В България терминът „лимузинен либерал“ е сравнително неизвестен, дори и да го употребявам редовно в своите анализи – това е обяснимо, защото идва от САЩ и преведен на български не звучи добре. Във Великобритания има сходен термин, описващ въпросните представители на левия политически спектър – „социалисти на шампанското“, а в Австралия и Нова Зеландия се говори за „шардоне социалисти“. Ако все още не схващате кои са тези хора – това са онези представители на политическия елит, които призовават другите да използват градски транспорт, да се възползват от услугите на държавното здравеопазване и образование, но самите те се возят в скъпи коли, лекуват се в частни клиники и изпращат децата си да се изучават в частни колежи. Дори и да нямаме някакъв специфичен термин в България, описващ явлението, политическото лицемерие на родните социалисти не е чуждо за българите – нормално е да се възмутим, когато социалистите хвалят всичко що е руско, но никога не изпращат децата си да учат в руски университети – все на запад ще е.
Присъщото на либералните елити лицемерие е основната причина, поради която в западните държави левите политики изкушават хората, но никога не се налагат за дълго време.
Представителите на тези елити не са в състояние да спечелят доверието на широките народни маси, тъй като се изкушават да ги поучават от висотата на тяхната позиция. Винаги ми е забавно да наблюдавам как ляволибералните активисти след всеки изборен крах започват да обвиняват народа, че е тъп и все още недорасъл да разбере възвишените им идеи, които иначе са измислени за общото благо на всички. И все ми е чудно как тези уж грамотни хора, изучили се в топ университети и с купища степени и титли все не могат да разберат, че не е нужно един човек да има пет висши, за да е в състояние да разпознае двуличието.
Младата климатична активистка Грета Тунберг съумя да привлече общественото внимание, че в името на опазването на околната среда отказва да се вози на самолет. Нееднократно съм твърдял, че за мен такова поведение е безумно – недостатъците на научно-техническия прогрес трябва да се преодоляват чрез още повече наука и по-голям прогрес, а не чрез лишаването от плодовете на настоящия прогрес. Неведнъж политически анализатори са подчертавали, че няма значение дали Грета се вози на самолет или прекосява океана с яхта – така или иначе екипажът на яхтата ще се прибере у дома със самолет. Тези съображения бледнеят пред факта, че Грета изгражда образ на искрено момиче, което прави това, в което вярва. Няма значение дали каузата ѝ е добра, дали предлаганите от нея мерки си струват и дали изказванията ѝ са пресолени и помпозни. Просто искреността е качество, което се цени. Съответно не е чудно защо през последните месеци прогресивистите яхнаха образа на Тунберг за собствените си политически цели. Грета представлява мост между елитите и тъй презираното от тях простолюдие, защото тя върши тези неща, които елитите никога няма да свършат – те няма да слязат от колите, нито да се откажат от въздушния транспорт. Образът на Тунберг е перфектен: момиче от народа, което дава акъл на останалите кое как трябва да се прави. Левите активисти дори експлоатират факта, че тя страда от аутизъм, за да имунизират политическите си позиции срещу критика. Докато Грета прави и говори това, което се очаква да прави и говори, докато всеки критично мислещ човек бива париран под предлог, че е детемразец, женомразец и противник на хората с увреждания, активистите получават това, което най-много желаят – широка чуваемост. И така, докато хората свикнат с идеята, че данъците на старите коли трябва да се вдигнат, а авиотранспортът е нужно да бъде обложен с нови регулации. Това ще е до мига, в който стигнем до лелеяното бъдеще, когато все повече хора няма да могат да си позволят собствена кола или да пътуват в чужбина. Разбира се, мерките няма да засегнат умнокрасивите и милеещите за околната среда представители на прогресивния елит. Те пак ще си се возят в лимузините – но в името на грижата за народа.
На 14-ти декември обаче в старателно градения образ на Грета Тунберг се появи пробойна.
На този ден, тя или по-скоро пиарите, които отговарят за акаунтите ѝ в социалните мрежи, публикуваха в Туитър снимка, на която се вижда седящата на пода във влак Грета. Текстът към снимката гласеше: „Пътувам в претъпкан влак през Германия“. Ето какво разбираме под претъпкан влак според въпросната фотография – вагон, в който няма места, но в който коридорите са почти празни и поради това човек се принуждава да е прав или да седи на пода. Само че това не е претъпкан влак, Грета. Аз съм пътувал в претъпканите влакове на родното БДЖ и под това понятие си представям нещо съвсем различно. Имам прекрасни студентски спомени, в които не просто съм се возил прав във влака от София до Плевен, но съм бил притискан от пътници от двете страни и не съм имал възможност да отида до тоалетната. Това е претъпкан влак.
За много учещи и работещи хора по цял свят, а и за моя милост, претъпканият обществен транспорт не е нещо, с което си правим снимка за пиар, а самото ежедневие. Ние знаем много добре какво е да мръзнеш двадесет минути на спирката, докато чакаш екологично чистия тролейбус. И когато дойде и се качиш в него, не е нужно да си представяш какво би било ако е претъпкан – той вече е такъв. Ама претъпкан до етап, в който, макар и без да го желаеш, ставаш интимно близък с тези около теб. И усещаш вонята на пот. Търпиш дъха от неизмити зъби, от недопито в бързината сутрешно кафе.
Случката с Грета Тунберг ни напомня следното – тя просто не познава описаното в горния параграф явление. Дори и да е искрена и да вярва в това, което прави, тя все още е гражданка на Швеция – 16-тата най-богата държава в света. Без да омаловажавам тежката депресия, в която изпаднала след като научила за климатичните промени, тя винаги е живяла в условията на лукс. Да търпи лишения в името на някаква кауза е нещо, на което тя, а и много от западняците, които милеят за зелен социализъм, тепърва предстои да учат. Наистина, скоро след публикуването на снимката от „претъпкания влак“, железопътният превозвач на Германия Deutsche Bahn излезе със становище, в което подчерта, че Грета е пътувала в първокласен вагон.
И докато нейните послания ще продължат да бъдат възприемани безкритично и лековерно в повечето западни държави, които са достатъчно богати, че да могат да си позволят да съсипят икономиките си с нови регулации, данъци и доброволни лишения, останалият свят няма да последва призивите на Тунберг. През изминалото десетилетие и половина икономиката на България се стабилизира и започна да бележи скромен ръст. Доходите на работещите се поувеличиха и мнозина сполучиха след години на мръзнене по спирки и тъпканици в градския да си позволят да си купят автомобили – пък макар и тези автомобили да са стари и пушещи. Приказвайте каквото искате за мръсния въздух в София – това е сериозен проблем, и аз не искам да го дишам. Но у нас облагането на старите дизелови автомобили с данъци продължава да е непопулярна мярка – и има защо. Напротив, точно обратните мерки трябва да се приложат – намаляване на данъците, облекчаване на регулациите – за да може благосъстоянието на съгражданите ни още повече да се подобри, за да си позволят да имат коли, които са по-нови и не замърсяват околната среда.
Повечето от българите помнят годините на лишения от прехода, а тези над 35-40-годишна възраст имат спомени и от самия социализъм. Те не се впечатляват от Грета Тунберг, защото знаят много добре докъде води това, което тя ни предлага. Не просто да не можеш да си седнеш на мястото във вагона от първа класа. А нещо много по-зловещо. Ако ли пък съвсем случайно не сте се сетили, пояснявам – социализмът, макар и боядисан в зелено, а не в червено, ще прилича на спрелия влак от оня виц за Брежнев, дето той и политбюро го клатят, за да имитират движение…
