В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като “черната чума” или по-точно “черната смърт”. Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася. Съвременниците на онзи период нямат никаква представа откъде идва болестта и как да се противодейства срещу нея, епидемията се възприема като Божие наказание, в търсене на виновни се започват ирационални гонения срещу различни групи хора, а икономическият, научен и културен подем на континента (11.- 13 в.) е спрян. На Европа е нужен повече от век, за да се отърси от този катаклизъм, да се съвземе и да продължи напред.
През 20. век нашият континент е засегнат от “червената чума”, наречена комунизъм – първоначално като идейно течение в европейските общества, но след края на Втората световна война и като държавно управление в източната му половина.
Този ужасяващ социален експеримент струваше милиони отнети човешки животи, многократно повече смазани човешки съдби, опустошени икономики и дълго поддържане на заблудата, че социализмът е възможно да доведе до прогрес и благоденствие (сред мнозина тази заблуда продължава да витае).
По всичко изглежда, че първата половина на 21. век ще премине под знака на “зелената чума” – безумни рестрикции по отношение на икономиката и всекидневния начин на живот, продиктувани от загриженост за състоянието на околната среда и промените в климата. “Зелената чума” поразява умовете и сърцата на хората, кара ги да губят разсъдъка си и да подкрепят малоумни предложения, които уж били в защита на околната среда и срещу климатичните промени.
За всеки здравомислещ човек е ясно, че човечеството, независимо от своя увеличен брой и нараснала технологична мощ, е твърде незначително, за да повлияе сериозно на природата, а ефектът на цялата човешка дейност върху климата е незабележим, направо микроскопичен в сравнение с природните фактори. Тоест, ако тръгнем да провеждаме каквито и да било “климатични” политики, , няма да променим нищо съществено. Рискуваме обаче да съсипем икономиките си, да деградираме физиологично като живи същества и в крайна сметка да се върнем векове, ако не и хилядолетия назад в еволюционно отношение.
Вече писах за това как най-крайните еко/климатични фанатици призовават да спрем да летим със самолет, да станем вегани и да не правим деца.
Междувременно обаче тези призиви започнаха да се превръщат в държавни политики. Германия въведе “зелен” данък върху полетите, а в Нидерландия почти през ден властите обявяват нови и нови инициативи, които са с много спорен ефект по отношение на климата, но за сметка на това отрицателното влияние върху икономиката е гарантирано (намаляване на скоростта по магистралите от 130 на 100 км/ч, храна за животните с по-малко белтъчини, изкупуване на прасетата от фермерите, за да се затворят и прочее мъдри и далновидни политики).
Засега “зелената чума” поразява предимно в западната част на Европа. Тамошното население, от една страна, не е преживяло “червената чума” като държавна политика, затова, за разлика от нас на Изток, не знае как да разпознае симптомите на “зелената” и да спре проникването й във властта. От друга страна, благоденствието, което вече няколко поколения съществува там, превръща хората в инфантилни лигльовци, които се захласват по всяка нова екстравагантна идея с цел да се почувстват социално ангажирани, без обаче да се замислят задълбочено върху последствията. В бившия Източен блок здравият разум все още доминира, а и споменът от социалистическите експерименти не е напълно избледнял.
В България тази тема досега беше бутикова, даже направо екзотична. Мнозинството българи смятаме, че страховете от климатичните промени са пресилени. Това стана видно дори в анкетата на една онлайн медия, която е близка до “зелените” обществено-политически среди, и поне там се очакваше съотношението да е друго. За всички ни е ясно обаче, че няма как да останем изолиран остров на разума, ако доминиращите нагласи в ЕС са противоположни.
Добре е да си спомним, че настоящият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен в своето изслушване обещаваше всичко на всички, респективно климатичните мерки и намаляването на въглеродните емисии бяха застъпени. Вече се знае, че България е под натиск да затвори своите въглищни електроцентрали до 2030 г. Тази мярка е в тотално противоречие с българските национални интереси, но не това е акцентът в случая.
Оказа се, че е възможно България да настоява сама да си окачи въжето на шията – финансовият министър Владислав Горанов е присъединил България към инициатива на държави от ЕС да стартира дебат за въвеждане на “зелен данък”, с който авиокомпаниите да бъдат облагани. Тоест, при нищожна обществена подкрепа за мерките спрямо климатичните промени, страната ни предприема действие, което ще удари жестоко туристическия ни бранш.
Твърденията на Горанов, че новият данък не е задължително да повиши цените на самолетните билети, няма как да се приеме на сериозно – а кой ще поеме този допълнителен разход, авиокомпаниите ще се лишат от част от печалбата си ли? Въпросът тук не е дали ще се вдигнат цените, а как това ще се отрази на пазара.
Може да предположим, че такава мярка няма да повлияе съществено на конгресните пътувания – при тях цената на самолетния билет е един от последните фактори, оказващи влияние. Не така стоят нещата при бизнес пътуванията, поне що се отнася до България. Намирайки се в един от географските краища на континента, самолетният транспорт за нас е безалтернативен за много европейски дестинации (за разлика от централна и западна Европа, където влакът или автомобилът са удобна опция в немалко случаи).
Най-голям обаче ще бъде ударът върху туристическите пътувания, особено в сегмента на нискотарифните полети, които вече няма да са толкова нискотарифни. А конкретно в България туристическият бум се дължи основно на навлизането на тези авиокомпании.
Планираната мярка ще засегне сериозно работещите във всички сектори, разчитащи на чуждестранни туристи – хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, услуги… Сумарно тези хора са повече от заетите в международните превози, което означава, че се задават сериозни протести (по-големи дори от протестите срещу пакета “Мобилност” 1). Така че най-добре е премиерът Бойко Борисов да нареди отбой (подобно на Истанбулската конвенция). Защото в противен случай ще заиграе сопата.
А ние като общество е крайно време да си дадем сметка, че тези уж бутикови тенденции на “климатична активност” не са никак безобидни. “Зелената чума” приближава България и трябва да я спрем.
