Недоразумение Н-18 или как Българската държава ще превърне легалния ви бизнес в нелегален.
Преди да започна по същество трябва да направя няколко уточнения:
1. Текстът, който предстои да прочетете, е дълъг и неприятен за четене и вероятно ще ви отнеме над 30 минути да се запознаете с него и приложените линкове, но е изключително важно да намерите това време още днес, тъй като това засяга пряко не само вашия бизнес, а въобще стабилността на българската икономика (да, силни думи, но, повярвайте ми, съвсем не са преувеличени);
2. Не очаквайте някъде в текста да прочетете добра новина, напротив — всичките са от лоши по-лоши. Единствената лоша новина с по-малък импакт е това, че се наложи да си прекъсна ски ваканцията, за да ви напиша тези редове;
3. Материята, която засягам, е изключително сложна (и в правен, и в данъчен, и в икономически, и в политически аспект) и почти на никой ваш потенциален въпрос не може да се отговори кратко и еднозначно. На много от въпросите дори самата Държава в лицето на Министерство на финансите и НАП нямат отговори. В следващите редове ще се опитам наистина максимално синтезирано да ви запозная с проблема, но имайте предвид, че има хиляди други детайли около целия казус, които ви спестявам, за да не размия темата и изгубим посоката.
Какво е Наредба Н-18?
Това е подзаконов нормативен акт, който най-общо казано урежда начина, по който търговските дружества (и не само) отчитат извършените от тях продажби на стоки и услуги и респективно декларират оборотите си в НАП. Тази наредба към момента на създаването си през 2006 година е била съвсем актуална и добре работеща, тъй като самите процеси по сключване на сделки и извършване на плащанията в България не са били нещо много по-различно от начина, по който са се случвали през последните 20 години преди обнародването ѝ. Разбира се, с течение на годините тя постепенно остаряваше морално (измененията в нея бяха предимно с минорен характер), тъй като в страната ни започнаха да навлизат, а и да се създават, нови бизнес процеси и методи за разплащания, които на практика не намираха място, като изричен регламент в наредбата и теоретично се третираха по общия ред, а на практика оставаха някъде в пространството извън нея.
Тук ще вляза в малко конкретика. Още от самото си създаване, включително до ден-вчерашен (от днес е още по-зле) наредбата казваше категорично следното: За всички извършени продажби на стоки и услуги се издава касов бон, освен в следните два случая:
- Ако плащането се извърши чрез пощенски паричен превод (това е услуга, която се предлага единствено от лицензирани от КРС оператори, като Български пощи, Еконт, Спиди и т. н);
- Ако плащането е извършено по банков път. Но! Но тук има едно голямо ‘НО’! По смисъла на наредбата банков път е само захранването на сметката ви от страна на клиента, извършено на гише в банката (надали имате такива случаи)… Или: нареждане на плащане чрез кредитен превод директно от IBAN на клиента към вашия IBAN.
Да! Точно така! Независимо, че плащанията на практика директно или не толкова директно постъпват по банковата ви сметка, наредбата не третира тези плащания като банкови, следователно за всяко получено плащане по PayPal, Skrill, Neteller, чрез Braintree, Bluesnap, Stripe, 2Checkout, плащания в крипто, плащания чрез виртуални ПОС от УниКредит, ДСК и т. н. сте длъжни да издавате касов бон. Да, винаги е било така — нерядко сме го коментирали с повечето от вас. И точно това имах предвид, казвайки по-горе, че с годините тази наредба морално остаря и теоретично приравняваше и продължава да приравнява всички тези видове плащания към плащанията в брой, просто защото години наред никой не инициира тези видове разплащания да се дефинират изрично и да намерят своето логично място в наредбата. Дори сегашните скандални промени въобще нямаха това за цел. По-скоро те се явиха, като следствие, тъй като покрай целия шум, който започна да се вдига с последните промени, голямата част от адвокати, счетоводители и самия бизнеса си припомниха: „Ей, вярно че така беше. Ама ние досега не сме имали проблем?“ Така е, нямахте. Но вече имате. Историята продължава…
Само една вметка тук, защото смятам, че е важно. Ние почти ежедневно получаваме въпроси от типа:
-Продавам едни скриптчета/тулчета/адончета по 5 долара на американци, повечето ми плащат през PayPal. Трябва ли ми касов апарат?
