Изглежда мнозина възприемат извънредното положение като време за себеизява и трупане на червени точки в очите на началниците и публиката. Миналата седмица двама министри стъписаха нашите светли умове с иновативната си мисъл: Десислава Танева и Красимир Каракачанов. Първата влезе във война с търговските вериги, а вторият предложи на Министерски съвет четири спешни мерки за спасяване на селското стопанство, нищо че не му е в ресора. И няма значение какво развитие ще претърпят тези идеи. Важното е, че веднъж са родени и споделени.
Десислава Танева предложи половината от търговската площ в големите вериги да бъде единствено за българска продукция; стоките да се купуват директно от производителите или на разстояние до 200 километра от съответния областен център; търговците да са длъжни да платят продукцията в двуседмичен срок. И тук идва въпросът: иначе какво? Това са частни фирми, частни търговци. Какво има държавата с тяхната търговия? Те са си купили терените, построили са си сградите и влагат в търговията свой капитал. Ами хайде тогава да забранят частната собственост и всичко да се свършва! Да станат веригите държавни и тогава правителството да прави в тях каквото си поиска! Да не говорим, че идеите на земеделския министър са твърде (меко казано) необмислени. Първо, ако задължат магазините да отделят половината си площ за български производители, как ще задължат клиентите да купуват продукцията на тези производители, ако не им харесва? Веригите предлагат стандарт, предсказуемост и ниски цени. Това е техният продукт, а не доматите и краставиците. Да им забраним да предлагат продукта си ли? Държавата ли ще плати наема на тези площи или просто ще има “експроприация на експроприаторите”? Това е лозунг на анархисти, а не на държавници.
Второ: ако веригите са задължени да купуват директно от производителите, кой ще бъде ощетеният – веригата, която и бездруго не държи особено да продава продукцията на въпросния производител, или производителят, който не знае как да влезе в контакт с веригата, за да ѝ предостави продукцията си, или пък дори да знае, няма логистичната възможност да я достави сам? Малкият човечец пак ще е прецакан и пак родни поетеси ще оплакват съдбата на баба Пена. Ако производителите трябва да са отдалечени на не повече от 200 километра от магазина, няма ли да се окажат хиляди от тях лишени от пазари? Кого ограничава това ограничение? Нима правителството иска да отнеме правото на всеки, произвеждащ каквато и да било продукция източно от Казанлък, да предлага стоката си на софиянци? Или да лиши софиянци от правото да си купуват риба от Черно море? Или ако приемем, че в неясния текст се има предвид не местонахождението на производителя, а мястото на сключване на сделката, то какво пречи да се сключи каквато и да е сделка и да се извърши плащане в посочения радиус с когото и да било по света? Нелепица.
Трето: ако търговците са длъжни да платят стоката в срок от две седмици, важи ли това, ако производителят не успее да си продаде стоката? Ако е така, нека държавата просто да глоби търговците и да раздаде парите на производителите, вместо да си мъчи мозъка със сложни схеми.
Знам, знам, че никоя власт не иска селски бунтове и блокади на пътищата с трактори, но тези мероприятия не ги организират дребните хорица, а хиените, които се опитват да говорят от тяхно име.
Какво каза на свой ред Красимир Каракачанов? Предлага четири мерки, от които показателна е последната, гласяща дословно: “Министерският съвет задължава министъра на икономиката Емил Караниколов по предложение на МЗХГ временно да спира вноса и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното изчерпване на вътрешния пазар“. Тоест, военният министър предлага забрана на внос на плодове и зеленчуци, докато има български. Представяте ли си с каква скорост и хирургическа прецизност ще е длъжен да реагира министърът? Как ще определим докога ще има на пазара родни плодове и зеленчуци? Когато свършат, тогава ли ще тръгнем да внасяме? Тази вечер се продава последният български домат, а утре сутрин на негово място вече има гръцки! Евалла! Да припомним, че миналата година сме изнесли селскостопанска продукция за 1,719 млрд. лв. Ако някой, за когото нашият износ е негов внос, реши да го забрани, как ще се почувства патриотичната душа на г-н Каракачанов? Ако ще затваряме вноса, да затворим и износа! И само ние да си ядем несравнимите плодове и зеленчуци. Знае ли Каракачанов колко български череши се изнасят замразени или захаросани, и колко остават тук да ги яде неговият електорат? Ами ако електоратът остане без череши вследствие интервенцията на военния министър?
Но не да анализираме предложенията на министрите е нашата задача, а да ги видим в един по-идеологически, по-исторически план, защото те са чудесна илюстрация на напъните да се трупат червени точки в смутни времена.
Сякаш в условията на извънредно положение някой е обявил съревнование по популизъм. А има ли по-виртуозен майстор на популизма от тоталитарните идеологии? Ако погледнем историята, ще видим, че знамената на големите тоталитаризми са две – класата (болшевизъм) и расата (нацизъм). И двете са пропагандно средство, след като си стъпил на врата на народа и си му изпил мозъка, да го накараш да се почувства специален и даже велик. И двете знамена, макар вече да не се наричат “болшевизъм” и “нацизъм”, плющят и днес, но пък кога имената на знамената са имали някакво значение!
