Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се борим с непрекъснатото лепене на етикети от страна на левите.
Хайде да поговорим за левицата. Не ме интересува дали сте прогресивист или комунист. Нещата ще стават все по-трудни за вас. Беше ви прекалено лесно досега. Вадите обидни етикети от шапка и ги лепите и страхливото дясно започва да хленчи, а непостоянните центристи променят мнението си при първия намек за критика. Самодоволството, което е наложило диктатурата на политическата коректност, доминирана от прогресивистите…. Каква репресивна ера! Колко е лесно за тях да ни запушат устите.
Вчера, след като подготвих тази реч, прочетох Херман Тершч (Hermann Tertsch) и си казах – какво съвпадение. Той артикулира повече или по-малко същото като това, което записах в речта. Ако обичаш собствената си страна, левицата ти слага етикет „фашист“.
Изпитваш привързаност към Испания? „Фашист!“
Искаш да защитиш границите на Испания, стените на твоя дом? „Ксенофоб“. И „фашист“.
Смяташ, че имиграцията трябва да бъде контролирана по някакъв начин? „Расист“. И „фашист“.
Наслаждаваш се на нашите традиции, местни фестивали, шествия и селска Испания? „Ретрограден“. И „фашист“.
Недоволен си от прекомерните данъци, които отнемат половината ти заплата и скромното наследство от твоите родители, някакъв имот или малка къща? „Не си солидарен!“ Дори и да си на минимална заплата. И си „фашист“.
Дразниш се, че твоите данъци плащат за 17 парламента и хиляди безполезни предатели политици? „Мадридски централист“. Дори да си от Ла Коруня, Лерида или от Баската страна като мен. И много „фашистко“, със сигурност.
Ако отричаш „Закона за историческата памет“[1], който атакува свободата на словото, свободата на съвестта и академичната свобода – „Франкист“. И „фашист“.
Ако не приемаш това половината население да бъде криминализирано заради техния пол от тоталитарните закони на половата (джендър) идеология – „Сексист“. И „фашист“.
Без значение в какво вярваш, прогресивистите, комунистите и също така част от страхливото дясно имат обида, етикет, който са готови да ти залепят. Почти винаги същият – „фашист“, отново и отново „фашист“. С Вокс всичко това ще приключи. С вас това ще приключи! Защото етикетите и обидите от Пабло Иглесиас[2] (Pablo Iglesias), Педро Санчез[3] (Pedro Sánchez) и Ким Тора[4] (Quim Torra) ние ги носим като медали на нашите гърди!
Партията Вокс (Vox, Глас) е създадена след отцепване от много по-старата и традиционна, християндемократическа дясна Народна партия (Partido Popular) през 2013 г. 43-годишният Сантиаго Абаскал е нейн лидер от септември 2014 г., като самият той преди това е три поколения член на Народната партия. Родом от Баската страна, той има четири деца и безспорно има дар слово, което понякога дразни левите и е бил заплашван няколко пъти с атентат от баските сепаратисти от ЕТА.
Популярността на новото движение нарастна главоломно след атентата в Барселона и опитът на Каталуния да получи независимост. На изборите през 2019 г. партията направи своя пробив и влезе в парламента на Испания за пръв път, вземайки 10,26% от гласовете и така вкара 24 депутати в 350-местния парламент. Партията е със силни анти-имигрантски позиции, като дори се обявява за поредна Реконкиста на страната и заявява, че си поставя за приоритет борбата с ислямизацията на Европа.
Пълен запис на 28-минутната му реч, от която е горният откъс. Преведената част на речта започва около 7:00
Бележки
[1] Закон 57/2007, който признава и разширява правата и установявамерки в полза на онези, които са били жертви на преследване или насилие по време на Гражданската война и Диктатурата (Ley 57/2007 por la que se reconocen y amplían derechos y se establecen medidas en favor de quienes padecieron persecución o violencia durante la Guerra Civil y la Dictadura). Законът е приет по предложение на тогава управляващата Социалистическата работническа партия.
[2] Пабло Иглесиас Турион, роден през 1978 г. е генералния секретар на крайнолявата партия Подемос (PODEMOS) от 2014 г. В настоящия парламен Подемос е втората партия по брой депутати след управляващата Народна партия. Пабло Иглесиас създаде партията след продължилите месеци наред протести против политиката на остеритет – ограничаване на държавните харчове.
[3] Педро Санчез Перез-Кастехон е премиерът на Испания от 2 юни 2018 г. Той е и генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (Partido Socialista Obrero Español).
[4] Жоаким Тора и Пла, известен като Ким Тора, е адвокат и журналист от Каталония. Той е член на каталонския парламен, а от 17 май 2018 г. е президент на правителството на Каталония. Член е на организация за независимост на Каталония Òmnium Cultural, като в периода 2013-15 г. е нейн вицепрезидент. Официално е независим и безпартиен, но се свързва с леви групи като Reagrupament, които се отделят от лявата партия, подкрепяща независимостта на Каталония Републиканско ляво за Каталония (Esquerra Republicana de Catalunya).
