Дали не може наистина да се определи цялото съвременно левичарство, независимо дали неговите родители са Русо, Робеспиер или Маркс, до едно просто намерение — да се отмени и унищожи естествената йерархия между хората, която е основата на всяка природно и нормално функционираща човешка общност? А на нейно място да се възцари утопията за “равенство”, “братство” и “свобода” възникнала в главата на някой книжник, чел или писал философски трактати, с грандоманската фантазия, че по този умозрителен начин може той самият да се превърне в човеко-бог и да отмени истинският Богочовек?
Впрочем, твърди се, че корупцията на тези три толкова съкровени думи е масонско начинание, а целта дали да разруши или да възвеличи човешкото общество остава неясна. Резултатите засега са умопомрачително пагубни. Количеството братство, равенство и свобода постигнато от утопистите дотука, се измерват в стотици милиони жертви, принесени в жертва пред олтара на тези “идеали”.
На ред са следващите утописти — зелените. Тяхната фантазия да режисират и да се “борят”, вече не се ограничава само до човечеството, а обхваща цялата планета, барабар с климата и цялата природа, наречена биосфера. Теориите на новите глобални спасители са точно толкова “научни”, колкото и онези на Карл Маркс за класовата борба. Но готовността за зелена диктатура и регрес на световната икономика в името на идеята, че хората не са в състояние да взаимодействат с природата по разумен начин в интерес, както на природата, така и на хората, отново носи риска, вместо добруване, да доведе до разруха и бедност, както винаги се случва, когато доктринерите вземат думата и множеството им повярва.
Простата истина е, че разумните решения са добри за човека и природата в еднаква степен. А те следва да се взимат от истинската наука с доказателства и преценка на такива истински учени, които йерархично са извоювали позицията да ги премислят в дълбочина и да ги представят разбираемо за всички. Това няма как да бъдат деца с аутизъм, леви журналисти или бивши вицепрезиденти, забогатяващи от зелена пропаганда, нито от идеолози утописти, които отново искат да пренаредят не само човечеството, но даже и планетата в ресантиманната си ярост, онова, което по природа е отдолу, да застане някакси отгоре. Това е противоестествено, защото човекът е по-високопоставен от корояда или блатната пиявица, обаче е в състояние да разбере своя интерес в поддържането на равновесията и екологията по най-разумен начин за себе си и за планетата, вместо да се бори за тяхното оцеляване за своя сметка.
Ние всички издишваме СО2, тоест убиваме планетата? Така ли е или това е някаква глупост? Растенията живеят именно от СО2. Това, което ни учи екологията е, че навсякъде цари йерархия, която е естествена и много по-древна от самия човек. Всъщност, би трябвало да е така и при съобществата на хората. Когато тази йерархия се наруши през изкуствена намеса, настъпват процеси на заболяване и гибел в природата и в обществата. За съжаление, в човешкото общество днес е възможно червеногушата гъска да стане най-главен политически фактор и да прокламира, че дърдавецът-брегобегач е най-важното животно на планетата и всички фабрики в радиус сто километра от неговия хабитат трябва да затворят. Така тя, гъската, обрича на безработица един милион души и те ще са готови да започнат незабавно класова борба за оцеляване. Което е може би крайната цел все пак, но постигната с други средства.
*Текстът е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”
