На трети ноември се проведе вторият тур на местните избори. Още миналата неделя стана ясно, че ГЕРБ отново е първа политическа сила с изолирани пробиви в два-три областни града, но като цяло – категорично или както предпочете да се изрази г-н Борисов: “безапелационно”.
Но макар на пръв поглед да изглежда така, статуквото изобщо не успя да се възпроизведе. Извън областните градове, в които ГЕРБ загуби, поучително е да разгледаме София. Какво се случи тук? Фандъкова спечели града за пореден път, но изключително нервно, само с няколко процента. И “Демократична България” спечели почти половината районни кметства.
Малката разлика между Фандъкова и Манолова е ярка червена лампа за всички.
Тя показва, че е налице и назрява нова политическа ситуация и че тази ситуация ще търпи развитие, като достигне кулминацията си на следващите редовни парламентарни избори. Дано тази малка разлика покаже на десните софиянци, че на косъм са се разминали с нещо невиждано досега в политиката – почти успешен популистки преврат. Досега популистите, поне у нас, бяха повече или по-малко комици, но сега за първи път се появи сериозен партиен апаратчик с “хладен ум” по дефиницията на Дзерджински. Така че дори и да не се олицетворява от Манолова в бъдеще, професионалният популизъм у нас ще продължи възхода си в стремеж да догони западните образци.
Всеки един глас за Манолова беше глас ПРОТИВ, а не ЗА нещо, за някакъв кандидат, някаква личност или някаква политика. Мая Манолова беше най-неподготвеният, най-несъстоятелният кандидат и всички видяха това, но въпреки всичко събра “превратаджийски” вот почти колкото Фандъкова. Изводите са два: 1.) левицата и десницата или поне това, което носи тези имена, вече не е същото; 2.) налице е (поне в София) силно, невиждано през последните 10 години, настроение против ГЕРБ. То е както сред избирателите, така и сред техните изнервени и нетърпеливи лидери.
Казаха: “Манолова показа този резултат, защото за нея гласуваха много десни”. Няма такова нещо. Не може десен човек да гласува за Мая Манолова. Ако някой е гласувал за нея, то той просто не е десен, както и животните не могат да фотосинтезират, фотосинтезират растенията. Следователно, налице е някаква протестна амалгама, която е по-скоро лява, отколкото дясна. И в това няма нищо лошо, стига хората да се огледат в себе си, да видят какви са всъщност. За да не ги е срам, както вчера, да признаят пред екзитполовете, че са гласували за Манолова, само и само да направят сечено на омразната Фандъкова. Това ще бъде много полезно за всички онези кандидати на “Демократична България”, които успяха да станат районни кметове, защото скоро ще дойдат редовните парламентарни избори, а те все още ще са опиянени от резултата си, забравяйки, че тогава избирателите на БСП няма да ги подкрепят, както ги подкрепиха сега. Що за десен политик печели избори с гласове на БСП? Слава Богу, видя се, че на балотажа в София повечето гласоподаватели на Бонев подкрепиха Манолова, докато повечето избиратели на Игнатов подкрепиха Фандъкова. Съвсем логично, макар че най-логично би било не “повечето”, а “всички”. Тогава щяха да са налице две сериозни заявки – за нова, модерна левица от маркузиански тип и заявка за предефиниране на десницата. Помня, че преди 2-3 седмици Борис Бонев ми се разсърди, като казах, че “Спаси София” ще подкрепи Мая Манолова. Защо? Та какво по-естествено от това!
Що се отнася до ДБ, техните гласове са разпределени почти по равно между двете кандидатки с лек превес в полза на Фандъкова. Ясно е, че и двете групи са гласували ПРОТИВ – едните против Фандъкова, другите против Манолова; и двете групи са гласували с омерзение. Интересно защо е това разцепление. Мисля, че независимо от всичко останало, то в основата си отново е идеологическо, макар и на едно твърде наивно ниво – едните подкрепят Фандъкова по изложените по-горе причини – че десен човек не може да гласува за Манолова. Другите обаче успокояват съвестта си, като си казват, че нито Фандъкова е дясна, нито Манолова е лява.
Много пъти сме говорили за това що е ляво и що е дясно, дефинициите са десетки.