Нашият отговор до момента винаги е бил нещо от типа:
-Да, по закон трябва да имаш касов апарат и да издаваш отделна касова бележка за всяка една извършена транзакция в момента на получаването ѝ. И да, знам, колко малоумно звучи — например, ако правиш по 3000 продажби месечно за по 5 долара всяка, то ще трябва да си купиш 2–3 касови апарата, да назначиш на трудов договор на 12-часови смени няколко души, чиято единствена задача ще бъде да зареждат ролка в касовия апарат, да рефрешват PayPal transaction list-а на всяка минута, да обръщат доларите по курса на БНБ за деня (който всъщност излиза чак в 5 часа следобяд и после трябва да правиш преоценки, ама това е друга тема), да “чукват” касова бележка в лева, да я късат, смачкват и хвърлят в кошчето и да рефрешват пак PayPal-а в очакване на следващата транзакция. Докато не свърши ролката на касовия апарат… Какво бихме направили ние, ако бяхме на твое място? Ами ние всъщност винаги сме били на твое място, тъй като също получаваме плащания в PayPal, в крипто и т.н. и ето какво правим от години — удари сме ѝ майната на тъпата наредба! Аз лично си спя спокойно съня, защото винаги съм декларирал в срок всички лични доходи и фирмени печалби и съм си платил и продължавам да плащам всяка една стотинка данък. Не съм ощетил, нито държавния, нито местните бюджети по никакъв начин и това ми дава вътрешното спокойствие, че изпълнявам изцяло своя дълг към държавата и обществото, и единствено допускам административно нарушение на наредба, която е създадена да се бори със сивата икономика, от която аз не съм част, нито пък я съпортвам по какъвто и да било начин. Нито лично, нито като компания — знаете добре, ние работим само и единствено с почтени хора и бизнеси, които държат цялата си дейност на светло. Това е мой личен принцип, който никога не бих нарушил.
Разбира се, след този разговор, както и вие самите знаете от личния си опит, остарелите разпоредби на тази наредба са били скоропостижно игнорирани от вас, респективно и от нас, и темата е била затворена привидно завинаги, като в крайна сметка всеки е продължил да се фокусира върху наистина важните за бизнеса си неща — развиването на продукта, на екипа, на пазарите и т. н. В интерес на истината от над 400 компании, с които сме работили, една-единствена все пак реши да си вземе касов апарат и да “удря” (и впоследствие да изхвърля) касов бон за плащане, получавано по PayPal, като в техния случай ставаше въпрос за една транзакция месечно. Easy-peasy!
Но да се върнем на предходния въпрос, а именно защо досега бизнеса не е имал проблем с това? Ето ги отговорите:
– Защото НАП никога от създаването на Наредбата до момента не е инициирала нарочни акции, нито за информиране на обществото, нито за последващ контрол. Разбирайте го така — шефовете отгоре не са давали изрични инструкции на инспекторите в офисите на НАП да следят и глобяват за това;
– Защото много често самите инспектори не са били запознати в детайли с разпоредбите и тълкуванията на тези текстове от наредбата;
– Защото НАП са гледали по-глобално на картинката и са осъзнавали, че типа хора и бизнеси, които приемат такъв тип разплащания, не са типичния профил на селския тарикат, който укрива данъци, и дори да има някакво пренасочване на парични потоци от небанковите платформи за безналични плащания с цел укриване на доходи и печалби, то те са такова незначително относително количество, че не си е струвало дори чисто финансово НАП да отделя някакво внимание и ресурси върху това;
– Защото, за съжаление, критична маса от колеги-счетоводители, правят какво ли не (включително ощетяват самите бизнеси финансово), за да не предизвикат вниманието на НАП. Много, много лоша практика, но това е тема на друг разговор;
- Защото малкото счетоводители и адвокати, които имаме смелостта да влизаме в по 30–40 проверки с НАП всеки месец, си вършим професионално работата и успяваме да се справим добре с каузите, с които сме се ангажирали — да защитим интересите на бизнеса (без разбира се, да нарушим нечии други). При стотици данъчни проверки годишно, разбира се, е ставало въпрос за получаването на плащания чрез въпросните платформи, извън изключенията на наредбата, и винаги досега сме намирали най-елегантно решение. Но не бих казал, че е имало някаква тенденциозност при изясняването на точно тези обстоятелства. Докато сега целия бизнес в България очаква именно това — мракобес наред…
Какво стана преди близо две години?
