Разглеждайки протестите и вандализма, който се шири в САЩ и Европа и лицата, които го представляват, човек се пита това шизофрения ли е или просто едипов комплекс.
От много години се наблюдава процес на приток на огромен поток мигранти от цял свят към САЩ и Европа. Същите тези хора стават ядро на либералната левица, която се бори срещу демокрацията на белия човек. Тези хора с пълни шепи ползват материалните блага на Запада, а в същото време искат да съборят тази система. Това много прилича на приказката за идиота, който сам реже клона на който седи.
Логично е да попитаме тези хора, след като не се чувстват комфортно или подтиснати в западното общество, защо полагат неимоверни усилия, често с риск за живота да емигрират там. Страни като Русия, Китай, Иран и други „демокрации” критикуват Запада, но и с просто око се вижда, че населението им при първа възможност пали подметките и бяга на Запад. Всички знаем за Чайнатаун и Брайтън бийч. Много от тези хора уютно се подслоняват под крилото на личности като Джеф Безос, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс и други „лоши бели мъже”, а в същото време при първа възможност говорят за измислени социални и расови проблеми.
Да, има неравенство, но никъде по света хората не са равни. За разлика от другаде, обаче, западното общество дава равни възможности за успех на всички свои граждани. Но трябва да се знае нещо много важно – това зависи от личните усилия на всеки. Няма как от сутринта да почнеш на марихуана, а вечерта да си на кока и да искаш да живееш, като човека, който се образова, става сутрин и излиза на работа, като често работи по 8, 12 или 16 часа.
Проблемът на новата левица, е че иска да получи политическата власт, чрез див популизъм. Тя лъже хората, че може да се живее охолно и без да се полагат усилия за това, на простия принцип – „ще вземем от богатите и ще дадем на бедните”. Проблемът е, че това вече е правено в СССР, Източна Европа, Куба, Венецуела, КНДР и други, с все един и същ печален резултат – икономическа и политическа разруха.
Няма безплатен обяд. Има хора които си го изработват и хора, които чакат с канчето и лъжицата. Между тези хора никога не може да има равенство. Може да се опонира, че 1% от населението на Земята притежава несметни богатства, но трябва да се запитаме, колко хора има като Илън Мъск, Бил Гейтс и други такива.
Затова е най-добре всеки да си знае канчето и да полага усилия качеството му на пълнеж да се подобрява. И да помним, когато дадеш на левичари да разпределят националното богатство, рано или късно ще се озовеш в тоталитарно общество, където всички ще са еднакво бедни, но „здравите леви сили” ще благоденстват, без да могат да съградят нещо съществено.
