В сравнение със Северна Корея, Съветският съюз бе като отворена книга за нас. Това заяви тези дни Брус Клингнър, бивш заместник-ръководител на отделна за Северна Корея на ЦРУ.
Този дефицит на информация обяснява суматохата, която се случва в международното публично пространство спрямо изчезването на Ким Чен-ун от рекламните подиуми и витрини на тоталитарната държава. А когато няма информация, всеки слух и клюка умножават силата си и адресират кореспондиращия интерес.
Оттук се получава разминаването между Breaking News-журналистиката и по-прибраната рецепция на службите относно това какво се случва с Ким Чен-ун.
И ако средствата за масово осведомяване обявиха смело севернокорейския вожд за достатъчно умрял още миналия петък, то точно същия ден южнокорейските служби намекнаха, че Ким Чен-ун е жив и че същият се очаква да се появи в публичното пространство скоро. Поради определените му възможности за достъп до информация спрямо Северна Корея, китайското разузнаване би било достоверен източник, но то естествено дисциплинирано мълчи. Източник от средите на ЦРУ пък бе цитиран да каза, че в агенцията са имали представа за здравословните проблеми на севернокорейския диктатор, но не очаквали те да го възпрепятстват трайно да изпълнява длъжността си.
Суровите факти относно Ким Чен-ун – колкото и скромен да е техният обем – вероятно не са достатъчно апетитни за въображението на публиката, на която журналистите подхвърлят сочни заглавия, но тези факти са единствената основа, върху която могат да се правят предположения.
Засега тези данни говорят следното: Ким Чен-ун има наднормено тегло, което явно е покачил (последната му снимка от 10-ти април този месец показва, че той, бидейки висок 1 метър и 70 см., е добавил допълнителни килограми към своите обичайни 130). Пуши страстно от непълнолетна възраст (когато е 15 годишен, той вече има този навик, но не е ясно кога го е започнал). Ким Чен-ун не е и от въздържателите (конякът и уискито са му любимите напитки).
Когато през 2018-та година Ким Чен-ун направи кратка разходка с южнокорейския президент Мун Дже-ин, то кадрите на разузнаването изчислили, че за 42 секунди той е направил 35 издишвания. Впоследствие, когато ръководителите на Северна и Южна Корея трябваше да засадят символно едно дърво, се оказало, че доста по-възрастният Мун Дже-ин не среща такава трудност с физическото упражнение, каквото северно-корейският му гост.
Ако трябва да разделим факта от интерпретацията, Ким Чен-ун очевидно има здравословен проблем, заради който от Китай бе извикан специално и медицински екип. Но дали този здравословен проблем вече е довел или скоро ще предизвика фатален за диктатора край е невъзможно да се каже към този момент. “Върховният представител на целия корейски народ” е “изчезвал” от пропагандния фокус на страната си и друг път (за 41 дни през 2014-та година, когато вероятно е претърпял операция на глезена, заради която той се появи за кратко след това с бастун).
Ако обаче нещо окончателно се случи с Ким Чен-ун, то севернокорейската държава ще го обяви до два календарни дни (по примера на смъртта на баща му, Ким Чен-ир).
Но тази фриволна информационна среда, която се създава около здравословното състояние на Ким Чен-ун, не трябва да е причина за аналитична ленивост по отношение на това какви рискове могат да възникнат, ако обстоятелствата се развият фатално за севернокорейския диктатор. Няколко са базовите съображенията, които трябва да бъдат взети предвид.
Първо, ако се стигне до промяна на върха в тоталитарната държава, то тя ще е промяна в движение и като такава: импровизирана. Поради две причини.
Едната, понеже Ким Чен-ун няма очевиден наследник. Най-големият му син е между 8 и 10 годишен, а по-малката му сестра Ким Йо-чен е именно това – жена. Въпреки че тя се споменава най-често като политически наследник на брат си, обстоятелството, че е жена, поражда известни съображения срещу нея, коренящи се в определената назадничавост на амалгамата от тоталитарен и източен манталитет на севернокорейското общество (пък и има ли думата “вожд” женски род?). По-големият му законен брат пък е оценен още навремето от баща им Ким Чен-ир като прекалено “слаб” и като такъв, който предпочита китарата пред политиката.
Другата: ако се стигне до промяна на вождизма на Северна Корея, то тази промяна ще е скок в неизвестното. За разлика от Ким Чен-ун, който имаше три години да бъде подготвян и въвеждан в държавните дела, то потенциалният наследник на сегашния диктатор няма да има този лукс. Той ще трябва да стане изведнъж вожд, въпреки че доскоро е бил просто един от лесносменяемите индианци.
Второ, ако Северна Корея излъчи оспорим лидер, според разбиранията на вътрешното за режима кадрово ядро, то това ще е възможност за генералитета на страната да си извоюва по-голямо влияние и върху следващия Първи, и върху процесите в страната. Когато диктаторите се сгромолясват, властта може да не падне с тях, а да отиде в ръцете на военните (примерите в Судан и Алжир са най-пресните, въпреки че не трябва да се прекалява с подобен паралел). А пред севернокорейския генералитет, който е в перманентна и устойчива идеологическа ерекция, Ким Чен-ун направо изглежда като гъвкав и разбран дипломат.
Трето, всяка една властова пролука и луфт, които е възможно да се получат при предаване на властта от стария към новия вожд, ще бъде използвана моментално от Китай са вкарване на съответното влияние. Самият Ким Чен-ун, макар да бе силно зависим икономически и дипломатически от Пекин, всъщност неутрализираше опитите на Поднебесната империя за прокарване на политическо влияние в страната. В това отношение Ким Чен-ун просто продължаваше политиката на дядо си Ким Ир-сен (елиминирайки физически онези представители на политическия елит в Северна Корея, които имаха дори и бегла китайска или руска връзка). Диктаторът превантивно изкореняваше всякакво чуждо влияние, дори и на приятелските нему страни, което да може да бъде използвано срещу него.
Четвърто, при ново лидерство в северна част на Корейския полуостров не се знае какво ще се случи с “негласното споразумение” между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп, изразяващо се в преустановяването на опитите с ядрено оръжие и тези с изстрелването на междуконтинентални балистични ракети от страна на тоталитарния режим, което негласно споразумение трае вече около година и половина.
Периодът за смяна на властта в Северна Корея не изглежда да е подходящ откъм международна гледна точка. Това е така, понеже целият свят, с изключение на Китай, в момента си има друг приоритет: неутрализирането на Covid – 19. Т.е. каквото и да се случва в Северна Корея, Пекин ще бъде с развързани ръце. На този фон, освен борбата с коронавируса, Доналд Тръмп ще трябва да се съобразява с това, че се намира в средата на изборна година, поради което той едва ли ще има желание за резки и твърди външнополитически заявки. Не на последно място: двустранните отношения между Япония и Южна Корея, които държави са първият анти-севернокорейски вал на американската външнополитическа доктрина спрямо полуострова, са критично влошени.
И жив, и мъртъв Ким Чен-ун ще продължава да създава проблеми. А те си остават живи и здрави.