Държавата реши да инициира за пореден път масова, повсеместна смяна на касовите апарати, като причините за това може да са различни. Според най-конспиративните теории — подготовка на Правителството за тотален мониторинг на бизнеса и населението, техните сделки, контрагенти, връзки, конкуренция, парични потоци и т. н; според по-умерените — лобизъм от страна на производителите на касови апарати и закачените за тях обслужващи компании, които си бяха обречени на умирачка; а според НАП — засечени случаи на манипулиране на касовите апарати, включително с участието на производители и дистрибутори. Тук мога да изпиша още няколко страници с това как преди се пращаха данни към НАП, кое породи нуждата този обмен да бъде вече на всеки 5 минути, а не веднъж дневно; никому ненужни QR кодове, бъгави мобилни приложения на НАП без поддръжка, лотария с касови бележки, която вече е минало, използване на химикали в технологията на отпечатване, които се забраняват в ЕС официално от 2021 година и още една камара бълвоч, който всъщност е само капка в морето от абсолютния хаос, който Министерство на финансите сътвори.
Съвременните творци на наредбата, след като прецениха, че синхронизацията (всъщност само report-ване) със сървърите на НАП на всеки 5 минути (не че пак не могат да се оставят backdoors) от една страна и активността на гражданите от друга — чрез сканирането на QR кодовете с набързо скалъпения app, чиито дни са преброени (колко пъти сте го ползвали?), и тяхната склонност към хазарт (прословутата томбола на НАП, която вече не съществува), са достатъчни да се преборят с онази незначителна част от бизнеса, която е манипулирала касовите апарати (която така и не стана ясно каква част всъщност е била), то има една друга, много, много по-голяма част, която на практика съставлява сивата икономика в страната:
1. Физическите лица, които не са се регистрирали като търговци и не отчитат доходи и печалби;
2. Бизнесите, които нямат касов апарат и получават плащания на ръка;
3. Бизнесите, които имат касов апарат, но не маркират коректно всички продажби.
Срещу т. 1 наредбата никога не е давала, нито пък сега дава някакво кой знае какво решение. Там НАП има други методи за борба, по мое мнение доста успешни през последните 4–5 години. С лицата от т. 2 и 3, обаче, какво правим? Тези, които досега не са имали касов апарат, няма какво да ги накара да си вземат сега. Другите, които имат, но не маркират всички продажби, ще продължат да работят по същия начин, макар и с такъв от новите. Тоест след всичките тези промени, описани по-горе, резултатът е:
1. Преустановени (или по-скоро затруднени) са случаите на манипулиране на касовите апарати (заличаване на оборот от фискалната памет на апарата), които, пак казвам, не стана ясно дали не са просто единични случаи, засечени случайно от инспектори от НАП, нямащи значителен импакт върху общата събираемост на данъците;
2. Изкуствено завишени обороти, респективно печалби, на производители и дистрибутори на касови апарати;
3. Милиони левове разходи за бизнеса за закупуването и внедряването на нов хардуер. Не на сивия бизнес. На белия бизнес! Който най-малко имаше нужда и причина да го прави!
Та да се върнем на лицата от т. 2 и т. 3, съставляващи голямата част от сивата икономика в България… Министерство на финансите осъзна, че поредната смяна на касови апарати ще бъде подмината от тях, както и всички предходни подмени, които се случиха през годините. За какво тогава могат да ги хванат… Ами да! За софтуера! В XXI век вече никой не смята на ум и не пише по тефтери и тетрадки, а ползва софтуер, в който си води неофициално сметки — колко и на каква цена е купил, колко и на каква цена е продал, каква печалба е реализирал, от кого и как си е получил плащанията и от кого не, от кого доставя, на кого колко дължи, къде държи стоката, на кого и как продава, каква част от продажбите е декларирал и колко е скрил. Всичко това е някъде там — в базата данни на софтуера, който ползва за обичайната си търговска дейност!
И така дойдоха първите сериозни промени в текстовете на Наредба Н-18.
