Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а по-късно върху тях Данте изгражда своята „Божествена комедия” (1308 – 1320). В края на 20-ти век темата служи за основа на филма „Седем” (1995) с Брад Пит, Кевин Спейси и Морган Фрийман в главните роли и така навлиза в масовата култура.

Времената обаче се менят и в началото на 21-ви век с разцвета на крайно левите идеологии, превзели подмолно училища, университети, държавни администрации и частни компании, постепенно се очертаха нови смъртни грехове, а прегрешилите биват наказвани по възможно най-жестоките за съвременното общество начини – чрез заклеймяване, очерняне, публичен линч, глоба, уволнение от работа, съд и/или пълно социално изключване. Борците за социална справедливост детронираха Бог, присвоиха си ролята на най-висши съдници и се заеха да изобличават „грешниците”, да произнасят присъди и да унищожават човешки животи само защото даденият човек не споделя политическите им възгледи и проповядваните от тях ценности.

Отровните пипала на левия либерализъм и политическата коректност пълзят в Западния свят от години, като бавно задушават и унищожават западните култура и начин на живот. Преломният момент сякаш беше 2015 г., когато германският канцлер Ангела Меркел отвори границите на Европа за „бежанци” с печално известната реплика „Ще се справим” (от която по-късно се отрече, като призна, че мултикултурализмът се е провалил) и стотици борци за социална справедливост посрещнаха с плюшени мечета „бягащите от войната” „майки с деца”, „инженери и учители”, „интелигентни и образовани хора, които ще се влеят в европейската икономика и ще я развиват”. След това се появиха Грета Тунберг, която от позицията на крехката си възраст, здравословното си състояние и незавършеното си образование си позволи да поучава с нечувани дързост и арогантност целокупното човечество как да живее, какво да яде и колко деца да има, както и крайно лявата расистка организация Black Lives Matter („Животът на чернокожите има значение”), която под прикритието на лозунгите за равни права за чернокожите (каквито те отдавна имат във всички западни държави) и с подкрепата на крайно лявата терористична организация „Антифа” поведе битка срещу бялата раса, но не с оръжието на словото, а чрез грабежи, палежи, оскверняване на паметници (включително на хора, борили се срещу робството) и нападения и гаври с невинни жертви, сред които и двегодишно дете. Обединената армия на левите либерали започна преразглеждане на историята от съвременна гледна точка и изведнъж редица бележити личности се превърнаха в злодеи, някои от тях, като писателя Мигел де Сервантес, единствено и само поради белия цвят на кожата си. При това преразглеждане на историята обаче днешните хунвейбини „случайно” пропускат „подвизите” на исторически личности, като Сталин, Мао и Пол Пот, а борбата им за социална справедливост свършва на границата на опустошената от социалистическия експеримент на Уго Чавес и Николас Мадуро Венецуела. „Отвлечената” от Ким Чен Ун и предшествениците му Северна Корея и човешките права на народа ѝ също не представляват повод за притеснение. От друга страна, триото Доналд Тръмп, Владимир Путин и Виктор Орбан оглавяват класацията на съвременните диктатори, в която почетно място заема „кръвожадният убиец” Башар Асад, който според ляво-либералните медии изтребва собствения си народ, докато истината е, че Сирия на Асад е единствената мюсюлманска държава, в която се почитат християнските празници, и че на териториите, управлявани от „диктатора”, хората живеят в мир и съгласие. Всъщност България и Сирия на Асад са сред най-добрите примери за успешно мултикултурно общество.

В светлината на събитията в Европа и в САЩ от последните години изкристализираха нови седем смъртни гряха: расизъм, бял супремасизъм, християнство, национална принадлежност, сексизъм, хетеросексуалност и традиционни семейни ценности, неекологичен начин на живот.

1) Расизъм

Расизмът вероятно е най-тежкият от новите седем смъртни гряха. Ловът на расисти към 2020 г. е повсеместен – на този свят и в отвъдното, в заобикалящата ни действителност, в науката и в изкуството.

Според DRAE – Речника на Испанската кралска академия, „расизъм” означава: 1. „Изострено расово чувство на дадена етническа група, което обикновено мотивира дискриминацията или преследването на друга група или групи, с които първата съжителства”; 2. „Политическа идеология или доктрина, основана на расизма”[1].

