Много интересни избори. Направо хубави избори. Сърбят ме пръстите за голям анализ, защото много може да се каже. И за България и за Европа. И за резултатите и за кампаниите. И за възможностите пред бъдещето. Ще пиша на части, защото знам, че не обичате да четете дълги текстове.
Най-напред за резултатът в България. От реалистичните варианти се случи най-добрият.
БСП се провали като потенциална алтернатива на каквото и да било, дори на себе си. Откровено проруските партии катастрофираха и се смиха до запетайки някъде зад Деси Иванчева и Минчо Куминев.
Национал-популисткият (в политологичен смисъл) вот беше изцяло секвестиран от най- разумната и балансирана измежду националистическите партии със сериозни шансове да се утвърди като системен играч. Въпреки някои силни думи срещу ВМРО в кампанията, те успяха да опитомят българския националистически вот и да го вкарат в едно европейско русло. Еврокритично, консервативно, антилиберално, но не евроскептично, нито антиевропейско. А в страна, която попада в дъгите на влияние на Русия и Турция това е успех, който тепърва ще се оцени.
Про-европейският вот се изяви, въпреки (а може би заради) опитите на всички останали да го убият с нечестни средства. Показа се с ясна позитивна тенденция и все по-очертаващо се политическо лице. Радан Кънев за втори път (след 2014) върна градската десница от клинична смърт направо на терена. Избирателите не просто подкрепиха конкретната листа и конфигурация, а дадоха важен знак, че присъствието на тази европейска линия е особено важно за демокрацията и ако стане напечено носителите му трябва да бъдат спасявани и изтегляни за косата дори въпреки тях. Това беше зряло. И красиво. 30 г. не са минали напразно.
ЕНП мачка с много. Най-усърдните измежду евродепутатите ще повтарят мандата си. Борисов изправи самолета на ГЕРБ от състояние на падане в свредел, стабилизира го, вдигна го отново и отигра поредната си победа. Просто го умее. Добър, лош, има талант да реагира на политически ситуации и да усеща настроенията. А тези настроения, напук на БСП не бяха и не са революционни. Хората мразят далаверите, но повече мразят комунистите и умеят да направят разлика между двете. И това е зрялост и трезвомислие.
ГЕРБ, ВМРО и ДБ изиграха картите си забележително и ходовете в кампанията заслужават отделна статия, защото рядко сме виждали толкова умела политическа игра. И трите партии минаха през криза и всяка успя да излезе по-силна. Но за това следва.
*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора
