В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика увеличи доходите и подобри стандартa на живот на всички социални класи. Причините за това бяха възможността да правиш частен бизнес и приватизацията на неефективните държави предприятия, за да могат предприемачите, под силите на търсенето, предлагането и конкуренцията, да ги управляват по-ефективно и да създават стойност за цялата икономика. В първите дни на 2020 година, ако човек слуша новините, ще си каже, че в България тече процес на обръщане от пазарна в планова икономика. Ситуацията в страната е такава, че открито се говори за национализация на частни компании и създаване на нови държавни мегаструктури. Нещо, което се считаше за далечен спомен от комунизма.
Борбата с водната криза – Да гасиш огън с бензин
През изминалата седмица, правителството обяви спешна мярка за борба с водната криза в страната – създаване на държавна мегаструктура с капитал от 1 млрд. лева, която да консолидира в себе си всички държавни ВиК дружества. Цялата идея на управляващите е държавата, под контрола на министъра на регионалното развитие, да упражнява по-голям контрол над сектора, което в крайна сметка да повиши качеството на предлаганата услуга и да я направи по-достъпна и евтина. Практически и исторически е доказано, че държавата не може да доставя крайни услуги по достатъчно ефективен начин, така както това прави частния сектор. Нима БДЖ предлага качествена услуга? Държавните болници, които всяка година генерират нови и нови дефицити? Които всички ние, чрез данъците си, покриваме? Основната причина за водната криза в страната е безхаберието спрямо ВиК сектора от страна на централната и местната власт през последните 20 години. Новата държавна структура ще натовари държавния бюджет със средства, които не са били предварително бюджетирани. Данъкоплатците, от своя страна, ще трябва да го финансират или с по-високи данъци, или чрез поемането на допълнителен държавен дълг.
Създаването на поредната държавна структура, която просто да преразпределя огромен публичен ресурс по икономически неефективен начин и да се управлява от същата система, която остави голям град, в държава членка на Европейския Съюз, през 2020 г., в режим на водата, просто не е рационално управленско решение. Наливането на милиарди левове публичен ресурс няма да реши абсолютно нищо. Единственото устойчиво и икономически ефективно решение е изваждането на държавата от сектора, като генезис на всички проблеми в него, а не това, което ни се предлага – повече държавно участие. В многомилионна София, няма режим на водата именно, защото държавата е извадена от процеса на предлагане на тази услуга, която се управлява от международна компания с огромен опит и познания. Не от политически назначения в държавните дружества, на хора, които нямат абсолютна никаква представа от сектора.
Единственото устойчиво и ефективно управленско решение е само едно. Вместо държавата да инвестира милиарди публичен ресурс в сектор, който доказано не може да управлява, то трябва да излезе от него. Вместо да се апортират държавни дружества в капитала на друго държавно дружество, тези компании трябва да се приватизират. Или поне да се отдават на концесия на професионални мениджъри с доказан опит в предоставянето на този тип услуги. Друг съществен позитив от излизането на държавата от ВиК сектора ще бъде намаляването на неефективната администрация. Което ще намали и публичните разходи на страната, теоретично позволявайки на държавата да не трупа бюджетни дефицити – които да покрива с увеличение на данъчната тежест или емитирането на нов държавен дълг.
Държавата като доставчик на лотарийни билети
Ударите по лотариите се оказаха удобна тема за политиците особено преди избори (или преди вот на недоверие – б.ред.). Тези компании съумяха да създадат и разработят огромен пазар, който потребителят явно цени високо, съдейки по парите, които хората харчат за лотарийни билети. Поради това, отново се заговори за национализацията им. Социалната роля на лотариите в обществото ни не е обект на настоящата статия. В чисто икономически аспект е важен принципът – отрицателният сигнал, който изпращат управляващите към бизнеса, с желанието си за национализация на цял един сектор. Де факто посланието е следното:
„От днес за утре държавата може да те национализира, въпреки че не нарушаваш законите на страната, въпреки, че плащаш данъци и работиш в един изключително тежко регулиран сектор, както българското, така и от европейското законодателство.
Подобни послания са пагубни за бизнес климата и представляват тежък удар върху институцията на частната собственост, която е от фундаментално значение за всяка една пазарна икономика. Увеличава финансовата несигурност в икономическите агенти, които от своя страна намаляват инвестиционната си активност в подобен тип държави. Идеята тази дейност да се извършва само от “Спортния тотализатор” – създаване на държавно гарантиран монопол, за сметка на национализация на частни компании е опасна стъпка на завръщането към планова икономика. Какво ли ще стане в някой бъдещ момент когато някой притеснен за морала на обществото политик реши, че Интернет има деструктивно въздействие върху обществото и достъпа до него трябва да бъде контролиран от държавата? Точно както е било през комунизма с телевизията, радиото и изкуството.
Това бяха икономическите измерения на тези две ключови събития от 2020 година – грешни и вредни. Дългосрочните политически измерения ще бъдат също негативни, защото десния избирател не е представен в управлението на страната. Към момента, в българската политическа система, не съществува истински дясна партия, която да води реална дясна икономическа политика – базирана на ниска данъчна и административна тежест, ниски публични разходи, защита на свободния пазар, личната свобода и частната собственост. Партия, която да бъде ефективен противовес в парламента на всички леви икономически политики, които българската политическата класа налага. Този процес на “олевяване” не тече само в България. Същата тенденция можем да проследим и в ЕК, чиято основна функция, в последните 10 години е да преразпределя обществен ресурс от продуктивните към непродуктивните класи на европейското общество. Кариерни бюрократи, без опит в частния сектор, налагат на бизнеса по какъв начин и на каква цена да оперира. От огромно значение е да бъде обяснявано, на разбираем език, защо десните икономически политики ни правят по-богати и свободни – и защо левите ни правят по-бедни и ограничават личната ни свобода.
Или казано по друг начин – защо държавното ВиК дружество няма как да ни предостави питейна вода на пазарна цена, без дотация от нашите данъци и защо държавата няма как да оперира ефективно една лотария, както това може частния бизнес.