Предвид горното определение следва да се запитаме можем ли да говорим за расизъм в истинския смисъл на думата в западните общества. Както в Европа, така и в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия гражданите от различните раси и етноси са политически, юридически и социално равнопоставени, предоставени са им всички възможности за образование и кариерно развитие, а малцинствата дори се радват на привилегии, като квотите на етнически принцип и различни социални придобивки. Въпреки това много представители на определени малцинствени групи не използват предоставените им възможности и привилегии, а предпочитат да водят паразитен начин на живот на гърба на данъкоплатците от всички раси и етноси и да отдават житейските си провали на дискриминацията. Елементарната почтеност води до прозрението, че ако днес се наблюдава отрицателно отношение към определени малцинствени групи, то е мотивирано главно от поведението на мнозинството от представителите им и няма нищо общо с цвета на кожата им.

Също от елементарна почтеност сме длъжни да изкрещим, че винаги, когато става дума за расизъм, борците за социална справедливост избягват темата за пропитата от комунизъм Южна Африка, където по предизборни митинги редовно и най-спокойно се крещи „Убий бурите!” и тези призиви не предизвикват възмущение и гняв нито на местно ниво, нито сред международната общност. Точно обратното. Истината за Южна Африка продължава да се неглижира и да се премълчава от медиите (дори в епохата на социалните мрежи), да не кажем, че съзнателно и умишлено се крие или поне се криеше до появата на Лорън Садърн. В покъртителния си документален филм Farmlands[2] (https://www.youtube.com/watch?v=a_bDc7FfItk) смелата журналистка разказва как бели хора, които работят, плащат данъци, спазват закона и водят почтен начин на живот, са принудени да живеят в квартали и във ферми, приличащи на затвори, и въпреки това са зверски изнасилвани, изтезавани и убивани единствено и само заради цвета на кожата им с благословията на целокупното държавно управление, което не предприема нищо, за да защити тази част от гражданите. Да не забравяме, че когато в ръцете ти са всички лостове за предотвратяването на дадено престъпление и озаптяване и наказание на престъпниците, а ти бездействаш, това неминуемо те превръща в съучастник. От своя страна белите туристи обикалят ЮАР с охрана, за да не бъдат убити – отново заради цвета на кожата им. Квотите за чернокожи и в държавния, и в частния сектор достигат до 80%. За белите хора е почти непосилна задача да си намерят работа и много от тях живеят в нещо подобно на съвременни концлагери, където са принудени да оцеляват, както знаят и могат. Южна Африка уверено върви по стъпките на Зимбабве (Родезия), откъдето белите фермери са прогонени, в резултат на което икономиката на страната се срива. Днес Зимбабве моли белите фермери да се върнат. Доста по-рано подобен сценарий се разиграва и в Хаити. Резултатът е всеизвестен.

И докато проблемът с расизма в Южна Африка (а преди това в Зимбабве) се замита под килима, тъй като според левите либерали расизъм се наблюдава само от страна на бял човек към цветнокож, но никога с обратен знак (да погледнем отново определението на DRAE!), ловът на бели расисти е в разгара си. Темата е необятна и затова ще се спрем само на няколко примера.

Наука

Сред най-печалните примери е случаят на Джеймс Уотсън – един от откривателите на ДНК-то и носител на Нобелова награда (1962). В началото на 2019 г. 90-годишният Уотсън потвърждава предходно изразеното си мнение, че белите хора превъзхождат интелектуално чернокожите. Ученият твърди, че „има разлика в средните резултати на чернокожите и на белите на тестовете за интелигентност”. Според него разликата е генетична. В резултат на това изказване Лабораторията „Колд Спринг Харбър” в Ню Йорк, чийто директор е Уотсън в периода 1968 – 1994 г., скъсва отношения с него и отнема почетните му титли. И преди 2019 г. ученият е обвиняван в расизъм, сексизъм, хомофобия и антисемитизъм. Първият голям скандал с него е от 2007 г., когато в интервю той заявява, че по отношение на Африка „всички наши социални политики са основани на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата, докато всички тестове показват, че това съвсем не е така”. Впоследствие Уотсън се извинява за думите си, но въпреки това е отстранен от оглавяваната от него в продължение на десетилетия лаборатория. През 2014 г. ученият продава Нобеловата си награда, тъй като заради позицията си по расовите въпроси е изгубил почти всичките си доходи[3]. Така се стига до 2019 г., когато велик учен буквално е заличен от науката затова, че си е позволил да сподели публично политически некоректните резултати от своите научни изследвания.

