Ню Йорк, преди да стане преподавател. Придоби световна известност най-вече с бестселъра си “Черният лебед”, публикуван по време на кризата през 2007-2008 година. Книгата анализираше непредвидимите събития с големи последствия за човечеството. Насим Никълъс Талеб се появява рядко в пресата, но се съгласи да даде дълго интервю за “Фигаро”.
Развихте понятието “антикрехкост”. Можете ли да ни обясните какво означава?
Антикрехкостта не е синоним на солидност. Тя не означава, че нещо не може да се счупи, а че може да излезе по-силно от шоковете. Крехкостта произтича от негативна асиметрия, а антикрехкостта – от позитивна асиметрия. Огънят се подхранва от това, което му противопоставят. Природата е антикрехка: виждаме го в еволюцията. Ако има грешки, или организмът умира, или става по-силен, променя се. Следователно природата обича известно ниво на грешки.
Трябва ли да насърчаваме “антикрехкостта”?
На първо място, трябва да премахнем крехкостта, необичайна за системи, които имат нужда от шокове, а нямат такива. Например, ние, модерните мъже, правим фитнес, което е противоестествено. Би трябвало да ловуваме зебри и да бъдем дейни, за да се изхранваме, което вече не е нужно да се прави в нашите цивилизации на комфорт. Ако се премахне безпорядъка, следват болести: ако прекарате две години в леглото, четейки пълните съчинения на Александър Дюма, гръбначният стълб и костите ви ще станат анемични.
Трябва да се възстанови човешката ситуация, създавайки малко изкуствена нестабилност. Ние сме в свят, в който увеличаваме рисковете от всеобщ срив и намаляваме нестабилността във всекидневния живот. Банките правят пари през цялото време, след което изведнъж експлодират. Но във всекидневния живот малките вариации почти изчезнаха. Вместо да позволите на децата си да играят на улицата с други деца, където може би ще получат удари, но ще научат живота, вие ги водите на йога или форматирани спортни дейности. Националното образование учи на крехкост, подпомагайки децата, които вече не могат да откриват нещата сами. Аз нищо не съм научил в училище, самоук съм!
Противно на общоприетото мнение, либералната модерност няма ли да създаде повече нестабилност?
Днес сме свидетели на туристификацията на света, т.е. на хомогенизиране на преживяванията във всички страни по света, систематично полиране на нередностите и съзнателно отхвърляне на нестабилността и натиска. Това наричам “Прокрустово ложе на кротката и комфортна модерност”. Модерността разделя хората. Но ние не сме сглобени части, а едно органично цяло. Знаем например, че костите в човешкото тяло имат ендокринна функция и могат да помогнат на паметта. Днес има хора, които правят бодибилдинг, но не могат да се бият, защото ръцете им са програмирани само да вдигат тежести с помощта на машини. Днешните 70-годишни хора са много по-слаби, отколкото хората на същата възраст преди двеста години.
Модерността разглезва телата и душите. Аз съм жертва на войната в Ливан. Хората ми казват, че имам травма, но аз се чувствам много добре. Мисля впрочем, че трябва да бъдем умерено травмирани: трябва да оставим хората да поемат умерени рискове, да се заблуждават, да правят грешки.
Модерността мрази несигурността, тя иска само добри ученици, които не умеят да правят грешки. Това води до интелектуалци еснафи, класа, която не познава реалността, но претендира да ни води.
В Skin in the Game обяснявам, че никой не трябва да дава крехкост на другите, за да спечели и да прехвърли загубите си върху цялото общество. Моят проблем са големите компании и неслучайното неравенство. Не ми пречи това, че един предприемач, който ни храни и може да загуби всичко, печели добре. Но един бюрократ във Франция, който е завършил едно от вашите училища, е практически осигурен за цял живот. Същото важи и за големите компании от типа на “Монсанто”, които са прекалено защитени от срив, защото са “твърде големи, за да се провалят”.
Следователно има проблем в днешната капиталистическа концентрация, в частност с ГАФА?
В “Черният лебед” говорех за ефекта winner take all (победителят взима всичко). То е като с пианистите: в един клас от 40 души в “Джулиард”, най-доброто училище по пиано в света, ще има само един, който ще си изкарва прехраната със свирене; в световен мащаб има сто души, които си изкарват прехраната, пишейки сериозни книги на английски език.
