Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени към представянето на новите основни фаворити – социалистът милионер Бърни Сандърс и капиталистът милиардер и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. „Лудият Бърни“ и „Мини Майк“, както ги нарича президентът Доналд Тръмп, изглеждат като двете абсолютни политически противоположности, а някои патетични либерални есеисти вече определят техния сблъсък като „битка за душата и бъдещето на Демократическата партия“.
Доскорошни фаворити като Джо Байдън, Елизабет Уорън и Пийт Бутиджидж изостават в редица проучвания за националните електорални нагласи, а имат и проблеми с продължаващото набиране на средства за ожесточаващата се кампания.
Останалите двама в играта са Ейми Клобучар и милиардера Том Стайър, но малцина смятат, че са способни на подвиг.
Вицепрезидентът на Барак Обама Джо Байдън се разпада в реално време и придобива нежеланите контури на национална шега. „Сънливият Джо“ изглежда в ужасна форма, а след провала на първичните избори в Айова и Ню Хемпшър ситуацията му е по-неприятна дори от тревожните му гримаси. Нека не забравяме и щетите, които му нанесе импийчмънт фиаското. Целта беше Тръмп, който обаче излезе от зле замислената политическа засада с рекордно висок рейтинг. Ударът пое Джо, който така и не успя да обясни защо, докато той е бил вице на Обама, синът му Хънтър Байдън е получавал пари от Украйна и Китай без да има опит с нещо различно от наркотици и стриптийзьорки.
Кметът и открит гей Пийт още е обожаван от горните слоеве на средната либерална класа, но е неизбираем в очите на жизненоважните за Демократическата партия малцинства. Засега в левичарския балон никой не обвинява тяхната предполагаема хомофобия, а надеждите са, че Пийт ще стане по-харесван с напредването на кампанията.
Покахонтас Елизабет Уорън, която обеща да повери избирането на министър на образованието в ръцете на трансджендър активист, се справи относително добре на скорошния дебат в Невада, нападайки остро Майк Блумбърг. Но за всички отвъд общността на прогресивните верифицирани в Twitter журналисти, тя не звучи като авторитет и подходящ бъдещ президент, а по-скоро като стържещи нокти върху тебеширена дъска. Напоследък Уорън прилича на още по-неприятно, антихаризматично издание на Хилъри Клинтън, а това си е индианска рецепта за катастрофа. Танцът за дъжд от донорски кеш на Покахонтас най-вероятно няма да проработи.
Стигаме до драматичния сюжет, който превръща първичните избори в такова извратено зрелище. Блумбърг срещу Бърни. Първият влезе късно в играта, пропусна няколко щата, но наводни останалата част от страната със скъпи телевизионни реклами. Вторият води своята армия от гневни леви младежи към мечтаната социалистическа революция. Майк изсипа безпрецедентните 400 милиона долара, а там откъдето идват те има още много. Състоянието на Блумбърг е над 60 милиарда. Както някой написа скоро за историческия и невиждан досега опит за своеобразно купуване на номинацията – „Такова количество е качество само по себе си“.
Възторгът около Блумбърг притихна след катастрофалното му представяне на дебата в Невада, но той сигурно се надява, че ще може да изтрие това петно от репутацията си с още едни 400-500 милиона долара.
Блумбърг е милиардер, а Бърни иска да забрани и отмени милиардерите. Преди искаше да направи същото и с милионерите, но самият той стана такъв. Най-добрите няколко реплики от дебата в Невада всъщност бяха на иначе неподготвения и неадекватен Блумбърг. Той правилно посочи, че страната явно е страхотна след като най-известния социалист в нея е милионер с три къщи. После защити капитализма, но беше освиркан от публиката, а водещите неиронично питаха дали той заслужава и трябва да прави парите, които прави.
Блумбърг може би идва късно в Демократическата партия. Завоят е твърде ляв и определено е опасен. От друга страна елитът на партията и донорската класа не харесват Сандърс, но той е продукт на тяхното осъзнато скачане в социалистическата пропаст. Те се заиграваха с екстремизма на неговото движение, хвърляха му храна и сега то изглежда по-силно от тях. И по-гладно.
Дългоочакваният „супер вторник“ може да стане „супер соц вторник“. Или ще бъде „вторник на промоция“. Ще разберем дали наистина милиардерският ход с безпрецедентен рекламен блицкриг на Блумбърг ще проработи или болшевизираните тълпи на Бърни окончателно ще заключат партията в смъртоносен крайноляв захват. Засега победителят от психодрамата в Демократическата партия е Доналд Тръмп.
