Интервю на Иван Стамболов с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод
– Ваше Високопреосвещенство, от два месеца сред най-коментираните теми в медиите е заразата на коронавируса. Какво е това, което светът нарича „пандемия на COVID-19“: изпитание, умишлена провокация или случайна природна стихия?
– Каквато и да причината за възникването на пандемията, тя е допуснато от Бога изпитание за човеците.
– Когато пророк Иона предупреждава ниневийците за опасността, те не се интересуват каква е тя, а бързат да се покаят. Кое според Вас е по-правилно: да изследваме и доказваме природата на бедствието или да гледаме начина, по който хората реагират на заплахата вкупом и всеки за себе си?
– Каквито греховете, такова и бедствието, всичко това е само и само да се пробудим, да се покаем и да си спомним за Бога.
– Що е покаяние? А що е изкушение? Що е смирение и съкрушение?
– Покаяние на гръцки е μετάνοια, което се превежда „изменение“, „промяна“, „обръщане“. Човек съжалява за извършените от него грехове, иска от Бога прошка, изповядва ги пред Бога и пред духовника, който има благодатната власт да чете от името на Бога разрешителна молитва, и се стреми да се промени, да не прави повече така. Покаяние е и да възмездим потърпевшите от нашите грехове – ако си откраднал да върнеш откраднотото, ако си обидил, да се извиниш и т.н.
Изкушението е някаква съблазън, някакво постигнало ни изпитание. Но от нас зависи дали ще устоим, или ще се поддадем, ще съгрешим.
Смирение и съкрушение – човек добре вижда своите слабости, знае, че без Божия помощ не може да се пребори с тях, с злото и изкушенията в живота. Благодари на Бога за всичко, съкрушава се.
– Каква е целта на изпитанието, защо Бог допуска изпитания?
– Да се вгледаме в себе си, да се покаем, да се обърнем към Бога и да разберем и това, което свети апостол Павел казва: „Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“. (Рим. 5:3-5)
– Колко страшно може да бъде едно изпитание? Винаги ли страхът, който се ражда у човеците, е адекватен на истинския мащаб на изпитанието, понякога не се ли страхуваме прекалено?
– Любовта към Бога пропъжда страха. Св. апостол Йоан Богослов казва за любовта към Бога: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Йоан. 4:18). Много силно средство срещу изкушенията и страха е усърдната молитва към Бога.
– Има ли различни видове страх? Има ли погубващ страх и спасяващ страх? Как можем да видим разликата? Полезно ли е понякога да се уплашим, да се разтърсим?
– Погубващият страх е униние, отчаяние, паника. А спасяващ страх е когато ни е страх да не съгрешим и да не огорчаваме всемилостивия наш Небесен Отец.
– В условията на тази засилена световна тревога успя ли Църквата правилно да прецени ситуацията и да вземе правилните решения?
– Българската Православна Църква, изпълнявайки приетите правила на правителството на България за борба с коронавируса, съзнаваше, че най-важното е да се обърнем към Господ с усърдна молитва на покаяние и на молба за помощ и избавление, за което два пъти тя се обърна към клира и миряните с послания и направи всичко възможно в България да не бъдат затворени църквите, особено пък на най-големите християнски празници, и да не бъдат спирани желаещите християни да присъстват на богослуженията и да приемат светите Христови Тайнства. И Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква, и ето Божията милост е налице – България е една от страните с процентно най-малко заразени и най-малко починали от всички други държави.
– Въпреки че в храмовете се спазват правилата, въведени от светските власти във връзка с извънредните мерки, отново се намериха хулители, които нападнаха Църквата и я обвиниха в неадекватност. Има ли установени случаи на хора, които са се заразили заради това че през Светата Четиридесетница са ходили на църква и са се причастявали?
– Нито в историята на Православната църква, нито сега има случаи на заразени от Св. Причастие и от присъствието на богослужение в църква.
– Има ли според Вас нещо символично в това, че извънредното положение почти напълно съвпадна с Великия пост? Помогна ли с нещо едното на другото?
– Аз мисля, че това съвсем не е случайно. То е допуснато от Бога за по-сериозно отношение към самия свети Велик пост и по-голяма духовна полза от него. Защото постът е време, когато чрез обуздаване на тялото с пост и молитва, човек извисява своя дух към Бога, има по-чиста и съсредоточена молитва, преодолява своите страсти и греховност.
– Какво мисли, какво трябва да мисли християнинът за всичко, което се случва? Ще настъпи ли някаква промяна в душите на хората? Колко трайна ще бъде тя?
– Със сигурност много ще са хората, в които чрез преживяното изпитание, ще настъпи положителна промяна. Голяма „радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник“ (Лука 15:10).
– Грях ли е унинието и може ли надеждата да го победи?
– Унинието е грях, то е признак на неверие и маловерие. То се побеждава с вяра в Бога, която е да вярваме, че Бог съществува, да имаме в Него пълно доверие, и да сме му верни. А такава вяра се постига с участие в Тайнствата на Църквата, молитва, четене на св. Евангелие и духовна литература, милостиня, покаяние и борба със страстите.
– В едно свое писмо св. Николай Велимирович, по повод Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, в няколко цитата от Писанието заменя думата „съд“ с думата „криза“, защото в гръцкия текст на Евангелието наистинасъдe κρίσις, и така получава например „Затова нечестивците не ще устоят на съда (респ. кризата)“ (Пс. 1:5). Какво е съдът Божи? Има ли в Писанието текст, в който можем да заменим „съд“ с „пандемия“, „карантина“ или „извънредни мерки“?
– В това свое писмо св. Николай Велимирович дава отговор на този въпрос, като казва: „…Когато ги постигаше някакво нещастие, европейските народи до неотдавна употребяваха вместо „криза“ думата „съд“. Сега старата дума е заменена с нова; разбираемата – с неразбираема. Случеше ли се да настане суша, хората казваха: „Съд Божий!“. Започнеше ли война, дойдеше ли масов мор, пак: „Съд Божий!“… Когато се употребяваше добре разбираемата дума „съд“, причината за настъпилата беда беше ясна. Известен беше и Съдията, по допущението на Когото се бе случила бедата, и най-сетне – знаеше се защо Той допуска всичко това. А откакто започна да се употребява думата „криза“, никой не успява да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя“.