Случаят „Джеймс Уотсън” води след себе си извода, че противно на логичното вярване, че целта на науката е да бъде обективна, а не политически коректна, днес обективността дори в тази сфера е невъзможна.

В светлината на тези позорни събития новината, че наскоро математиката беше обявена за расистка наука, не представлява никаква изненада.

Изкуство

„Чичо Томовата колиба” (1852) на Хариет Бичър Стоу е романът, за който се смята, че отваря вратата към историческата промяна в САЩ през 19-ти век – премахването на робството. Тези заслуги обаче не го спасяват от обвиненията в расизъм и насаждане на стереотипи, свързани с афро-американците, а самият чичо Том е заклеймен като расов предател[4].

Романът „Приключенията на Хъкълбери Фин” (1884) на Марк Твен е обект на нестихващи спорове дали е расистки или антирасистки. Книгата е смятана за неподходяща за изучаване в училище заради многократното споменаване на думата „негър”, пиперливия език и спорния образ на чернокожия Джим[5].

Романът на Агата Кристи с оригинално заглавие „Десет малки негърчета” (1939) е публикуван в САЩ (1940) със заглавието „Накрая не остана никой”. Впоследствие продължава да бъде преиздаван с новото заглавие, но между 1964 г. и 1986 г. се появяват и издания със заглавието „Десет малки индианчета”. От съдържанието му са премахнати всички препратки към думата „негър”. Оригиналното заглавие и досега е запазено на български, испански, сръбски, гръцки, румънски, унгарски и френски[6].

Антирасисткият роман на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник” (1960) е изваден от учебната програма в град Билокси, щата Мисисипи, САЩ, заради думата „негър”, която е спомената 48 пъти в него[7].

През 2016 г. в американския университет „Йейл” се разиграва същински театър на абсурда. Студенти по английска филология правят подписка за закриването на курса по класическа английска литература, защото включвал само бели автори мъже, сред които Джефри Чосър, Едмънд Спенсър, Уилям Шекспир, Джон Дън, Джон Милтън, Александър Поуп, Уилям Уърдсуърт и Томас Елиът, с което насаждал култура, враждебна към малцинствата, и пренебрегвал постиженията на жените и на цветнокожите[8].

През юни 2020 г. HBO Max сваля „Отнесени от вихъра” – най-печелившия филм на всички времена, от платформата си с мотивите, че е „продукт на времето си” и описва „етнически и расови предразсъдъци”, които „са били погрешни тогава и са погрешни и днес”. Според ловците на расизъм в романа на Маргарет Мичъл и във филма по него робството е представено в романтична светлина, а робите изглеждат доволни от съдбата си, поради което оставят лоялни на бившите си господари дори след като са получили свободата си. Някак си между другото беше споменато, че Хати Макданиел е първата чернокожа актриса номинирана и спечелила „Оскар” за ролята си на Мами[9]. Резултатът от решението на HBO – продажбите на филма скочиха неимоверно.

Любимият на няколко поколения сериал „Приятели” (1994 – 2004) от години е обект на нападки заради расизъм.

През 2016 г. испанската актриса Пас Падия (Чуса в „Новите съседи”) е подложена на публичен линч в социалните мрежи заради своя реплика в телевизионно предаване по адрес на домашната си помощница: „Негрите ме изненадаха много, наистина, защото са изключително работливи, изключително честни и много мили. Не бях имала контакти с негри. Наричам я „моята негърка”, но я обичам много”[10]. На испански думата negro, използвана от Падия, не е обидна, в Латинска Америка дори може да изразява топли чувства (справка: песента на великата Селия Крус La negra tiene tumbao („Негърката стъпва грациозно”), но въпреки това актрисата е обвинена в расизъм и предразсъдъци спрямо чернокожите.