Държавата сложи ръка върху софтуера, който бизнеса ползва! Но така я сложи, че създаде един от най-големите икономически абсурди в страната от масовата приватизация насам…
Идеята беше проста. Обновената наредба казва, че всеки програмен продукт, който по някакъв начин събира в структуриран вид данни относно цени, количества, контрагенти, доставки, продажби и т. н. е т. нар. СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). А всеки СУПТО, преди да заработи за вашия бизнес, трябва да бъде одобрен от… НАП. И тук дойде първата изненада — ами че то всичко е СУПТО. Не са само 20–30 по-популярни софтуера, за които всички сме чували. Оказа се, че са десетки, десетки хиляди… От екселски файлове с няколко макроса, през приложения, вдигнати през интерфейса на MS Access, през малки тулчета, които бизнесите сами са си писали някога за техните си цели, през тясно специализирани софтуери за аптеки, туроператори, траурни агенции, ветеринарни кабинети, през онлайн магазини, ползващи WooCommerce, Magento, OpenCart, Shopify, през онлайн търговци, ползващи платформите на Amazon, Etsy, Emag, та да стигнем до клонове и дъщерни дружества на големи световни корпорации, които ползват ERP и CRM системи, разработвани в чужбина, струващи милиони евро и опериращи паралелно с бази данни, споделяни с клоновете на фирмата-майка по целия свят. От екселчето на бай Стоян до Office и Azure на Microsoft и AWS и FBA на Amazon, всичко трябваше да мине през изричното одобрение на НАП. И то какво! НАП публикуваха една схема, драсната на paint, какъв трябва да е концептуалния алгоритъм на работа на всеки един софтуер, за да бъде одобрен. Изградиха комунизЪма! Още тук 90% от софтуерите отпаднаха от играта, тъй като се оказа, че следват съвсем друга логика на работа. Малкото, които се впуснаха в играта, на практика си пренаписаха продуктите наново, зарязвайки 90% от фийчърите си, които са разработвали с години, само и само да станат лицензиран СУПТО. Тук само ще вметна набързо малка част от асбурдите, с които се сблъскаха производителите, като например, че трябваше да събмитват в НАП сорс кодовете си; че НАП връщаше продукти, защото ползвали open source библиотеки, а според НАП това било възможност за пробив в сигурността; бавеха ревютата на заявки с месеци и след това ги връщат за преработка без ясни мотиви; забраниха на софтуерите да предоставят sandbox режим, силно ограничиха възможността за backup, забраниха да се правят промени по базите данни без това да минава като запис през касовия апарат и да се печатат едни чаршафи… Хиляди, хиляди, абсурди… Можете да браузнете малко тук, за да добиете някаква представа: https://www.facebook.com/groups/naredba.n18/
Всичко това доведе до едни ежеседмични срещи-дискусии между местните производители на софтуер и НАП, които пораждаха все повече въпроси и у двете страни, отколкото даваха отговори, което пък доведе до едни непрекъснати промени в текстовете на наредбата, докато не се превърна в това, което е в момента — ФРАНКЕНЩАЙН. Кръпките станаха толкова много, че текстовете ѝ вече са предизвикателство за всеки опитен юрист, а какво да говорим за счетоводители, производители на софтуер и предприемачи. Знаете, когато се прави някакво допълнение в закон, се “мушва”, например, след чл. 42, такъв с индекс чл. 42а, чл. 42б и т. н. Някои членове в наредбата вече стигнаха до чл. 42я и вече продължават като чл. 42я1, чл. 42я2 и т. н. Както по-казах дори самите НАП не са консистентни в отговорите си относно идентични казуси, което е ясен знак за това, че всички страни, включително държавата, са се забатачили много сериозно в това блато, но поради най-вече политически причини отказват да го признаят, защото това 100% ще означава падане на Правителството, тъй като засегнат в случая не е само населението на един град, а на практика целия бизнес, похарчил вече милиони за хардуер и софтуер. И който в случай на пълна отмяна съвсем логично ще си поиска похарчените пари обратно от държавата…
Давам само един бърз пример за какви кръпки става въпрос. Във връзка с наредбата в ЗДДС беше дефинирано какво е онлайн магазин, като в общи линии се казваше, че това е онлайн или мобилна платформа, достъпна през интернет, в която посредством виртуално събиране на желаните продукти в потребителска кошница се извършва покупко-продажба. И какво стана — онлайн магазините масово започнаха да си прекръстват кошниците на колички и на практика избягаха от дефиницията за онлайн магазин. Естествено поредната кръпка не закъсня — вече текстът гласи: “чрез потребителска кошница или по друг начин”…
До момента по известни причини нямаше сериозен отпор срещу наредбата. От една страна голяма част от бизнеса смяташе, че не го засяга, или си мислеше, че като си купят от новите апарати и новата версия на Microinvest, ще отговорят на изискванията. От друга производителите на софтуер не съумяха да се обединят навреме и да бойкотират ефективно наредбата, като откажат да пускат заявки за одобрение на СУПТО в НАП. От трета, както каза представляващ на един от най-засегнатите браншове, а именно онлайн платформите за търговия на стоки и услуги: “няма как да си паркираме онлайн магазините пред Парламента, като таксиджиите и автоинструкторите, и да си решим проблема за един следобяд.
