Това е исторически ден за Европа, туитна френският президент Еманюел Макрон.
Ден по-рано, по информация на Politico, френският държавен глава е бил много далеч от патетичното и оптимистично настроение, блъскайки с юмрук по масата по време на лидерската среща на ЕС в Брюксел:
“Може да ме вземате за откачалка с моите грантове, ОК, но дори Ангела е с мен.”
От Politico не става ясно дали тези думи на френския президент са били преди или след като той е обвинил австрийския канцлер Себастиан Курц, че същият заема мястото на Великобритания в ЕС.
Ако отместим емоциите, които са съпровождали срещата на ЕС в Брюксел, както и протоколните и оптимистични изказвания след нея, успехът на “пестеливата четворка” – Холандия, Швеция, Австрия и Дания, към които се присъедини и Финландия (П4+1), е видим в няколко направления.
Първо, сумата за грантове бе намалена от 500 млрд на 390 млрд. Тази за нисколихвените заеми бе увеличена от 250 млрд на 360 млрд. Това касае не просто обема на възстановителния фонд на ЕС, а начинът, по който сумите по него ще бъдат дислоцирани.
Второ, П4 получи отстъпки в годишните вноски към бюджета на ЕС. В туитър се появиха вече колажи, в които Маргарет Тачър присъства на фона на общата снимка на държавните ръководители на Австрия, Холандия, Швеция и Дания.
Трето, въвеждането механизма “emergency brake”. Това ще даде възможност на държава-членка да налага вето спрямо друга такава, която не изпълнява съответните икономически реформи, с които ще бъдат обвързани получаваните средства. Все още обаче не е ясно колко “силно” ще бъде това вето и как, ако дали, ще може да бъде преодолявано.
Четвърто, обвързването на получаваните средства с върховенството на закона. Тук използваният език е мъглив и разводнен, основно заради съображения от Полша и Унгария. Но се предполага, че квалифицирано мнозинство в Съвета на Европа ще може да блокира предоставянето на средства спрямо държавата членка, срещу която има такива съображения.
Пето, крайбрежните портове на ЕС ще задържат по-висок процент от митата за бюджетите на съответните страни, отколкото това бе досега случаят (другата част, по-голяма в абсолютни стойности, така или иначе отива за ЕС). За последното обаче трябва по-нататъшно потвърждение. В основата на това стои холандският интерес покрай порта на Ротердам.
Лидерската среща на държавите членки на ЕС в Брюксел е изключително важен етап в развитието на ЕС. За първи път Брюксел ще изтегли общ заем на толкова голяма стойност (750 млрд евро). Последното ще бъде съпроводено с по-стриктен контрол върху механизмите за изразходване и връщане на тези пари от всяка отделна държава-членка. Действията ще станат приоритетни пред приказките.
По време на срещата интересът на България бе да стои плътно до френско-германската позиция. Не просто защото според нея процентът на грантовете бе по-голям от този на заемите (и двете пера щяха да се отчитат как се изразходват, но само вторите – да се връщат), а понеже тя представляваше опит за по-солидарно и по-бързо излизане от икономическата криза на територията на Стария континент.
Компромисите, които Франция и Германия направиха пред П4+1, чертаят нова реалност, свързана с постепенната еманципация на фискално дисциплинираните (най-вече северни) страни. Ако и да желаеше ЕС на две скорости, то френският Макрон е на път да го получи, но не оттам, откъдето го очакваше. В момента кливиджът в ЕС е не толкова Западна/Източна Европа, а Северна/Южна: П4+1 срещу Испания, Италия и Гърция. И този кливидж е не толкова свързан с ценностите, колкото с парите: дълговата задлъжнялост спрямо БВП-то формира нагласи и настроения, които формират нови лагерите и правят така, че консерватори и социалисти да бъдат в един отбор (Гърция и Испания, например).
Колизията между Франция, от една страна, Холандия и Австрия, от друга, е наистина интересна, понеже Париж се озовава в “обувките” на държави, които имат проблеми, характерни за страните от Централна и Източна Европа (тромави държавни администрации, спънати реформи и проблемни държавни бюджети). А в лицето на холандския министър-председател Марк Рюте, Еманюел Макрон ще трябва да отчита все по-силно европейско присъствие, зад което стоят все по-организирани и широки нагласи. Още повече, че холандският министър-председател не е Виктор Орбан, и срещу него не може да бъде играна картата за свободата на словото и корупцията.
“Ние всички сме професионалисти, можем да поемаме няколко удара”, каза вчера Марк Рюте. Явно той не се е респектирал от свитата в юмрук ръка на френския президент.