Най-новата жертва на ловците на расизъм е класическата музика. Не е известно кой пръв подема битката срещу нея, но Кандис Алън твърди, че светът на британската класическа музика е снобски и расистки и че липсата на чернокожи музиканти във водещите оркестри се дължи едновременно на дискриминацията и на факта, че твърде малко чернокожи имат досег с класическата музика от детска възраст[11]. Обективно погледнато, причината едно дете да няма досег с даден вид изкуство е по-вероятно да са интересите и хоризонтите на родителите му, отколкото расизмът. Огромен брой бели деца също израстват без досег с класическата музика. От своя страна, в статия, пропита от бял расизъм, Лукас Крон-Гримберге нарича класическата музика „убежище за белите елити – място, на което да дишат – лукс, който чернокожите слушатели и музиканти често нямат”[12].

На фона на гореизброените примери Кехинде Уайли – художникът избран да нарисува официалния портрет на Барак Обама, е известен с два скандални портрета на чернокожи жени, държащи в ръцете си главите на обезглавени бели жени. Уайли обяснява тази част от творчеството си с думите: „Това е вид игра на „убий бялото”[13]. Ловците на расизъм обаче не виждат проблем нито във въпросните творби, нито в мотивите за тях.

2) Бял супремасизъм

Белият супремасизъм е вторият най-голям съвременен грях, тясно свързан с расизма. От кратка справка в „Уикипедия” разбираме, че става въпрос за „расистко вярване, че белите хора превъзхождат представителите на другите раси и следователно трябва да доминират над тях”. В добавка научаваме, че „терминът също се използва за описание на прерастването на това вярване в политическа идеология, налагаща и поддържаща социалната, политическата, историческата или институционалната доминация на белите хора”. Авторът на статията в популярната онлайн енциклопедия безцеремонно обявява белия супремасизъм за събрат на неонацизма[14].

Въз основа на гореизложеното постепенно се стига до абсурда буквално всеки жест и всяко постижение на белите да бъдат обявявани за проява на бял супремасизъм. Хората с бял цвят на кожата, от който не се срамуват, и се гордеят с постиженията на собствената си раса се превръщат в престъпници. Някои от тях са арестувани и уволнявани заради издигането на лозунги „Животът на белите има значение” и дори „Всички животи имат значение”. Възхищението от историческото, архитектурното и културното наследство на европейската цивилизация е политически некоректно. Ботичели, Бетовен или Юго вече не са велики творци, а привилегировани бели потисници. Политически коректното поведение е дълбоко разкаяние за това, че човек е роден бял, изразяващо се в омаловажаване и отричане на многовековния принос на белите хора към историята, науката и културата на човешкия род, тяхното демонизиране, окачествяването им като привилегировани злодеи и поднасянето на извинения под всевъзможни форми на представителите на другите раси заради страданията, които се предполага, че са им причинили предците му. Дори последните никога да не са виждали представител на друга раса, те по презумпция се явяват виновни. Така в разгара на скорошните безредици в САЩ станахме свидели на гротескни представления, в които бели леви либерали коленичиха, целуваха краката на чернокожи расисти и молеха за прошка.

Американската кино легенда Джон Уейн умира от рак през 1979 г. След смъртта му в знак на почит летище „Ориндж каунти” в Санта Ана, Калифорния, получава неговото име. Четири десетилетия по-късно калифорнийските демократи издигат искане на летището да бъде върнато старото име заради интервю на актьора пред списание „Плейбой” от 1971 г., в което Уейн казва: „Вярвам в белия супремасизъм, докато чернокожите не бъдат образовани и научени на отговорност. Не вярвам в даването на власт и лидерски позиции на безотговорни хора”[15]. И добавя: „…самият аз бях социалист… […] Средностатистическото колежанче идеалистично иска всеки да има сладолед и сладкиш към всяко хранене. Но като понатрупа години и се замисли по-дълбоко над своите и тези на приятелите си отговорности, открива, че нещата не стават така… […] Вярвам в благоденствието… […] Бих искал да разбера защо добре образовани идиоти продължават да се извиняват на мързеливи и мрънкащи хора, които си мислят, че светът им дължи издръжка. Интересува ме защо оправдават страхливци, които плюят в лицето на полицията и после бягат и се крият зад „милосърдните сестри”, борещи се за справедливост. Не разбирам хората, които издигат лозунги за спасението на живота на престъпници, а дори не помислят за невинните жертви”[16].

