Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско!
Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален. От ВМРО-БНД вече предложиха премахване на съкратеното производство при особено тежки престъпления, плюс химическа кастрация за изнасилвачи и педофили.
Още преди залавянето на индивида, извършил това злодеяние, обществените реакции бяха бурни и изключително крайни. Мнозинството изказали се в социалните мрежи настояваха за линч. Което всъщност е нормалната, естествена, инстинктивна реакция на хората в подобни ситуации. Обвиненията към тях в безчовечност и липса на християнско милосърдие са безпочвени, защото всяка проява на милост към този урод е гавра с паметта на малката Кристин. Детето е изпитало невероятни болки и е умряло по мъчителен начин – нормално и убиецът му да се мъчи поне толкова. Според естествените, Божи закони, съдбата на убиеца следва да е в ръцете на близките на жертвата и те да решат какво да му се случи. Ако искат – да го убият, ако искат – да го измъчват, ако искат – и двете.
Разбира се, подобни практики отдавна са в историята (ней-вече заради риска да пострада някой невинен), но място за дебатиране на юридическата рамка определено има. И така, какво да правим с такива изверги?
Периодично, след подобни брутални престъпления, зачестяват гласовете за връщане на смъртното наказание. Това, че смъртното наказание е неприложимо при сегашната конюнктура в Европейския съюз, е по-малкият проблем – промяната е възможна, ако мнозинството в Европейския парламент и мнозинството от европейските правителства застанат зад тази мярка. А дотогава, тя може да се прилага неофициално – формално се издават доживотни присъди без право на замяна, и след 2-3 месеца осъденият претърпява „инцидент” в затвора. По-големият проблем е, че смъртното наказание е твърде хуманна мярка за тези престъпници. Един куршум (или смъртоносна инжекция) – и толкова. Прекалено леко се отървават гадовете…
В интервю пред медиите майката на Кристин каза за убиеца: „не трябва да умира, а да се мъчи до живот”. И докато мнозина акцентират върху „до живот”, не е зле да се погледне и върху фразата „да се мъчи”. Подобен род престъпници трябва да изживеят целия възможен ужас, който причиняват на жертвите си. Затова е редно да се помисли как (неофициално, разбира се) телата им да бъдат обект на физически изтезания и медицински експерименти.
Доживотната присъда при строг режим е по-сурово наказание от смъртта, но пък струва повече на данъкоплатците. Може би най-адекватната мярка би била доживотният принудителен труд. Така осъденият не само ще се мъчи, но и ще даде принос към общественото ( и към близките на жертвата) чрез цената на своя труд.
Що се отнася до идеята за химическа кастрация – да, определено такива изверги заслужават това. Въпросът е има ли смисъл да се прилага при осъдени до живот? И не е ли по-добре педофилите да се лекуват принудително, още преди да са извършили престъпление, и ако лечението е неуспешно, да се прилага такава кастрация?
При всички положения законодателството трябва да се промени в посока на далеч по-сурови наказания. Да се сведе до минимум риска злодеят от с. Сотиря да излезе от затвора след 10-15 години – защото си признал, защото се разкаял, защото имал трудно детство, защото се държал добре в затвора и т.н. И не толкова заради самите изверги (повечето от тях така или иначе са непоправими), а заради обществото – колкото по-тежки са наказанията, толкова по-голяма е наградата за всички останали, които спазваме законите.
Като стана дума за спазване на законите, възможно е да сте останали с впечатление, че на моменти призовавам за заобикаляне на някои закони. В действителност, имам предвид заобикаляне (само когато е нужно) на писани, човешки закони, които поради една или друга причина влизат в противоречие със стоящите над тях неписани, Божи или природни закони. Защото писаните от човеците закони са несъвършени, за разлика от естествените.
