Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и климатичния активизъм, отколкото между него и същинската научна дейност. В тази статия ще представя своя анализ, в който ще се опитам да ви докажа състоятелността на тезата си.
За да можем да си отговорим на въпроса „религия ли е климатичният активизъм?“, ние първо трябва да дадем дефиниция на понятието „религия“. За нуждите на настоящия анализ ще използвам определението на бившия главен историк на НАСА Роджър Лейниъс. Според Лейниъс една религия има следните характеристики: 1. Определен светоглед с доктрини и традиции, базирани на вяра, като този светоглед включва теология за спасението. 2. Наличие на почитани лидери и демонизирани злодеи. 3. Свещени текстове 4. Ритуали и общи преживявания. 5. Обръща се внимание на святото, божественото, мистериозното и сублимното. 6. Ясна групова идентичност и затворена социална организация.
Извън съмнение е, че климатичният активизъм отговаря на първия от тези критерии.
Светогледът е ясно дефиниран – ние сме част от тази Земя, брънка от общата биосфера и като такава сме длъжни да я пазим, но не го правим. Освен това съществува елемент на концепцията за „оригиналния грях“ – всички имаме своя принос за замърсяването на биосферата – къде повече, къде по-малко, но абсолютно всички сме виновни и няма праведен нито един. Длъжни сме да се променим, например, да се научим да се въздържаме от използването на замърсяващ природата транспорт като дизелови автомобили или самолети. Трябва да вземем спешни мерки, включително да се ограничаваме в личен план, за да станем въглеродно-неутрални. Това представлява своеобразна доктрина за спасението. Не го ли направим, температурите ще се повишат и ние ще измрем. Направим ли го, видът ни ще оцелее. Както е типично за религиите, апокалипсисът е отдалечен в бъдещето – не е ясно кога точно ще дойде, но може да ни изненада изневиделица. Затова повечето от климатичните активисти търсят съвременни признаци, които тълкуват като предвестници на предстоящия апокалипсис. Понякога летата са по-горещи от очакваното. Понякога урагани опустошават цели градове и дори малки държави. Амазонка гори! Всичко това са знаци, че сме се отправили към Армагедон.
Отговаря ли климатичният активизъм на втория критерий? Да! Човекът, на когото почти всички климатични активисти се възхищават в последно време, е Грета Тунберг. Но почитаните лидери в дадена религия са задължително обвързани с концепциите за святостта и саможертвата. Грета Тунберг, 16-годишна ученичка, е поела своята саможертва, отказвайки се от образованието си, от месоядството и от пътуването със самолет, отдавайки се изцяло на климатичния активизъм. Нейното измъчено от морската болест лице на фона на яхта, клатушкаща се в бурния океан, се вписва идеално в старателно изграждания образ на Тунберг като на безстрашното дете – борец срещу злата система.
Но всяка една религия има нужда и от своите бесове. А върховният демон в доктрината на климатичния активизъм не е кой да е друг, а съвременният американски президент Доналд Тръмп. Оставете това, че периодично пише статуси в Туитър, отричащи глобалното затопляне. Когато президентът оповести през 2017-та година, че САЩ ще се оттеглят от Парижкото споразумение, той си осигури вечно място сред най-тъмните бездни на пъкъла.
По точка 3 от нашия списък, трудно бихме могли да намерим ясно дефинирано кредо на климатичния активизъм. За сметка на това има устойчиви лозунги или „мемета“, които се повтарят като мантра от активистите. Най-популярният в последно време е „Нашият дом гори – време е да действаме“. Освен това в различни произведения на изкуството се срещат устойчиви мотиви – например бъдеще, в което полярните ледове са разтопени и десетки градове са под вода. Също както развитието на космонавтиката през 60-те и 70-те години е дало сериозен тласък на научната фантастика (“сай-фай“, sci-fi, т.е. science fiction), така и днес интересът към глобалното затопляне е положил началото на изцяло нов литературен жанр – “клай-фай“ (cli-fi, т.е. climate fiction). Литературните критици са на мнение, че този жанр оформя и насочва вярванията на по-младата и либерална част от читателската аудитория.
Да разгледаме четвъртата точка – има ли ритуали, които климатичните активисти изпълняват редовно? Има, естествено – най-известният от тях е „Часът на Земята“, който се провежда всяка последна събота на месец март. Въпросната вечер екозащитниците изключват осветлението, телевизора и компютрите си и прекарват един час на свещи. Въпреки че много скептици оспорват ефективността на мероприятието и в най-добрия случай го смятат за безсмислено, а в най-лошия – за оказващо обратен ефект, хиляди продължават да спазват ритуала. И това не бива да ни изненадва – неговата роля е най-вече да създава усещане за общност и сплотеност – каквато роля изпълняват и редица други религиозни обичаи.
Нужно ли е да коментираме точка 5? Това е постоянното обожествяване на околната среда, наричането ѝ с гальовни думи като „Майката природа“ или „Майката Земя“, която твърде дълго търпи човечеството да се гаври с нея, но в един момент ще се надигне и ще си отмъсти – чрез земетресения, цунамита и вулкани…
Стигнахме до последната точка. Да си загрижен за климата на Земята не е просто благородна борба – за много от активистите това е въпрос на идентичност.
Те търсят контакт с хора, които мислят като тях и по този начин се стремят към групова приемственост. Съответно, подобно на религиозните групички, активистите отхвърлят и остракират инакомислещите. Ако си страничен човек, достатъчно е да кажеш нещо критично – и веднага биваш обвиняван, че си псевдоучен или обвързан с петролната мафия.
Аз самият не отричам научните открития. Не отричам антропогенното влияние върху климата, нито факта, че сме нанесли големи щети върху биологичното разнообразие. Но за решаването на тези проблеми имаме нужда от още повече наука и модерни технологии. Определено обаче нямаме нужда от нова религия, нито от пророци, които ни плашат с осъвременена версия на страшния съд. Глобалното затопляне може да е научно обосновано, но истерията и страхът от апокалипсис са подхранвани от неоправдани екстраполации и интерпретации на научните модели. Така че, нека да оставим експертните решения на експертите, а не на тези, които са се поддали на паниката.