Единствените два по-сериозни акта на противодействие са:
– Жалба във (ВАС) Върховния административен съд, по която VEDA, заедно с още 82 фирми и браншови компании е жалбоподател. Въпреки, че лично не сме толкова засегнати от действието на наредбата в този ѝ вид, считаме за наш дълг да направим, каквото е по силите ни, за да бъде обявено това недоразумение за незаконно. На първото заседание жалбата беше отхвърлена скоростно и без мотиви. Очаква се през м. май да има ново разглеждане пред 5-членен състав, но лично аз нямам особени очаквания тук. Надали държавата ще играе срещу себе си…
- Днес (29 януари) от 12:00 се организира общононационален протест, в който са заявили участие представители буквално на всички икономически сектори в страната, и информацията за който съвсем тенденциозно се премълчава или преиначава в емисиите на националните медии (не е като да е нещо, което ни изненадва по нашите ширини). По традиция не закъсняха и троловете, включително и в горепосочената Facebook група.
В момента ситуацията е такава, че не повече от 10–15% от софтуерите, които активно се използват в търговската дейност в България са лицензирани СУПТО. Това означава, че всички останали са аут от играта с влизането в сила на наредбата. И не само те, разбира се, ами и всичките им потребители. Има цели сектори, като туроператорския, например, където производителите и на трите най-популярни софтуера за туроператорска дейност, са отказали по една или друга причина да се лицензират в НАП, което означава, че туроператорските компании няма как да оперират легално. Единственият им избор е да се върнат към моливите, тетрадките и тефтерите и разговорите по телефона. Само тогава наредбата не ги лови… Същата е ситуацията и с целия онлайн бизнес, опериращ през български дружества. Ето защо:
И така! Как ви засяга Наредбата?
Разковничето е в това, вие реално онлайн магазин ли сте или не. Четете внимателно:
Из Закона за защита на потребителите:
Чл. 45. Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Засега сме all in! 🙂
Из Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност:
§ 1, т. 87. “Електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Два въпроса тук:
1. Предоставя ли се възможност на клиентите ви за избор на стоки и услуги чрез потребителска кошница или по друг начин? Дори да не сте класически онлайн магазин — имате ли, да речем, различни планове (bronze, silver, gold) на сайта си и клиентът може да избере subscribe или try, то отговорът е ДА!
2. Клиентите предоставят ли информация за контакт с тях, техния адрес на доставка и метод на плащане? Тук отговорът е, че вие сте длъжни по закон да събирате данъчната информация за всеки един клиент (имена, идентификационен номер, billing адрес), която не е съвсем същата, описана по-горе. Тук Законодателят не е бил особено прецизен в текстовете (каква изненада) и според мен има поле за изява при оборване в съда, но едва ли някой изгаря от желание да разчита на това…
Ами честито! Онлайн магазин сте! НАП обещаха някакъв workaround около ситуацията с онлайн магазините, защото очевидно Shopify, WooCommerce, нито някой друг ще дойде да си лицензира софтуера в НАП. Обещанието беше за “по-облекчен режим за онлайн магазините”. Промените са факт от днес. Колегите от KiK се постараха да синтезират много разбираемо новостите. Отново — четете внимателно:
И така! Какви са ви опциите:
1. Почвате здраво да работите по изискванията от линка по-горе — генерирането и изпращането на електронна касова бележка с всичките ѝ реквизити, както и подготовката на т. нар. одиторски файл в xml формат, който трябва да се подава към НАП всеки месец;
2. Продължавате така, както сте си карали досега, като се водите от вътрешното успокоение, че продължавате да сте честни към държавата, каквито сте били винаги, но се обричате на постоянен терор от НАП. Неведнъж се заканиха, че веднага след влизането в сила на наредбите, ще започнат целенасочени проверки. И така се абонирате за глоби и евентуално адвокати, които да борят актовете в съда. Ние, разбира се, ще продължаваме да правим всичко, което е по-силите ни, да убедим НАП, че не сте вие лошите, но, ако наистина тръгнат с този устрем, за който говорят, вероятно ще сме безсилни. Между другото, ако продавате в България, този вариант не е много удачен, защото ще е въпрос на време някой конкурент да ви репортне…