Но има една корелация, според която не можеш да сбъркаш кой политик е с лява душа и кой с дясна, независимо от облите приказки, които разправя. Левият политик обещава рая на земята, тук и сега, безплатно щастие за всички; десният е по-честен и казва, че ще живеем в такъв свят, какъвто сами построим с усилие, страдание и напрежение. Второто е истина, първото е лъжа. Светът е кофти място, не е Дисниленд. Оттук нататък следват всички останали признаци, които е любопитно да познавате, но не сте длъжни.
И така, какво ще се случи с участниците в софийския изборен спектакъл оттук насетне? “Спаси София” може и да се опитат да направят партия, но не би било разумно от тяхна страна – не са политици. Ще стоят много по-добре, ако продължат да показват експертиза по общински въпроси.
Мая Манолова пък имала план за отстраняването на Борисов, както съобщава един от сайтовете на нейния PR съветник. Вероятно ще направи някакво НПО, което после от само себе си ще се превърне в партия. Вероятно тази партия ще бъде на “всички граждани”, макар това да е оксиморон – не може партия на всички, защото партията е част от всички, обособена на някакъв принцип. Освен ако Манолова не предложи някаква иновативна дефиниция на “гражданин”, но пък тогава ще трябва да обясни какви, ако не граждани, са всички останали притежатели на български документи за самоличност, останали извън проекта ѝ. Скоро обаче Манолова няма да повтори фурора си от местните избори, защото на парламентарните картинката е съвсем друга и не се случват подобни “отечествени фронтове”. Най-вероятно новата партия на Манолова ще се нареди в лигата на “Движение 21” и “АБВ” и тогава бившият омбудсман ще се сети за Слави Трифонов, но не се знае след две години дали някой ще го помни и него.
“Демократична България” показва най-голям драматизъм за бъдещето си.
Тези хора проиграха своя исторически и политически шанс по време на предишното правителство, когато бяха стигнали до естествената и сполучлива формула на Реформаторския блок. ГЕРБ-РБ беше най-добрата дясна коалиция. За жалост се разпадна, бившите РБ се явиха разпокъсани през 2017 и, естествено, не успяха да влязат. Това ги накара да търсят нова формула, включваща ДСБ в качеството им на “автентична” десница, “Да, България!”, където никога не са крили, че се чувстват либерална левица, и Зелените. Разбира се, оттук нататък трудно можеше някой да им повярва, че са десница, но те упорито продължиха да се наричат така, калкулирайки, че ще им е по-лесно да убедят избирателите, че ГЕРБ не са десница, отколкото че БСП не са левица. На ДБ ѝ предстои да се преосмисли и да избере едно от двете – десница или левица. Но и двата случая изборът трябва да мине през оттегляне на сегашните лидери, иначе от цялата “десница” ще остане само заглавието. Гласуването на балотажа в София показа, че ДБ може да е всичко, но не и монолитен политически субект, поне ще се отнася до избирателите.
И накрая ГЕРБ. Там трябва да се замислят много сериозно, защото ако тенденциите не се променят, на следващите парламентарни избори може и да не са първа сила. За една цивилизована страна (каквато се надяваме, че сме) има два сценария – или по англосаксонски образец се оформят две големи партии, които се редуват във властта в продължение на поколения, или пък след изхабяването на всеки пореден политически проект идва да го замени някакъв нов, за който невинаги има гаранция, че ще е по-добър от предишния. В първия случай трябва да се огледаме кои са дясно-консервативните субекти и да ги поощрим да направят устойчива коалиция, която в един момент да се превърне в партия. Това са СДС, ДСБ, ГЕРБ и патриотите, може би без Атака.
Другият вариант е през следващите 6-7 години да се роди нов проект, който да включи героизредените без ГЕРБ, разбира се, при дълбоко преструктуриране и преосмисляне на лидерството.
На мястото на ГЕРБ може да се появи нещо ново, нещо чисто дясно, а не дясно-център, но то трябва да е сериозно. Слава Богу, има достатъчно млади хора, които да се заемат с това.
Аз предпочитам първия вариант – да падат лидери, ако трябва, но не и партии. В БСП са го разбрали. Така всеки човек с политически амбиции ще намери своето поприще и ще направи кариерата си вътре в някоя от партиите, като битката никак даже няма да е по-лека. За съжаление, нашият манталитет е такъв, че хората с политически амбиции намират за по-нормално да основават нови партии, често безсмислени и карикатурни.
И последно: изборите минаха, да оставим просташкия език, да го оставят особено онези, от които нищо не зависи. Да се опитаме да търсим доброто у другите и лошото у себе си, а не обратното. Това също е дясно поведение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