Именно човек, като цитираните от Уейн, заклеймява и унищожава живота на американеца от мексикански произход Емануел Каферти. На 3 юни 2020 г. мъжът се прибира от работа със служебен джип. Топло е. Каферти отваря прозореца на колата и изкарва лявата си ръка навън. Несъзнателно няколко пъти прави знака за ОК – знак, смятан за израз на бял супремасизъм. Друг шофьор забелязва жеста и се нахвърля върху неразбиращия нищо Каферти с обиди, след което го снима с телефона си, качва снимката в Туитър и отбелязва фирмата, в която мъжът работи. Два часа по-късно той е отстранен от работа, а след пет дена е уволнен. За момента за Каферти е невъзможно да си намери нова работа. Според „Лигата срещу клеветата” символът за ОК се използва от 2017 г. от потребители расисти във форумите в интернет[17].

Изниква въпросът длъжен ли е човек, който не посещава въпросните форуми, да знае какви символи и с какво значение се използват в тях и нормално ли е човек като Каферти да бъде заклеймен и уволнен без никакви други доказателства. Ако отидем по-далеч в разсъжденията си, може да се запитаме редно ли е човек да бъде уволнен заради лични убеждения, които по никакъв начин не натрапва в работата си и не влияят на изпълнението на задълженията му, и кое е по-важно за работодателя и за клиентите – качествата, образованието и професионализмът или индоктринацията в „правата вяра”?!

По ирония на съдбата месец след неволите на американеца се появи снимка на любимката на борците за социална справедливост Ангела Меркел, направила знака за ОК, но заради привилегированата ѝ позиция на либерална икона случаят беше неглижиран с характерното за левите либерали лицемерие.

3) Християнство

Според доклад на изследователския център „Пюл” християнството е най-преследваната религия в света[18]. Този факт обаче остава обвит в мълчание от страна на ляво-либералните медии и едва ли причината е само опасното им заиграване с политическия ислям и страха да не бъдат обвинени в ислямофобия. Свидетели сме на един от най-големите походи срещу християнството – от Кения през Шри Ланка до Европа християни са убивани по религиозни причини, а убийците винаги са представители на една и съща религия. През 20-ти век християнството на практика е изкоренено от Близкия изток. През 2004 г. в училище в руския град Беслан след продължила три дена заложническа криза са убити 333 души, от които 186 деца. В Судан християните са обект на дългогодишно преследване. Действията на местното правителство срещу християните от планината Нуба са обявени за етническо прочистване. На 2 април 2015 г. въоръжен мъж убива 148 и ранява поне 79 християни в университета в град Гариса, Кения. В началото на 2020 г. в североизточната част на Кения са убити трима учители. Един от нападалите заявява: „Не можем да позволим неверници да обучават децата ни”[19]. Над шестстотин християни са убити в Нигерия от началото на 2020 г. Броят на загиналите при ислямистки нападения в страната от 2009 г. досега е около 32 хиляди[20]. На 21 април 2019 г. по време на Великденска литургия в три църкви в Шри Ланка и в три хотела в най-големия град – Коломбо, са извършени поредица от координирани самоубийствени терористични нападения. 267 души са убити, а петстотин са ранени. В Западния свят и в Русия терористичните нападения от страна на представители на „религията на мира” – свързани с терористични организации или вълци единаци, са неизброими. От Ню Йорк през Мадрид, Лондон, Париж, Берлин, Брюксел, Санкт Петербург, Стокхолм, Барселона и т.н., и т.н. – самолети, врязали се в сгради, взривове в метростанции, стрелба на обществени места, прегазени и заклани хора, безброй запалени църкви, включително „Парижката Света Богородица”. По улиците на Европа, САЩ и Австралия буквално потекоха реки от кръв. Към всичко изброено дотук трябва да прибавим фактите, че някак си неусетно поздравът „весела Коледа” стана неуместен и бе заменен от „весели празници”. Коледните базари в редица страни в Западна Европа бяха прекръстени на зимни, същото стана и с коледната ваканция, а елхи бяха премахвани, за да не обиждат чувствата на пришълците. Барак-Хюсеин Обама и Хилари Клинтън пък си спестиха думата „християни” и нарекоха жертвите на клането в Шри Ланка „хора, почитащи Великден”. Интересно кои ли хора почитат Великден според тях.

