“Демократична България” излезе с достойна и адекватна позиция срещу обидата, нанесена ни от Кремъл – награждаването на обвиняем в шпионаж и впоследствие изказванията на говорителя Дмитрий Песков. Поздравления, така се прави.
Лошото в случая е, че ДБ нямаше аналогична реакция спрямо обидата, нанесена ни от френския президент Еманюел Макрон. В онзи случай реагираха от ВМРО-БНД (поздравления и за тях), които пък сега се бавят с позицията си спрямо руската провокация.
Държа да подчертая, че защитата на националното достойнство не се разделя на ресори – едни да се зъбят само на Изток, други само на Запад. Такова “разделение на труда” е недопустимо за никоя сериозна и уважаваща себе си политическа сила. И ако за ДБ това е разбираемо, тъй като там е пълно с хора, които убедено вярват, че “не трябва да се репчим на западните съюзници, защото те ни пазят от руската хибридна агресия”, то мълчанието, идващо от “Пиротска” 5, е непонятно. Пасивността и на МВнР до момента също буди въпросителни.
А ако някой смята, че искам твърде много, само ще напомня, че преди две десетилетия България имаше един премиер на име Иван Костов, който в рамките на своя мандат направи следното:
– експулсира руски дипломати за шпионаж;
– експулсира турски дипломати за намеса във вътрешните ни работи;
– принуди Ке д’Орсе да отзове шефката на визовата служба към посолството на Република Франция в София мадам Натали Коломбел заради серия от сканални случаи на унизително третиране на български граждани, кандидатстващи за френска (т.е шенгенска) виза;
– в прав текст заяви на американския пратеник Строуб Талбот, че България няма да приеме 50 хиляди косовски бежанци на своя територия;
– с режещ глас уведоми председателя на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген, че няма да чака 10 години страната ни да бъде приета в ЕС.
Когато честта на България е засегната, няма значение в какви отношения сме с виновника – “съюзнически”, “братски”, “добросъседски”, “традиционно приятелски” или някакви други. Националното ни достойнство няма цена и не може да бъде компенсирано с каквито и да било облаги (или спестяване на последствия) в отношенията ни с останалия свят. Независимо дали провокацията идва от изток, от запад, от югоизток, или ако щете, от Луната.
Една нация може да бъде велика, само ако дръзне да бъде такава. Същото важи и за политиците.
