Преди почти година Бенямин Нетаняху произнесе една запомняща се реч, а част от нея стана „вирусна“ в социалните мрежи: Слабите рухват, умират и биват забравени от историята, докато силните, за добро или лошо, оцеляват. Силните се уважават, съюзите се правят със силните и накрая мирът се сключва със силните.
Бенямин Нетаняху оцеля отново – не само това, но и победи отново. Макар и с едно място неговата партия победи. „Ликуд“ взима 36 места, а основната опозиция от „Синьо-Бялата Коалиция“ на Бени Ганц и Яир Лапид – 35, в 120 местния парламент на Израел (Кнесет). В Кнесета влизат още пет десни партии – Шаш (8 места), Обединени Тора Юдаизъм (7 места), Съюз на десните партии (5 места), Израел Бейтену (5 места) и Кулану (4 места). Заедно с „Ликуд“, те формират комфортно мнозинство от 65 представители. Мнозинство крепено от пет депутата, може да не се струва много за България, но всъщност то е значително подобрение – подобрени с цели четири места, защото в предишната коалиция на Нетаняху мнозинството беше от един човек.
Израел – вдясно от центъра
Дори обаче тази полза не е най-важната победа за „Биби“, който ще се превърне в най-дълго управлявалия премиер, изпреварвайки „създателя“ на държавата Израел – Давид Бен Гурион. На първо място отцепниците от „Ликуд“ – „Новото дясно“ на Айелет Шакед и Нафтали Бенет не влязоха в Кнесета, доказвайки, че бъдеще за подобни инициативи няма, затвърждавайки неизбежността на Нетаняху.
Второ, подобно на Доналд Тръмп, един от най-големите съюзници на премиера на Израел, джингоистката реторика дава резултат. В кампания Нетаняху обяви, че ще анексира окончантелно окупираните голански възвишения, както и други селища на Западния бряг, подкрепено от американския президент. Заедно с предупрежденията, че с „левичарско“ правителство никога няма да го направи. „Лявото“ в Израел на практика не функционира – изборът е между център, дясно и крайно-дясно. Подкрепата от Тръмп дойде още по една важна точка – символичното преместване на посолството на САЩ в Йерусалим. С което, всички в Израел явно са ок и доволни от положението – икономиката се представя повече от добре, държавата не се замеси значително в каквато и да е голяма война, размина се и с големи атентати, въпреки твърдата си позиция и въпреки близостта до размирни райони като Сирия, Ирак и Йордан.
Нетаняху успя и да се отърси невредим, около обвиненията в корупция, които му бяха повдигнати от главния прокурор, съвсем „случайно“ точно в разгара на предизборната кампания. Последно (но може би най-важно) арабските партии се представиха по-зле от предишните избори и представителството им намаля, а с това и всякакво влияние върху политиката на Израел. Решение за израело-палестинския конфликт няма да има под лидерството на Нетаняху, което не е готово на сериозни компромиси и отстъпки пред палестинците. Все пак това е по-добро от лошо решение. Защото в крайна сметка „накрая мирът се сключва със силните“.
