Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава.
За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат в мишени.
Не съществува ваксина срещу бодливото внимание на Джонсън. Жени, малцинства, британски и чуждестранни лидери: Борис винаги е имал нещо пиперливо за споделяне. Той е лютата чушка на британския политически елит.
През 2016 г. консервативното британско списание Spectator обявява награден фонд от хиляда паунда за този, който измисли най-обидната поема за турския президент Реджеп Ердоган. Въображението на Борис Джонсън се развихря като джебчийка в тролейбус и той печели наградата. БоДжо съчетава сексуална лирика с не лоша ритмична стъпка, поетизирайки обекта си, внушавайки му интимност с коза.
Откъде да знае Борис, че това би му създало известни неудобства, когато два месеца след оргията на художествения му нагон, той ще се окаже на кормилото на британската външна политика, оглавявайки дипломатическия корпус на Обединеното кралство. Още повече, че самият Джонсън има частично турско потекло: прадядо му е османският поет и политик Али Кемал Бей.
В края на 2017 г. Борис Джонсън вече е секретар на външните работи и му предстои посещение в Русия, което ще е първото такова от пет години насам на ръководител на британския Foreign Office. Борис решава да “предразположи” домакините, като дни преди визитата казва, че Русия е “затворена, неприятна, военизирана и антидемократична”. В отговор външният министър на страната, Сергей Лавров, се опитва да постави своя устат британски колега също в сложна ситуация. Борис обаче не остава по-назад и на свой ред пред медиите и пред погледа на Сергей Лавров прави бърз обзор на това колко английски чипс и бентлита са били поръчани от Русия.
Много обвинения могат да бъдат насочени срещу Джонсън (като това, че той прави редица дипломатически гафове и като цяло остава впечатлението, че не е особено подготвен за външнополитическата си работа), но не и това на тенденциозното поведение. Когато си в полезрението на Борис, не съществуват такива скучни категории като “врагове” и “приятели”: Барак Обама мразел Уинстън Чърчил, защото част от предшествениците на американския президент били от Кения, а основното неудобство на Ню Йорк било това, че там може да срещнеш Доналд Тръмп.
А самият Борис Джонсън е роден именно в Ню Йорк през 1964 г. Той със сигурност има много таланти, но моногамията не изглежда да е един от тях. Губи брачната си халка час след първата му венчавка. Явно, впоследствие губи изобщо и интерес към първата си жена. След развода следва нова женитба, която приключи отново с развод. Междувременно има няколко секс афери, за които джентълменството не позволява да се говори. Тук може би трябва да уточним, че БоДжо е догматично рус (по таргариенски) и със светли очи. Тази комбинация явно го е превърнала в жертва на женските домогвания.
Уволняван е няколко пъти – и като журналист (от списание The Times), и като секретар в кабинета “в сянка” на торите. Въпреки това дълги години публикува текстове (и в Daily Telegraph, и в Spectator), които печелят внимание с прозорливостта и с интелигентността на автора си. Ще бъде титулуван и като любимия журналист на Маргарет Тачър.
Един от бившите вече лидери на либерал-демократите в Британия го определи “като Доналд Тръмп с речник”. Въпреки че паралелите с действащия американски президент са изкушаващи (не само в русите перчеми, но и в редица от посланията им), съществуват достатъчно различия между двамата. Основното от тях е, че Борис Джонсън е кариерен политик със солидна подготовка и със стратегически поглед. Можем да кажем, че Борис Джонсън е интелигентната и мислеща версия на Найджъл Фараж.
Това, което критиците му често не разбират, е, че БоДжо може да играе ролята на клоун (например, когато вместо отговори, сервира чаши с чай на журналистите), но не е шут сам по себе си. Той със сигурност е социално и политически повратлив (това са джентълменските евфемизми на конюнктурен): не се печелят лесно два поредни кметски мандата на либерален и мултикултурен Лондон, когато си кандидатура на консерваторите, чиято формация е известна като “неприятната партия”.
Когато лондонската публика през 2008 г. и 2012 г. бе заредена с бюлетини в ръце, Борис удобно оповести, че е пушил трева и е вземал кокаин като студент. И че е от турски произход. И че е (внимание!) за амнистия на нелегалните мигранти. През 2010 г. същият се появи и на гей-парада в Лондон, с черен смокинг, който в своята младост може и да е бил стилен, и с една каубойска, но розова шапка, която подскачаше в ръката му като разгонена котка.