Масовото преследване, потисничество и изтребване на християните, дори в собствените им страни, е посрещнато с оглушително мълчание от борците за социална справедливост, а на моменти се чуват и изпуснати реплики на одобрение. Постепенно на християнството, религия на малко повече от две хиляди години, беше вменена вината за всички злодеяния в историята на човечеството – робство, колониализъм, геноцид и т.н., а съвременните християни са обречени да плащат за действителните и въображаемите грехове на предците си. Изтъкваните аргументи срещу християнството варират от Кръстоносните походи, Инквизицията и антисемитизма до поддръжниците на Тръмп, Путин и Вишеградската четворка, докато многовековните престъпления и откровен геноцид над тях, продължаващ и през настоящия век, не предизвикват възмущение и гняв, напротив, те са политически некоректни факти (факти на омразата), които трябва да бъдат прикрити и заличени.

4) Национална принадлежност

От гледна точка на идеята за мултикултурализъм и отворено общество любовта и почитта към родината, корените, рода, семейството, ценностите, традициите, обичаите и християнските празници са поредният смъртен грях.

Хърватският певец на патриотични песни Марко Перкович – Томпсон системно е обвиняван в ксенофобия и фашизъм, макар в песните му да липсват подобни послания. Томпсон е роден през 1966 г. в село Чавоглаве. По време на войната в бивша Югославия се присъединява към Хърватската национална гвардия, а прякорът му се дължи на американския военен автомат, който получава. Докато отбранява родното си село, Томпсон пише военния „химн” Bojna Cavoglave („Батальонът „Чавоглаве”), с който повдига бойния дух на съратниците си. Впоследствие през почти трийсетгодишната си музикална кариера пише многобройни песни с патриотична тематика, заради които е обиждан, преследван, забраняван и съден от местните леви либерали. Такива песни са неофициалният химн на Хърватия Lijepa li si („Колко си красива”), Dolazak Hrvata („Идването на хърватите”), Ratnici svjetla („Воини на светлината”), Geni kameni („Каменни гени”), E, moj narode („Ех, мой народе”) и др. В песента „Идването на хърватите” например се пее: „Обичай земята си, / на нея изгради дом / и я брани с кръвта си, / с нея си свързан”; в „Каменни гени” – „Със синя кръв, с бели лица / раждат се нови деца / на камъка като на коприна, / където от край време е нашата родина”; във „Воини на светлината” – „Браниха земята и рамо до рамо / като воини на светлината стояха срещу тъмнината. / Затова се зазорява, затова се буди денят. / Благодаря им за всичко, свободни сме хора!”. Именно това са „фашистките” послания, с които изобилства творчеството на Томпсон. На своите хулители той отговаря в песента Neka ni’ko ne dira u moj mali dio svemira („Нека никой не закача моята малка част от вселената”): „Патриотизма нарекоха фашизъм – / така бранят своя комунизъм. / Посредствена демагогия”. За щастие окончателната „присъда” на певеца е произнесена не от хунвейбините, а от хърватския народ – Томпсон с лекота пълни всеки един стадион в родината си.

Сходна е и участта на колегата на Томпсон и настоящ политик Мирослав Шкоро – лидер на патриотичната партия „Отечествено движение”, с която се яви на наскоро провелите се в Хърватия избори. В репортаж на водеща българска телевизия за изборите Шкоро беше наречен фолк певец, а партията му – националистическо движение. Имайки предвид, че на български понятието фолк певец се свързва с всичко примитивно, пошло и вулгарно, е очевиден опитът певецът да бъде омаловажен, принизен и представен в отрицателна светлина. Авторът на репортажа разчита, че зрителят няма да провери кой е Мирослав Шкоро и да разбере, че е един от най-добрите хърватски композитори и поети, популярен телевизионен водещ, успял бизнесмен и доктор по икономика, мъж на място с порядъчно семейство, а музиката му няма нищо общо с това, което у нас наричаме фолк. Партията му е кръстена на песента му Domovina („Отечество”), а в друга своя песен – Svetinja („Светиня”), Шкоро отвръща на местните болшевики: „Кой вика името ми? / Странни хора със странни имена. / И кълнат това, което е светиня: / вярата, любовта и родината”.

