Модерните културни революционери в Западния свят продължиха да дълбаят разделителни линии в обществото през цялата изминала година и теренът в зората на 2020-а изглежда добре подготвен за още по-агресивни действия. Джихадът на социалната справедливост изправи жени срещу мъже, мъже, които се идентифицират като жени срещу истински жени, бедни срещу богати, богати, които се правят на бедни срещу истински бедни, цветнокожи срещу бели, добри бели срещу лоши бели и бели, които се правят на цветнокожи срещу бели, които не мразят факта, че са бели. Положението е малко в стил „всички срещу лошите бели мъже“ до пълната победа на новия човек в новия свят. Без пол, без раса, без класа, без граници. Но не и без грантове.
Новият човек в новия свят всъщност доста прилича на стария човек в стария свят и стария строй, който рухна реално, но морално продължи да блуждае в главите на хора, които виждат бъдещето и прогреса като тревожна екранизация на политически манифест от XIX век с елементи на трансджендър футуризъм от научно-фантастична дистопия.
Но едно от най-грозните разделения, което културните революционери пробутват е поколенческо.
Разказът на прогресивизма е разказ за добрите млади срещу лошите стари. Медии, политици, активисти и знаменитости настройват синове и дъщери срещу бащи и майки, насъскват внуци срещу баби и дядовци. Омразата срещу предците минава през няколко фронта. В последните три години основни поводи за позорната пропаганда станаха две сеизмични демократични събития – Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Противниците на двете явления обявиха възрастните хора за виновни и впрегнаха всичките си усилия да закърмят неопитните и неоформени млади съзнания в омраза към предходните поколения. Те внушават на ученици и студенти, че гласувалите за Брекзит и Тръмп са откраднали тяхното бъдеще и са врагове на прогреса – тази върховна революционна цел.
Престижни платформи се превърнаха в зона на радиоактивна реторика срещу възрастните хора. Но дори Брекзит и Тръмп не бяха достатъчно силен катализатор на младежката енергия. Да, имаше протести, излагации в социалните мрежи и разнообразни прояви на инфантилна ярост, но за създаването на една всеобхватна култура на поколенческа ненавист, на обединена мрежа от индоктринирани младежи, които мразят своите родители и техните родители, трябваше още нещо.
Усещане да апокалипсис и откраднато бъдеще, за неизбежна смърт и глобална катастрофа. За световен колапс по вина на възрастните. Трябваше да се поеме по „Зеленият път“. Едноименният филм на Франк Дарабнот по Стивън Кинг има малко общо с днешната обществена ситуация, но все пак е история за екзекуции и смъртни присъди, а цветът от заглавието е твърде символичен. Точно този страх трябваше да се имплантира в мозъците на младите. Ключът към колективната екзистенциална паника са климатичните промени и прогнози за сигурна световна катастрофа. Разказът е, че възрастните са си поживели и пропилели шанса за спасение на планетата и сега тежката цена ще се плати от младите, които ще умрат „до 12 години“, както казваха някои от най-абсурдните, но прочути говорители на еко параноята.
И се получи. Кампанията за внушаване, че възрастните са лишили младите от бъдеще произведе хиляди емоционално осакатени ученици и студенти, създаде образи като Грета Тунберг и настрои деца срещу родители.
Климатичният алармизъм доведе до морално и културно бедствие – разлив на сурова поколенческа омраза. Един симптоматичен случай от последните дни капсулира цялата уродливост на начинанието.
„Дойче веле“ пише как немско обществено радио пуска видеоклип, в който детски хор пее „Баба ми върши еко свинщини“. Пропагандната песничка била модерна еко вариация на познатата песен „Баба ми кара мотоциклет в кокошарника“. Само много болни мозъци могат да превърнат детска песничка в инструмент на атаката срещу баби и дядовци, които явно не разбират климатичната криза.
Текстът бил променен, за да звучи идеологически остро: „Баба ми кара мотоциклет в кокошарника. А това значи, че тя изразходва 1000 литра бензин всеки месец. Баба ми върши еко свинщини. Баба ми ходи на лекар със супер мощния си автомобил, прегазва две бабички с бабешки колички.“
Редакторският екип на радиото изразил съжаление, че хората не разбрали сатирата и обяснил как целта била да се покаже „конфликтът между поколенията, представен от движението „Петъци за бъдещето“. Всъщност целта е била да се изостри този конфликт, който е култивиран и насочван именно от този тип хора. От хората, които виждат във всичко – песни, предмети, филми, поговорки – възможност да отровят младите съзнания и да засилят тяхната омраза към хората преди тях. Защото добре индоктринираните неопитни умове са перфектни за техните цели. И затова културните революционери са готови да вършат всякакви свинщини – и еко и био. За тях младостта е меч, а глупостта – броня.