Е, преди това Джонсън ще използва и пейоративен жаргон от британското колониално минало спрямо “малките черни деца” (“piccaninnies”), но да не бъркаме отново джентълменството с клюкарството.
И вместо интригите, да посочим фактите: двата кметски мандата на Борис Джонсън начело на лондонската управа са успешни (въпреки че разреши на Тотнъм да започнат строежа на новия си стадион). Така поне смятат потребителите на неговата политика: според изследване на YouGov в края на втория му мандат 52% от лондончани смятат, че кметът им е свършил “добра работа” (срещу 29%, които са на противното мнение).
Онзи Борис обаче има малко общо с този Джонсън, когото видяхме през 2016-та година, когато бившият кмет на Лондон бе една от основните фигури в лагера на апологетите на напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания. Актуализираната версия на Джонсън живописно искаше суверенитета на страната си обратно (от Брюксел и от Европейския съд за правата на човека), обяви се срещу вътрешната трудова миграцията в ЕС и изговори куп глупости (като тази, че Обединеното кралство ще спестява по около 350 млн. паунда на седмица след излизането си от ЕС). Впоследствие ще напусне и поста си в правителството на Тереза Мей, изразявайки несъгласие с изработения и предложен план за Брекзит от екипа на британския министър-председател (нищо, че на по-късен етап ще гласува за този план в Камарата на общините).
Като кмет на Лондон Борис бе по-скоро социално-либерален. Като кандидат за председател на Консервативната партия и евентуален бъдещ министър-председател на Обединеното кралство обаче той се държи като национално-консервативен. Но в един аспект между двете няма противоречие: БоДжо, освен че знае какво иска, има идея и как да го постигне.
Неслучайно той е фаворит на членовете на Консервативната партия за председател на формацията. Все пак това са хора, които искат предимно (1) Брекзит, при това (2) твърда версия на Брекзит, а ако трябва, и (3) Брекзит без сделка. Той е и човекът, който – точно с такива сурови послания – може да “обърне” в позитивен тренд рекордно слабите рейтинги на партията си, която бива “изяждана” електорално от новата евроскептична формация на Найджъл Фараж (The Brexit Party).
Или с други думи, Борис отново е в центъра на прайда, но този път е пулсът на Прайда на евроскептичните тори. Самият Джонсън, въпреки своите превъплъщения, си остава в основата евроскептик (последното се вижда лесно в редицата му статии през последните две десетилетия).
Разбира се, това не означава, че сред останалите петима кандидати за поста на Тереза Мей именно Борис Джонсън е най-подготвен (според автора на тези редове най-готов за ролята на министър-председател сред тях е Джеръми Хънт, настоящият секретар на външните работи на Великобритания). Но харизмата и твърдостта в позициите на Борис (като тази, че Обединеното кралство ще напусне ЕС с или без сделка), накланят везните по-скоро в негова посока сред членската маса на торите.
Но ако някой подценява Джонсън или си мисли, че човек с неговата школа и образование (класическа филология от Оксфорд) може да бъде глупак, то глупакът не може да бъде изваден от уравнението, но и този глупак определено не е БоДжо.
Нещо повече. Борис Джонсън винаги е бил част от добре полирания британски политически елит: дори и когато институционалните порядки са се оказвали тесни за артистичния талант и антисистемните послания на бившия кмет на Лондон.
Но Джонсън винаги е изпъквал. Това е така още от студентските му години в Оксфорд, където много книги са били прочетени, но и много алкохол е бил изпит. В колежа БоДжо е членувал и в елитния клуб на Бълингдън, чиито криминални забави, помнят историята и адвокатите, понякога са завършвали и с арести.
Но още в Оксфорд и около буйните емоции на клуба Бълингдън, Борис Джонсън е споделял със състудентите си, че един ден той ще бъде министър-председател на Великобритания.
За БоДжо, разбира се, отношенията му с истината са идентични на тези с жените: сложни са. Но никога досега той не е бил толкова близо до това, което казва.
