Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те са излъчили, Конституцията на Република България продължава да е едновременно както процедурен наръчник как следва да протече един процес по преход на власт, така и своеобразна защита пред опитите една криза да бъде използвана по такъв начин, по който държавното устройство на страната да бъде фундаментално изменено.
Последните политически събития отново повдигнаха много въпроси – може ли министър-председател да подаде оставка, но правителството да остане? Може ли да има нов кабинет в рамките на текущия парламент? Кога президентът назначава служебно правителство и има предсрочни избори? Ключът към отговора на всички тези въпроси се крие в няколко разпоредби на действащата конституция и в едно решение на Конституционния съд от 1992 г.
Съставянето на всяко ново правителство се осъществява по реда, който е определен в чл. 99 от Конституцията. Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 г. на Конституционния съд този ред се прилага както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, т.с. при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратят правомощията на Министерския съвет в условията на чл. 111, ал. 1 КРБ. Тази хипотеза се прилага и в условията на чл. 112, ал. 2 КРБ – когато оставката на Министерския съвет е подадена след поискан, но неполучен вот на недоверие от Народното събрание.
В текущите работни условия имаме следната хипотеза – възможно оттегляне на действащ министър-председател, но запазване на действащата политическа конфигурация. Ако вземем това като фактическа основа, то следва да отбележим няколко нормативни разпоредби, които предопределят какво ще се случи.
В чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ се посочва, че правомощията на Министерския съвет се прекратяват с приемане на оставката на МС или на министър-председателя. Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет (т.н. фигура на „правителство в оставка“). Следователно, дори само министър-председателят да подаде оставка, това ще доведе до оставка на целия кабинет и ще задвижи различна конституционна процедура (вече посочената по-горе – чл. 99 КРБ), която трябва да даде на страната ново редовно правителство или служебен кабинет до провеждане на парламентарни избори.
Съгласно чл. 99, ал. 1 КРБ президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Кандидатът за премиер има седемдневен срок да напрaви това – да предложи състав на Министерски съвет (чл. 99, ал. 2 КРБ). Ако той не успее да го направи, или ако най-голямата парламентарна група откаже да приеме мандата, президентът възлага формирането на правителство на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател (отново в 7-дневен срок). Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в същия срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Следващата парламентарна група не зависи от нейната численост и се определя по усмотрение и преценка на държавния глава. Тази правна фигура се нарича „проучвателен мандат“. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 КРБ. Актовете, с които се произнася президентът по тези въпрос, са укази.
Конституционният съд е подчертал в решението си от 1992 г., че възлагането на тези правомощия от страна на Конституцията на президента подчертават неговата посредническа и обединителна роля. Следващият същински етап е съставяне на правителството, което се образува по решение на Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 6 КРБ чрез избор на министър-председател и по негово предложение – на останалия състав на правителството. Обвързаността на избора на министър-председател и предлагането от него на състав на Министерския съвет съгласно практиката на Конституционния съд представлява и идеята, върху която е изградена и уредбата на прекратяване на правомощията на правителството – оставката на министър-председателя „влече“ след себе си оставка на кабинета.
Редно е да се кажат няколко думи по повод служебното правителство.
То се образува след изчерпване на процедурата по чл. 99 КРБ. Началото му се поставя с указ на президента за неговото назначаване, а краят му се поставя с избиране на ново правителство от новоизбраното Народно събрание. Служебното правителство в рамките на общата компетентност по чл. 105, ал. 1 КРБ е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. То има всички правомощия по Глава 5 от КРБ, които се предоставят на редовен Министерски съвет. Президентът има право да прави промени в неговия състав в рамките на мандата му. В решението от 1992 г. Конституционният съд е казал, че забрана за това Конституцията на предвижда – президентът може да променя свободно структура и състав.
Начина на формиране на правителството в рамките на действащата конституционна процедура акцентира на водещата роля на държавния глава в лицето на президента и на Народното събрание. Процедурата цели едновременно да не допусне концентрация на правомощия или възникване на ситуация на неуправляемост в страната, когато тя няма правителство, излъчено и действащо в съответствие с българската конституция. Тя държи отговорна едновременно политическите представители в лицето на партиите, които се намират в НС, както и човекът, който трябва по конституция да олицетворява единството на нацията – президентът на Републиката – и който независимо своите политически предпочитания да се съобразява с действащите разпоредби на основния закон.
