Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. “Модерният човек” не може да си представи нищо по-голямо от себе си. Заради усещането за собствената си огромност съвременният европеец изпада в тежки заблуждения, които понякога го радват, гъделичкайки самочувствието му, но понякога го измъчват. Заблуждение от втория вид е това, че човекът, прокълнат от собственото си величие, може да влияе решаващо върху климата на планетата до степен, в която да се самоунищожи. И тази мисъл, на която той вярва (и как няма да повярва във величието си!), го кара да страда. Колко по-спокоен беше човекът, когато вярваше, че е играчка за стихиите!
Днес попаднах на прелюбопитен материал, според който изследване на Европейската инвестиционна банка сочи, че голям брой българи са готови да мигрират по климатични причини. Сред младите тази готовност проявяват 24% от анкетираните, а сред по-възрастните само 10% – слава Богу, с увеличаването на възрастта идиотизмът намалява. Някой трябва да обясни на младежта, че не е нужно непременно да имитира патологията на Грета Тунберг, за да мине за модерна – нещо, на което младежта винаги е държала.
Според същото изследване (намерете време да го разгледате, забележително е!) в друга статия европейците се притесняват от климатичните промени повече, отколкото от тероризма, безработицата и миграцията. Почти половината от тях смятат климатичните промени за заплаха №1 в живота си (защото така им е втълпено), но не знам колко процента от тези 47 могат да обяснят в какво точно се изразяват въпросните климатични промени. Европейският парламент – този флагман в борбата с глобалното затопляне и домашното насилие – побърза да се произнесе: налице е критично положение с климата, превърнало се от онзи ден, с гласовете на 429 срещу 225 евродепутати, в официална за всички формула – критично положение.
Как мисли човекът за планетата и климата? Да оставим настрана далаверата и милиардите, хвърлени за “зелени” политики, които в крайна сметка ще отидат в правилните ръце. Да оставим настрана левичарите, които винаги са искали да разрушат наличния свят и на негово място да построят нещо друго, уж по-добро; левичарите, които ослепяват от омраза към “статуквото” и капитализма. Да оставим настрана и психозата, която организирано се насажда у гордите, но често трогателно невежи маси, за да бъдат по-лесно контролирани и управлявани. Да оставим настрана всичко това и да се запитаме: как мисли човекът за планетата и климата?
Виждайки, че климатът безспорно се променя в рамките на някаква краткосрочна статистика, която от геоложка гледна точка не обхваща и миг, човекът се оставя да бъде убеден, че това става заради него, в резултат от мащабната му дейност по производство и потребяване на блага. И наистина, плачем за въглеродните отпечатъци, а не спираме да произвеждаме и купуваме нови прахосмукачки и готварски печки, защото старите са направени така, че да се чупят, след като им изтече гаранцията, и повече да не могат да се поправят. Не спираме да си купуваме и нови електронни устройства, защото само след няколко години старите не могат да понесат последния софтуер и трябва да бъдат изхвърлени. Весели компании кръстосват небесата с нискотарифни линии, за да се напият веднъж тук, веднъж там и да видят как се повръща на различни географски ширини и върху паметниците на различни култури. Да, правим всичко това и все пак, ако климатът се променя, то не е заради човека. Оня вулкан със сложното име в Исландия, заради който през 2010 спря въздухоплаването в цяла Европа, сигурно е оцапал лицето на майчицата Планета повече от цялата индустрия през ХХ век. Европеецът, чиято дейност в сравнение, да речем, с индийците и китайците, замърсява най-малко природата, сигурно не би се обвинявал толкова сурово за климатичните промени (както наричат напоследък глобалното затопляне, след като се видя, че не е точно затопляне, а нещо по-скоро призрачно като оная дупка в озоновия слоя, за която вече не се говори), европеецът не би бил толкова строг към себе си, ако не беше такъв грандоман и нямаше толкова високо мнение за своята роля във вселената.
Грандоманията на европееца се основава на две концепции: глобализма и еволюционизма.
Глобализмът кара хората да приемат света за все по-малък, а той не е. Това, че можеш за едно денонощие да обиколиш Земята, не я прави по-малка и климатът ѝ – по-лесен за изменение вследствие от смехотворната стопанска дейност на човечеството. Да, отделни райони могат да бъдат замърсени и дори унищожени вследствие от свинщините човешки, но това не променя климата, както не променя и орбитите на планетите. Климатът се променя по свои си правила и флуктуации, протичащи в продължение на хиляди, десетки хиляди, а вероятно и стотици хиляди години. Но щом светът вече е “глобално село”, то за глобалния селянин не е трудно да си въобрази, че може да го поддържа или занемарява като всяко друго обикновено село.
Еволюционизмът пък води човека до убеждението, че той е окончателният и безапелационен победител в борбата за оцеляване. Неговата сила е тъй голяма, че пред нея се пропукват планетите, кометите се обръщат в бяг, а мъглявините стават още по-мъгляви от смущение. Човекът трябва да е изключително внимателен, защото само да потрепне с вежди и ето: ще се преобърне климатът на родната му планета – тази синя прашинка в безкрая!
Един от любимите лайтмотиви на климатичните алармисти е, че цивилизацията или поне такава, каквато я познаваме, ще се свърши в близките десетина-петнайсет години. Възможно е. Но ако цивилизацията загине, то ще е по съвсем други причини, а не заради климата. Да, някои от причините безспорно ще бъдат свързани с климатичните промени, но не със самите тях, а с безумната борба против тях. Всички “зелени” политики, всички откровени идиотщини накрая ще унищожат икономиката на европееца и ще отворят дългоочаквано място за други цивилизации, които усилено растат, горейки въглища и петрол.
Ще бъде жалко за хубавата ни цивилизация, самоунищожила се поради политическа неадекватност и идеен разпад на ценностите. Благодарение на тази отиваща си по една или друга причина (но не и заради климатичните промени) цивилизация днес имаме невиждани и нечувани технологии, включително в областта на производството на храни; фантастични комуникации; достъп практически до цялото човешко познание от дълбока древност до наши дни; медицина, какво нямаше и в научно-фантастичните книжки от края на ХХ век; обективно и цивилизовано правораздаване.
Толкова ли е трудно да се радваме на тази цивилизация и да бъдем благодарни? Всичко в нея е постигнато от умни, добри и скромни хора, а не от кресльовци, които се чудят как да го съсипят. Защо, вместо да сме благодарни, ставаме все по-капризни, по-недоволни, по-раздразнителни; ставаме все по-отчуждени и зли? Няма вечно търпяна неблагодарност. В един момент всичко свършва и то не защото средната световна температура се е покачила с два градуса, а по други причини. Всеки поотделно, както и всички заедно плащат за греховете си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