5) Сексизъм

Според левите либерали индивидуалността е недопустима, а човекът придобива стойност единствено като част от дадено малцинство. Верни на принципа „разделяй и владей”, борците за социална справедливост имат интерес броят на малцинствата постоянно да се увеличава. По вина на феминизма в едно от основните малцинства се превръщат жените. И докато при първата вълна на феминизма исканията за равнопоставеност между половете и за права на жените на образование, работа и глас са съвсем легитимни, с втората и най-вече с третата вълна феминизмът се изражда в днешната крайно лява идеология, представляваща борба за отмъщение и надмощие над мъжете. Стига се дотам феминистки да призовават към изтребването на бебетата от мъжки пол и на мъжете изобщо. Феминизмът през 21-ви век подтиква към ненужно съперничество и дори към омраза не само между мъжете и жените, но и между феминистките и останалите жени. Неслучайно в социалните мрежи вече има страници и групи на жени, противопоставящи се на феминистката кауза, в които потребителките се обединяват около идеята, че никой не мрази, не злепоставя и не вреди повече на жените от феминистките.

Феминизмът проповядва идеята, че полът не е биологично определен, а представлява социален конструкт, т.е. това, което традиционно се подразбира под мъжко и женско поведение, не е обусловено от биологията, а се подчинява на определени социални норми, които трябва да бъдат разрушени, и всеки човек да има право сам да определя пола си въз основа на вътрешното си усещане. Мнението на науката по този въпрос остава на заден план и всеки, който не споделя феминистката гледна точка, получава етикета сексист и разбира се, съответното наказание за дързостта да мисли самостоятелно.

През 2017 г. инженерът Джеймс Дамор е уволнен от „Гугъл” след сексистки скандал, предизвикан от написан от него меморандум, свързан с по-ниския процент на жените в сферата на технологиите, в който Дамор твърди, че въпреки че дискриминация съществува, е твърде крайно неравенството да бъде отдавано само на нея и да се правят опити то да бъде поправено чрез „позитивна” дискриминация. Според него разликите между двата пола частично се дължат на биологични причини, тъй като жените се интересуват повече от хората, отколкото от материалното, по-общителни и артистични са и притежават известна склонност към невроза. Дамор е обвинен, включително от някои учени, че тълкува неправилно науката и цитира съмнителни данни, които отдавна не са актуални, но получава и подкрепа в лицето на световно известни професори, като Джордън Б. Питърсън и Джефри Милър[21]. Уволненият инженер се появява в публичното пространство с тениска със символичния надпис „Goolag” и плакат „Уволнен заради истината” и завежда дело срещу бившия си работодател.

И докато борците за социална справедливост са заети да разкъсват хора като Дамор, не отварят дума за положението на жените в мюсюлманските страни (в Афганистан жените нямат право дори да използват името си), затварят си очите за рекордния брой изнасилвания в Западна Европа, извършени от имигранти от арабски произход, а някои от тях без срам си позволяват да обвиняват жените за извършеното над тях насилие и ги „съветват” да се научат да живеят според правилата на пришълците, за да се предпазят. Левите либерали лицемерно замълчаха пред сексуалния тормоз, извършен над хиляди жени на връх Нова година в Кьолн, не коментират скандалните разкрития за пакистански банди, изнасилвали в продължение на повече от трийсет години британски момичета, мълчат за изнасилванията и убийствата на бели жени и деца в Южна Африка, не надигат глас в подкрепа на жените от град Хуарес, Мексико, където от началото на 90-те години на 20-ти век досега стотици момичета са отвлечени, зверски изнасилени и убити от неразкрити до днес банди. Налага се мнението, че насилници може да са единствено белите хетеросексуални мъже християни, макар да не съществува статистика за насилниците, оглавявана от тях. Насилието над жените от страна на представителите на други раси и религии тихомълком се узаконява, което разкрива лицемерието на феминизма, липсата на праволинейност, последователност, искрена загриженост за положението на жените, съчувствие към проблемите им и уважение към женската същност и право на избор. Накратко, разкрива едно безочливо, арогантно и неморално поведение, мотивирано изцяло от политически интереси и закономерно обогатило езика с показателния термин феминацистки.

