Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака. От призиви за намаляване на почивките, през „срама от летене“ и презокеанското пътешествие с платноходка на Грета Тунберг, до съвсем сериозни законови предложения за облагане на полетите и горивото – самолетите са под обстрел от зенитните оръдия на климатичната истерия. На всеки пасажер от Лондон до Ню Йорк се падал по 1 тон СО2, така че авиацията била зло, което трябва да се изкорени… Верно ли?
Ползите от авиацията са неизброими. Тя има огромна роля в съвременната глобална търговия – без нея и преноса на хора, стоки и услуги, които осигурява, качеството на живот, което познаваме и гоним, е абсолютно недостижимо. Дори в условията на глобална комуникационна свързаност, обменът на знания и умения все още се извършва най-ефективно чрез срещи, физически контакт, обучения и разговори, които изискват далечни пътувания. Освен най-бърз, въздухоплаването е най-сигурният начин на транспорт. Напредъкът в това отношение е толкова голям, че през 2017 г. комерсиалните полети със самолети с реактивни двигатели отбелязват нула инциденти с фатален изход. На авиацията дължим огромното намаление на смъртността при бедствия – днес можем да осигурим храна, вода, лекарства, спасителни екипи и всичко нужно във всяка точка на планетата за броени часове. Точно затова сушата, наводненията, ураганите и земетресенията вземат в пъти по-малко жертви в сравнение с преди.
Тук обаче желая да се спра на нещо не толкова очевидно, за което малко хора си дават сметка. Изчерпването на ресурсите е един от най-устойчивите митове в цялата история на човечеството, който многократно съм коментирал. Реално, днес имаме достъп до много повече от всичко, отколкото когато и да било. Едно нещо обаче не се е променило – времето неизменно тече.
Времето е единственият наистина изчерпаем ресурс в живота на всеки човек!
Каквото и да правим, отлично знаем, че все някога всички ще умрем. Допреди гражданската авиация, пътуването винаги е отнемало огромна част от живота на хората. Първоначално на кон или камила, после на кораб или влак – за да свърши нещо някъде много далеч, човек винаги е имал нужда от ужасно много време, просто за да стигне до дестинацията си. Това време представлява огромен транзакционен разход, защото е загубено за друг полезен труд, прекарване със семейството и близки, почивка. Това означава, че са го правили практически само хора, за които пътуването е начин на живот. Неслучайно, преди Индустриалната революция масата хора са прекарвали целия си живот в радиус от броени километри около селото, в което са били родени. Освен търговците, войниците и робите, разбира се.
Пътническата авиацията толкова намалява както времето, така и финансовия разход за достигане на всяка точка на планетата, че буквално всеки икономически активен човек вече може да стигне навсякъде. Нискобюджетните авиолинии в Европа са върха на това явление. Благодарения на тях дори относително бедни хора могат да се възползват от благата на цивилизацията, да се запознаят с нови култури, да продават труда си най-изгодно, да виждат близките си по-често… да видят в живота си толкова много, колкото и Рокфелер не е можел навремето.
Пътническата авиация е еманация на усилията, които правим, за да спестяваме единствения реално изчерпаем ресурс на тази планета – времето, в което живеем така, както наистина е ценно за нас. Атаките срещу нея мога да квалифицирам само като престъпление срещу човечеството!