Проблемът е, когато хората, които печелят, останат на върха, когато са станали неразрушими. Такъв е случаят днес с големи компании, като “Гугъл” и “Фейсбук”. Досега американските компании, които ставаха твърде големи в САЩ, бяха разбивани, преди да започнат да контролират държавата. Днес “Гугъл” иска да контролира американската държава. Според мен трябва да се унищожи “Гугъл” за доброто на другите компании. Трябва да се открие антитръстов механизъм за цифровите компании.
Не е ли проблемът на финансовия капитализъм, че е твърде нестабилен?
Преди 35 г. компаниите в S&P 500 (индекс за 500-те най-големи американски компании) не оставаха там повече от 60 години. Днес средният живот на S&P 500 е от десет до дванадесет години. Вече се разрушават големите компании. Опасността е, че една голяма компания ще остане сама на борда; но принципът на капитализма е, че никой не остава на върха прекалено дълго време. Единствените компании, които са се утвърдили и остават, са малките и занаятчийски компании от семеен тип, които произвеждат сирене.
Какво мислите за днешния култ към иновациите?
Аз не съм прогресист на всяка цена и не понасям неоманията, т.е. любовта към модерното заради самото модерно. Една стара технология има повече от 99 процента шанс да остане, а една нова технология има шанс едно на 10 000 да оцелее. Това е ефектът на Линди.
Все още използваме вилицата и колелото, но не се знае дали ще използваме смартфоните след десет години. Единствените технологии, които остават, са човешките и невидимите технологии. Големите прозорци на село или дискретните обувки. Но прекалено изкуствените технологии имат тенденцията да изчезват. Например, не е много естествено да говориш по телефона. Не е много естествено да четеш новини без ти самият да станеш посредник и разпространител на новини: Фейсбук и Туитър са модерното завръщане на тези разпространители в сравнение с пасивното приемане, каквото бяха вестниците и телевизията.
Никога не сме имали толкова данни, колкото днес, и въпреки това сме неспособни да ги предвидим. Как си обяснявате този парадокс?
Методите на изкуствения интелект позволяват да се предвидят някои неща, но са неизползваеми при рисковете. Изкуственият интелект може да предвиди следващата ви покупка в “Амазон”, но е неспособен да предскаже лихвените проценти след месец. Колкото повече данни има, толкова повече шум има вместо информация. “Колко неща трябва да се пренебрегнат, за да действаме”, казваше Пол Валери.
Политически, е доста трудно да бъдете класифициран. Бихте ли определили себе си като “консервативен анархист”?
На нивото на централната държава, аз съм нещо като анархо-консерватор, но не и на нивото на селото. Аз съм за принципа на субсидиарност, който ми се струва най-ефикасен политически и икономически. На това ниво Швейцария и САЩ имат най-добрата система. Мисля, че Франция би живяла по-добре във федерация.
Всеки е консервативен и прогресивен. Природата трябва да се промени малко, тя се адаптира. Но ако се променяте прекалено бързо, губите ползите от прогреса. Политически, аз съм локалист. Човек трябва да бъде управляван само от хора, които живеят с него. Бюрократите могат да ми налагат правила, само ако пият моята вода. Локализмът елиминира всяка класификация, установена от централизирането на властта. Можеш да бъдеш либертарианец на федерално ниво, републиканец на нивото на Америка, демократ на окръжно ниво, социалист в общината и комунист в семейството.
Атакувахте трудовете на Стивън Пинкър, папата на прогресизма, който твърди, че в нашите общества има много по-малко насилие, отколкото преди…
Написах научни статии срещу Пинкър. Неговите статистики са грешни. Няма спад на насилието в света. Той е психолог, който не е компетентен в статистиката. Пинкър е говорител на прогресивното полулевичарство. Едно нещо, което Пинкър не вижда и което бе открито от генетиката, е, че в миналото всички военни истории са били разказвани с преувеличение. Всъщност хората не убиват лесно. Той не взе под внимание ненадеждността на военните разкази от миналото и прояви наивен емпиризъм.
Какво мислите за Доналд Тръмп?
Разделям човека от действията. Някои действия, като премахването или опростяването на някои регулации, ми харесват, други, като връзките му със “саудитското варварство”, категорично не одобрявам. Той не е експерт. Но далеч го предпочитам пред Обама. Тръмп е антикрехък. Не се опитва да се представя за йезуитски свещеник. Аферите за корупция не му нанесоха никаква вреда. Атакуват го за незначителни неща, което го направи по-твърд.
Превод от френски: Галя Дачкова
