Колкото и да не ни е приятно, политическото скандалджийство е законен начин за привличане на аудитория, а чрез нея и придобиване на електорална тежест. След скандалното участие на лидера на Атака Волен Сидеров в предаването Референдум в ефира на Българската национална телевизия, очаквам този емпирично доказан факт да бъде подложен на съмнение за пореден път. Очаквам да завалят декларации, осъждащи поведението на Сидеров. Да има призиви за бойкот на участията и отразяванията на Атака…
Вече видяхме наченките на това поведение в изказването на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, който заяви, че това е
“Първото и последно участие на г-н Сидеров в тази кампания в ефира на БНТ. Докато ние не получим официално извинение от г-н Сидеров, което ще разгледаме, аз моля най-учтиво колегите да не канят г-н Сидеров. Всъщност не моля, а разпореждам, за да се знае чия е отговорността за това решение.”
Първо е важно да уточним, че законността на едно такова решение лесно може да бъде оборена. Волен Сидеров е кандидат на партия Атака за кмет на София и като такъв има право на отразяване в Българската национална телевизия, както е разписано в чл. 189 от Изборния кодекс. Колкото и морално недопустимо да е поведението му, нито Кошлуков, нито който и да е в БНТ има законовото право и основание да отказва отразяване или участие на Волен Сидеров. За да се извърши така желаната и модерна напоследък закана за медиен бойкот, трябва да бъде нарушен законът. Нещо повече, като участник в местната надпревара в София Сидеров има право да се възползва и от Чл. 190 от Изборния кодекс, според който
“Когато е излъчено предаване, накърняващо правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, то има право на отговор при условията на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията. Искането до съответния радио- или телевизионен оператор може да се направи в срок до 24 часа след излъчване на предаването. Отговорът се излъчва без коментар.”
В този дух сутрешното обсъждане на Сидеров в ефира на БНТ може да послужи за искане на право на отговор и БНТ няма законово основание да му го откаже.
Описвам всичко това, не за да дам идеи на щаба на Сидеров как да се възползва от ситуацията. Като човек, който присъства толкова години в българската политика именно с подобен тип поведение, изброеното едва ли е непознато.
Описвам го, за да стоваря малко от отговорността за “усмиряването на Сидеров” от плещите на БНТ и на медиите като цяло. Защото не е наша работа да го правим.
Волен Сидеров и партията му Атака са част от три управляващи мнозинства през последните 10 години. Волен Сидеров и партията му “Атака” са били в гласни или негласни коалиционни отношения през тези 10 години с ГЕРБ, БСП, ДПС, НФСБ, ВМРО и още много други. Волен Сидеров и партията му “Атака” имат квоти за министри и областни управители. Ако някой има желание и право да бойкотира Волен Сидеров и партията му Атака, това са именно политическите му партньори и опоненти, както разбира се и избирателите. Нека не вменяваме на медиите, били те обществени или частни, още едно задължение, което, особено по време на кампания, и двете нямат дори законово право да правят.
