Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете ПИК, разбира се, но това е друга тема)
Нека да се фокусираме върху София – двете фаворитки за поста на градоначалник водят определено вяла политическа кампания. Акцентът е върху политическа, защото преди всички експертни, административни и (препоръчително) дрегерни изисквания, които трябва да покрият кандидатите, кметската позиция е именно такава – политическа.
Защо тогава се говори за всичко друго, ОСВЕН за политика – и то безкрайно внимателно?
Причината е проста – според всички предварителни проучвания на знайни и незнайни, честно некадърни или поръчково лъжливи социологически агенции, фаворитите за балотаж в София са две – Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Независимо дали вярвате на единия или другия балон от пожелателно мислене балотажът ще бъде “на кантар”. Логичната тактика би била да се разшири влиянието извън твърдия електорат.
Заради това и госпожата от Самоков и тази от Кюстендил се стремят да не обидят твърде много идващите след тях в класирането – защото ще имат нужда от техните гласове на балотажа.
Архитект Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки държат ключа към изборна победа – на пръв поглед.
Дали случаят е наистина такъв?
Да започнем с кандидата на ВМРО – истината е, че там прогнозите са много несигурни – както може да финишира след представителите на жълтите павета, така има вероятност да е и пред тях. Истината е, че вероятно ще бъде някъде между тях. (Като резултат, разбира се, пази Боже). Какво биха правили тези избиратели на втори тур? ВМРО най-вероятно ще подкрепи Йорданка Фандъкова, след като очевидно целта им е да копират правителствения модел на коалиция на местно ниво. Профилът на избирател на ВМРО също не е такъв, който би отишъл да пусне глас за Мая Манолова.
Архитект Игнатов от Демократична България, Борис Бонев от Спаси София и в по-малка степен Десислава Иванчева, която за нещастие на всички нас сеирджии се раздели с колоритния си PR, разделят гласовете на „демократичната общност“ (известна из разни сайтове, поради мистични причини като „градската десница“). Предвид, че избирателите ѝ са предимно в София, най-накрая те ще получат светлината на прожекторите да бъдат някакъв политически фактор. Първите индикации, че няма да успеят да се възползват по най-добрия начин от нея започнаха още от това, че се явяват на три части на избори. Кого да се подкрепи на втори тур, ще въведе и съвсем нови разделителни линии. Предполагаемо Демократична България ще призове да се гласува по съвест, а Спаси София и Десислава Иванчева е възможно да подкрепят Мая Манолова.
Въпрос на чест
Стигаме до един безкрайно непрагматичен въпрос – дали си струва унижението?
Как така кое унижение?
Първото унижение е за (условно) двете групи избиратели описани по-горе, на които се гледа като пушечно месо, което се хвърля на фронта по заповед на (партийния) генерал. (Не само генерал Атанасов). Силно се съмнявам някой от тези избиратели да не е решил вече за себе си, кое е по-малкото зло и едва ли каквато и да е партийна повеля ще го промени – освен на най-заблудените сектанти.
Второто унижение за Мая Манолова и Йорданка Фандъкова (нарочно всеки път написани в различен ред, истерията сред твърдите ядра е изключително нездравословна за клетите журналисти, почни като интервю с Петър Хубчев) – е за самите тях.
Тъжно е да се гледа как водещите кандидати за кметското място са принудени да си съобразяват програмите и говоренето с трети страни, които в общия случай хич не ги харесват. Изборите ще минат, но унижението от това „приставане“ ще остане за загубилия. Vae victis. Хубаво би било да се запази някакво достойнство, ще дойдат и други политически битки.
Съзнавам, че това не е нещо уникално, а се случва почти на всеки избори, а този път е особено явно и грозно (и от двете страни). Всъщност, истината е, че това по-скоро ще загуби избиратели – защото едно нещо е напълно сигурно – хората (дори подсъзнателно) търсят лидери, а не подмазвачи.