Кой е виновен за страданията на угнетените? Световният капитализъм, естествено. Богаташите. Коя е витрината на световния капитализъм? Корпорациите и търговските вериги. И особено вторите, защото се виждат по-добре от първите и от тях се купува папането. Като ги ударим тях, мощна вълна на справедливост ще залее дребния избирател.
От друга страна кой е врагът на българския селянин? Чуждестранният селянин. Той мачка българския селянин с евтината си и по-качествена продукция и затова трябва да бъде отрязан.
По едно от тези две знамена на тоталитарната пропаганда развяха нашите министри на земеделието и отбраната и това е факт, независимо как ще се развият позициите им и как ще се извъртят, за да обяснят своята прибързаност. Десислава Танева развя знамето на класата, а Красимир Каракачанов – на расата. Само че при Танева невинната жертва не е пролетариатът, който през последните десетилетия е твърде охранен и разглезен, а “дребните (и беззащитни) производители”, защото Танева е министър в божем дясно правителство. Но механизмът е един и същ и държавата се поддава на съблазънта да се държи като синдикат.
Каракачанов пък развя знамето на расата. И той бие по търговските вериги, защото “вериги” звучи бодро и мобилизиращо, когато искаш да убедиш някого, че е роб и да го накараш да почувства нужда от освободител в твое лице. Само че Каракачанов като патриот милее не толкова за малкия човек на труда, поробен от глобалния капитал, колкото за българския селянин, онеправдан от чуждестранните селяни. Но горе-долу и тук е все едно – имаме някакъв неконкурентоспособен пишман-капиталист, от чието име държавата трябва да вдигне война срещу капитализма. Не знам само защо държава като нашата, която претендира да е либерална, демократична, уж благоговее пред частната собственост и свободния пазар, трябва да се държи като Венецуела или Куба. Може би защото е прието из недрата на демократично избраните политици непрестанно да се лее човещина, умиление и състрадание към електората.
Но такова е изкушението на демокрацията, а извънредните положения го правят просто неустоимо. Вижте само рейтингите! Всички публични фигури са възбудени, защото днес може да си доктор, а утре – президент! Всичко е възможно в мътната вода. Комуникационната форма “брифинг” стана като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Не стига че са ежедневни, ами Караянчева свика и среднощен – в нощта на 31 март срещу 1 април извади журналистите от леглата, за да им каже, че депутатът Адемов е с установен положителен тест за коронавирус. Няма да се учудя, ако се окаже, че учени от БАН трескаво работят върху метод, чрез който народните избраници да се явяват и в съня на избирателите, за да ги стряскат с апокалиптични съобщения. Между другото, как се чувства г-н Адемов днес? Няма ли някоя нощ да ни събудят, за да ни съобщят, че е добре и нищо му няма? Или добрата новина не е новина… Брифингите са толкова заразителни, че не издържà даже и Президентът, който по свое решение и желание не е оперативно ангажиран с положението, но пък поднесе поредната новогодишна реч как вече няма държава, как сме ударили дъното и “сички шъ омрем”. Но с фаталистичните му речи от новогодишен тип нищо чудно, че Министър-председателят вече има по-висок рейтинг от него, което в мирно време е почти невъзможно поради естеството на институциите.
Да, рейтингите са полудели. Някои ги сравняват с кривата на епидемията – тя има възход, връх и спад, като от прилаганите мерки зависи колко остър е върхът, за колко време се разразяват събитията и съответно дали здравната система може да реагира с капацитета си. Вероятно същото е и с рейтингите – и те имат възход, връх и спад. Както за лекарите е важно да предвидят кривата на епидемията, така за политиците е важно да предвидят кривата на рейтингите си. Хубаво, нека да речем, че пикът на заразата ще е някъде около Великден, както беше предречено, въпреки че всеки опит да се наднича в бъдещето е твърде несигурен и рискован. Но да речем. Тогава може би някъде около Гергьовден пък ще бъде пикът на рейтингите, а пък ако удължат положението и след средата на май – кой знае, може да видим и стремглав спад. Като се опразнят магазините и свършат парите в държавата, вече никой няма да се интересува поради каква причина се е случило това, а само кой го е допуснал. Така е устроен човекът. Ако през 1984 и 1985 цените на петрола не бяха паднали три пъти и ако поради това не беше приключил курса и Съветският съюз, сигурно Тодор Живков още щеше да ни управлява на 109-годишна възраст, а народът още щеше да си го обича. Но кой помни днес цените на петрола през 1984 и 1985?…
Поука: да следим кривите и да ограничим ексхибиционизма в условията на криза. Ако сме непредпазливи политици, ако изпуснем момента, няма да ни простят нито класата, нито расата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