3. Спирате да приемате плащания по какъвто и да било друг начин освен директни банкови преводи IBAN to IBAN. Тук плащания с карта през виртуални ПОС, дори и на български банки, не играят. PayPal, Braintree, Stripe, etc. също. Просто оставяте един IBAN на страницата (по ЗЗП сте длъжни) и ръчно следите кога кой ви е платил;
4. Връщате се 20 години назад и започвате да приемате и обработвате поръчки ръчно по телефон и email. Взимате си касов апарат и удряте ръчно бележки при всяко получено плащане. Спирате да ползвате какъвто и да е софтуер. Купувате си химизирани кочани от книжкарницата и започвате да пишете фактури на ръка;
5. Убеждавате онлайн платформата (Magento, WordPress, Shopify, etc.), през която работите, да се лицензира като СУПТО в НАП. Найс, а? 🙂
6. Ако вие сами сте си написали платформата, през която осъществявате продажбите, фактурирате, следите наличности и т. н. (между другото забравих да спомена, че нямате право да ползвате два или повече софтуера — трябва всичко да е обединено в един), зареждате се с много, много търпение и се хващате на хорото да си лицензирате софтуера в НАП. Имайте предвид, че доста от утвърдените български производители на търговски софтуер вече близо година се борят с НАП и все още нямат одобрени версии;
7. Регистрирате компания под друга юрисдикция (UK, USA, etc.) и започвате да ползвате компанията там, като proxy/umbrella company. Може би на първи четене звучи, като най-приемлив вариант, но има много подводни камъни:
– Много е важно да проверите с местни специалисти (адвокати и счетоводители), които са навътре с материята на двойното данъчно облагане, защото е възможно, по силата на вътрешното законодателство на страната да формирате т. нар. място на стопанска дейност там и съответно да дължите данък върху печалбите там, който надали ще е под тукашните 10%.
– Разполагайки със собствен или нает офис, както и с нает персонал, на територията на България, по всяка вероятност това чуждестранно ЮЛ ще формира място на стопанска дейност в България по силата на ДОПК и ще подлежи на местна търговска регистрация, което вероятно отново ще ви върне в играта с Наредба Н-18;
– Дори все пак да намерите workaround по горните два казуса, имайте предвид, че ще имате допълнителни разходи за счетоводители и адвокати в чуждестранната данъчна юрисдикция;
– Внимавайте и коя е тази чуждестранна юрисдикция — да не се окаже, че попада в хипотезата на чл. 143я, ал. 4, т. 7, буква б, при която трябва всяка една сделка между свързаните лица да се докладва на НАП. Тук попада Естония, например.
Имайте предвид, че ако се спрете на вариант 1, 4, 5 или 6, ще трябва да се регистрирате в регистъра на онлайн магазини на НАП, което значи, че ще сте абонирани за проверки и трябва да сте много изрядни с цялата документация.
И… Докато заключвам тези редове, по-малко от 24 часа преди организирания протест, излиза новината, че влизането в сила на наредбата отново се отлага с 6 месеца (за трети или четвърти път вече, изгубих им бройката)… Ами честито!
При така създалата се ситуация, имате две опции:
1. Не чакате до последно и действате по една от седемте точки по-горе;
2. Чакате до последно и се надявате, или ВАС да се обяви против наредбата, или Правителството и в частност Министерство на финансите да си признаят за гафа и да я върнат цялата за преразглеждане. И бизнеса да си поиска похарчените напразно милиони обратно. 🙂
Това е! Съжалявам за гигантски текст. Подготвям и друг, но по-приятен. В заключение бих казал само:
Ако Държавата иска да прикани сивата иконимика да излезе на светло, това става, чрез специални стимули, а не чрез допълнителни, все по-тежки регулации. Така сивата икономика си се закотвя там, където ѝ е комфортно от години — на тъмно. От прекалените регулации страда единствено и само и без това малкото останал честен бизнес, който крепи на плещите си цялата икономика на страната, включително и издръжката на държавната администрация, която твори горните глупости. Change my mind!
