Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или губернатори. На базата на техните резултати, нека направим няколко извода.
Извод №1: Демократите заложиха на по-малко идеология и на повече услуги
Изглежда, че демократите тестват и напипват успешна стратегия за явяване на избори в Swing (оспорвани) или в Leaning Red (по-скоро републикански) щати: оставят политическата идеология на втори план и залагат на икономическата политика на услугите. Или с други думи, не вземат отношение по важни за републиканците теми (аборти, оръжие, свобода на религията), а акцентират върху здравеопазването и образованието.
Това е една от причините, поради която кандидатът на демократите в Кентъки, Анди Бешиър, спечели губернаторското място в щата (другата е ниската подкрепа за действащия републиканец Мат Бевин). Самият Кентъки е с 23% по-консервативен от САЩ като цяло (според данните на занимаващия се с подобни изследвания сайт FiveThirtyEight).
На президентските избори през 2016-та година в Кентъки Доналд Тръмп спечели срещу Хилари Клинтън с около 30% разлика. В щата действащият президент ще остане фаворит за гласовете на хората и на изборите следващата година, независимо кой ще бъде неговият опонент от Демократическата партия.
Въпросът е обаче дали демократите ще прилагат тази стратегия тепърва в посока на целите Югоизточно централни Щати (Мисисипи, Алабама, Тенеси и Кентъки), които като цяло са доста негостоприемни за кандидатите на Демократическата партия. Ако тя бе успешна в Кентъки обаче, то стратегията в крайна сметка не проработи в Мисисипи (където фискално консервативният републиканец победи демократическия си конкурент, но с по-скромна разлика, отколкото се очакваше).
Извод №2: Републиканците се пропукват в предградията
Тези извънградски райони или предградия са т.нар. “събърбани” (suburban), които стоят обикновено около големите градове. При все, че би било прекалена профанизация подобно обобщаване, за целите на разбирането на текста можем да кажем, че отдавна вече демократите са спечелили мегаполисите и големите градове, докато републиканците – по-малките такива и селата. Затова от години насам истинската битка между двете партии се води именно в тези “събърбани”.
Когато републиканците на частичните избори за Конгрес миналата година загубиха контрола си върху Камарата на представителите, то това се дължеше именно на по-слабата им подкрепа в средите на предградията (и особено сред белите жени в тези извънградски райони). Нещо подобно виждаме и на тези избори: пропукване в подкрепата за републиканците в събърбаните в северната част на Кентъки (около Синсинати) и в тези от Северен Мисисипи (около Мемфис). А именно във Вирджиния (отново северните части на щата) ставаме свидетели, че това вече не са изолирани случаи, а по-скоро е тенденция (от местните избори в щата през 2017-та година до последните отпреди дни).
Всичко това ни отвежда към друго поле на размисъл, свързващо идеологическата динамика при републиканците с демографската такава, но това е тема, която изисква разглеждането си в отделен текст.
Извод №3: Демократите са по-успешни, когато не са… демократи
Победата на кандидата на Демократическата партия за губернаторското място в Кентъки и добрият резултат на съпартиеца му в Мисисипи показват, че демократите са много по-успешни, когато се позиционират по-скоро в средата на идеологическия спектър, отколкото когато го “разтеглят” вляво.
Разбира се, тук има една голяма условност: Кентъки и Мисисипи са напоително републикански щати, където демократите са длъжни да бъдат по-умерени (а не прекалено леви), ако искат да бъдат електорално конкурентни. И да са жени, демократите трябва да пикаят прави там. Затова пък и всеки един демократ от Кентъки и Мисисипи би изглеждал като републиканец на демократите от Ню Йорк или Калифорния. Но както се знае добре, нито партийно-ангажираните републиканци, нито техните демократически еквиваленти решават кой ще бъде президент на САЩ. Последното правят независимите избиратели, а за тях умерените кандидати от двете партии са по-приемливи.
Това всъщност е добрата новина за действащия президент Доналд Тръмп: нито Джо Байдън, нито Елизабет Уорън или пък Бърни Сандърс, които трима са основните фаворити за спечелване на номинацията на Демократическата партия за кандидат за президент на САЩ през 2020-та година, не могат да бъдат представени за умерени политици. Тъкмо напротив, и тримата (макар при Джо Байдън това да е в най-малка степен вярно) имат ярко партийно оперение и дисциплинирано изговаряне на радикално-прогресивни тези, а не на консенсусни такива. С това те се отдалечават от независимите избиратели и доближават Доналд Тръмп до втори мандат.
Извод №4: Ефектът “Тръмп” работи, но си има лимити
С или без наличието на Доналд Тръмп на предизборните митинги на републиканците в Мисисипи и Кентъки, изглежда, че партията щеше да спечели в първия щат и да загуби във втория. Но това не означава, че американският президент е нямал положителен ефект върху републиканския електорат там. Тъкмо напротив, местните pollster-и в Кентъки казват, че с появата си на терен американският президент е вдигнал с около 20% рейтинга на Мат Бевин. Е, това не е превърнало загубата на републиканеца в победа, но я е направил поне по-тънка от косъм (разликата между демократа и републиканеца в Кентъки към момента е 0.4%).
Проблемът пред републиканците и Доналд Тръмп обаче тук е друг, а именно – президентът е добър в това да мобилизира републиканските избиратели, но не успява да спечели нови привърженици (да разшири подкрепата) за кандидатите на партията. Това, заедно с пропукването на позициите на републиканците в някои предградия, ще бъде един от основните проблеми пред Доналд Тръмп през изборната 2020-та година.
Извод №5: оставете изводите настрана
Ако някои от изведените напред извода има смисъл да се абсолютизира, то това е именно петият последен такъв. В САЩ изводите от конкретни щати не трябва да се екстраполират като релевантни върху цялата страна. В някои случаи може резултатите от тях да бъдат отнасяни към съответния регион на държавата, но не и повече от това. В крайна сметка всеки щат е специфичен и никой от споменатите тук не е представителен за САЩ. Мисисипи и Кентъки си остават доминантно “червени”, а Вирджиния все по-ускорено се превръща в “синя”. А в допълнение, местните изборите не са национални такива за президент: различни са факторите, които “раздвижват” електората и определят поведението му.
И въпреки че Третата световна война е по-вероятно да избухне между Тексас и Калифорния, отколкото между САЩ и Русия, то все пак колкото и да са различни, отделните щати в състава на американската държава имат и общи неща.
Всички обичат Реймънд и мразят Хилари Клинтън.
