Представете си следния кошмар: по „Витошка“ имало било заведения! Майко мила! А какво бе, да му се не види, да има на централната пешеходна улица в един град, който се напъва да бъде привлекателна дестинация за градски туризъм? Събрали се приятели на кафе и – о, ужас! – пушат!…
Нормалността у другите винаги е била крайно дразнеща за либерала – по правило много по-малоброен, но катастрофално по-шумен от тях.
Какво да има вместо заведения? Веднага отговарят: велоалеи. Не ме предизвиквайте, защото мога да бъда още по-прогресивен и от вас – утре ще реша че моят начин на придвижване е гребният и че имам неотменимо гражданско и човешко право да ходя там, където съм тръгнал, с кану. Ще създам НПО „Гребна еволюция“ и ще поискам всички бус-ленти да се преустроят в гребни канали, за да мога да изразявам и осъществявам себе си, без някой да ме дискриминира.
За по-малко от месец върху кафенетата на „Витошка“ се стовариха две тежки атаки.
Разбира се, казвам „тежки“ съвсем условно, защото не дойдоха от особено тежки източници – тежък беше само изобличителният патос. Хронологично, първия удар нанесе хиперактивната група ли, страница ли – и аз не знам как да я нарека – „Спаси София“ във фейсбук. Втори беше сайтът „Дневник“ – бивш вестник, ежедневник на „Капитал“, който пък от своя страна, както сочи и името му, беше флагманът на капитализма в годините на прехода.
Тезата е една и съща – пешеходното пространство е окупирано, задръстено и барикадирано от безобразни „аквариуми“, между другото, винаги претъпкани, независимо от безобразието си. Твърди се, че те нямали редовни разрешителни и плащали ниски наеми на общината, поради което гадните капиталисти, които ги стопанисват, трупат пачки. Можете ли да си представите: зимно време даже слагат печки, за да не е студено на клиентите! Лицемерната цел е ясна: баламите да седят повече, да поръчват повече и да плащат по-големи сметки.
След като наложиха на всяко частно заведение дали да се пуши в него, сега е време да определят и размера на цените. Егати капитализма, егати частната собственост, егати конкуренцията и свободния пазар!
Не обсъждам аргументите. Легитимни аргументи могат да се намерят за всичко, във всяка посока и от всяка гледна точка. Ето няколко:
Кафенетата са вредни, защото пречат на пешеходците, детските колички, велосипедите и тротинетките.
Кафенетата са хубави, защото допринасят за градската атмосфера, хората седят в тях, общуват си и се обичат, което ги прави по-малко зли.
Кафенетата са грозни, защото не хармонират с градската среда и измъчват чувствителните хипстърски души.
Кафенетата са полезни, защото осигуряват работни места и облекчават социалната система.
Кафенетата са незаконни, защото не са им наред документите, притежават ги подозрителни типове в близки отношения с корумпирани общинари.
Кафенетата са положителни, защото стимулират градския туризъм – хиляди чужденци идват да похарчат на „Витошка“ своите спечелени в други страни и други икономики пари. Както знаете туризмът е вид износ, а от износа зависи положителния търговски (платежен) баланс.
Кафенетата са похвални, защото са бизнес, създават печалба и внасят данъци, които се разпределят за публични услуги, социални помощи и пенсии.
Кое да приемем за вярно? Кое да определим като своя гледна точка? А може ли не само едно, може ли например да кажем, че кафенетата са полезни, незаконни, грозни и хубави?
Блажени Августин учи, че ако се натъкнем на няколко мнения – верни всяко за себе си – трябва да ги приемем всичките. И с това, поне според едно от мненията – моето – той се превръща в баща на синкретизма и релативизма. В далечния ІV век Августин още не е съвсем наясно кой казва дали дадено мнение е вярно, но през следващите столетия и това досадно несъвършенство ще бъде отстранено[1]. Но за да не затънем във философските тресавища, нека да сведем мненията до две:
Кафенетата са добри, защото радват хората, развиват икономиката и услугите, създават работни места, внасят данъци и плащат такси.
Кафенетата са лоши, защото пречат на велосипедите, поощряват корупцията, обогатяват съмнителни субекти, загрозяват града и в тях се пуши.
Твърденията са абсолютно легитимни и Блажени Августин вероятно би се съгласил и с двете. Въпросът е можем ли и ние да постъпим така. Разбира се, че можем, това е съвсем нормално: радват ли се хората – радват се; пуши ли се в заведенията – пуши се; плащат ли данъци и такси – плащат; пречат ли на велосипедите – пречат. Въпросът не е с какво ще се съгласим и какво ще приемем ние, простите граждани. Хубавият въпрос е в какво ще се опитат да ни убедят. А още по-хубавият е защо.
Сама по себе си темата за кафенетата по „Витошка“ не е нищо особено – дребна, скучна и незначителна. Някои вероятно дори си казват „Я па тоя! Нямаше ли какво друго да си изсмуче от пръстите!“. Така е. Темата няма стойност. Но истинската ѝ стойност е принадена. Можете да използвате отношението към кафенетата по „Витошка“ като лакмус, защото последните две мнения са полярни. Едното е подчертано дясно, а другото – христоматийно ляво. Заемането на някоя от тези позиции от някой, който довчера е крещял, а и продължава да го прави, че „няма ляво, няма дясно“, е поучително. Ясно е, че популистите имат интерес да размият границата между лявото и дясното и тържествено да обявят тяхната смърт, за да могат да се надлъгват за гласове от всички краища на спектъра, но ляво и дясно има и те са дълбоко впечатани в мисленето и характерите на хората. Има леви хора, има и десни хора. Дори кралете не правят изключение. А популистите, активистите, инфлуенсърите, – тях по каузите им ще ги познаете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или ако не целия, то поне лявата му част.
[1] Тук авторът се опитва деликатно да намекне за учението за непогрешимостта (незаблудимостта) на папата.