6) Хетеросексуалност и традиционни семейни ценности

Този грях е пряко свързан с предходния. Според левите либерали хетеросексуалността и семейните ценности символизират традиционния потиснически патриархален ред, затова трябва да бъдат изкоренени. Резултатът от тази битка са милиони съсипани човешки животи, нещастни хора, мъже, страхуващи се да бъдат такива, жени, на които се внушава, че няма проблем да бъдат леки, но има проблем да станат майки, деца с психически проблеми и т.н.

7) Неекологичен начин на живот

По тази тема научихме много от Грета Тунберг в месеците преди кризата с коронавируса. Основните уроци, които всички усвоихме, са, че не бива да използваме пластмаса, трябва да намалим потреблението на електричество, вода и парно, да носим старите си дрехи и да използваме старите си вещи, за да сведем производството до минимум (икономиката да върви по дяволите!), да не се храним с нищо, което е от животински произход, да избягваме да пътуваме или ако го правим, да използваме само екологично чист транспорт, да нямаме деца и по възможност да не дишаме, освен ако не е абсолютно наложително. Накратко, Тунберг предлага да се лишим от удобства, отопление и хигиена, да облечем дрипи, да събираме плодове, да не напускаме родното си място, да не се лекуваме и да умираме млади, без да оставим поколение, за да угодим на капризите ѝ, т.е. да се върнем към примитивния начин на живот, за раздялата с който човечеството се е борило и жертвало векове наред.

Разбира се, всички тези „уроци” са насочени единствено към представителите на бялата раса. Всички останали са освободени от мисията по спасяване на планетата. В кръга на шегата трябва да благодарим на китайците, че ни изпратиха вируса, за да се спасим от ежедневните истерични кризи, арогантни наставления и вменяване на вина от страна на едно дете, което трябва да се грижи за здравето си и да посещава редовно училище, а след като натрупа достатъчно знания и опит, може да се опита да обори учените с аргументи, а не с крясъци и с тропане с крак.

Според католицизма, за да получи опрощение на греховете си, прегрешилият трябва да се изповяда и да се разкае искрено. Според ляво-либералната „религия” прошка за установените от нея грехове не се полага. Независимо дали „грешникът” ще се разкае публично и ще си посипе главата с пепел, биографията му бива изтрита, а той – заличен приживе. По този повод в книгата си „12 правила за живота Противоотрова срещу хаоса” (издателство Gnezdoto, 2019, превод Анна Златанова) Джордън Б. Питърсън пише (стр. 336): „Ако някой заяви, че в действията си се ръководи от най-възвишените принципи и прави всичко за доброто на хората, нямате никакво основание да приемате мотивите му за искрени. Онези, които наистина желаят да подобрят нещата, обикновено не се опитват да променят другите. Ако все пак го правят, те поемат отговорността първо да променят себе си”. С други думи, не вярвайте на хората, които изземат функциите на Бог и с лека ръка раздават присъди в името на „светлото бъдеще”. Историята познава подобни случаи и внимателният ѝ прочит ни учи, че последиците от действията на подобни самозабравили се превъзхождащи Бог борци за по-добър свят и велики съдници са пагубни.

[1] https://dle.rae.es/racismo?m=form.

[2] https://www.youtube.com/watch?v=a_bDc7FfItk.

[3] https://www.vox.com/2019/1/15/18182530/james-watson-racist.

[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Uncle_Tom%27s_Cabin#Creation_and_popularization_of_stereotypes.

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Adventures_of_Huckleberry_Finn#Critical_reception_and_banning.

[6] https://en.wikipedia.org/wiki/And_Then_There_Were_None#The_title.

[7] https://offnews.bg/sviat/velik-roman-otpada-ot-uchebna-programa-v-sasht-zaradi-dumata-negar-667341.html.

[8] https://offnews.bg/kultura/studenti-ot-jejl-zakrijte-kursa-po-klasicheska-literatura-ima-samo-b-630453.html.

[9] https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-52990714.

[10] https://www.elplural.com/comunicacion/indignacion-con-paz-padilla-me-han-sorprendido-los-negros-son-supertrabajadores_94023102.

[11] https://www.classicfm.com/music-news/latest-news/classical-music-racist/.

[12] https://www.wqxr.org/story/we-must-breathe/.