Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение
Автор: Скот Маккей
Публикувана за пръв път в “American Spectator“.
Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската история, и не е лоша идея да действаме по начин, който би попаднал под традиционното описание на „подходящ“.
Но също така е важно да разберем, че революцията, която протича в Америка, все още не е „кинетична“. Това може да се случи скоро, а може и да не се случи. Битката, която се развива в момента, е информационна война – или дезинформационна, както може да се окаже.
И става въпрос за марксистка революция. Не трябва да се заблуждавате по този въпрос. Групите, които я разпалват, интелектуалците, които я популяризират, и капиталите, които я финансират, са доста откровени по въпроса кои са те всъщност.
Каква е целта на тази информационна революция? Като за начало, да победи Доналд Тръмп и да настани Джо Байдън като марионетния президент на крайната левица. Понастоящем Байдън се нрави на американския народ по начин, непостижим за истинския комунист Бърни Сандърс, комунистическото изчадие Пийт Бутиджъдж, поддръжника на сандинистите Бил де Блазио и други крайнолеви революционери (спомнете си: Сандърс с години се влачи из страната, зовейки за революция). Но независимо от своята липса на автентично левичарство Байдън предлага на крайната левица нещо много полезно – той е напълно неспособен да изпълнява функциите на президент на Съединените щати поради очевидните дефицити на мозъчната си дейност, които демонстрира по време на всичките си публични прояви. В допълнение към това Байдън и неговите кукловоди са дотолкова лишени от принципи и скрупули, че са готови да служат като празен съд, който да бъде напълнен с всички ужасии, за чиито приносител левицата пожелае да го използва.
Джо Байдън не е Владимир Ленин. Байдън е Александър Керенски, руският политик, послужил като съсъд на революционерите, за да отхвърлят стария режим през 1917 г. и след това, когато доказва ползата си за това начинание, бива отстранен, така че контролът да бъде поет от страна на истинската сила. И както в случая с Керенски, това, което ще се случи после, ще сложи край на всичко, което познаваме.
Те вече дори не се опитват да се прикриват. Съоснователят на „Черните животи имат значение“ Патрис Кълърс непрекъснато повтаря: „Ние сме обучени марксисти“. Изображенията, догматите и публичните изказвания на Антифа до едно са извадени от наръчника на марксиста. Блеенето на тълпите демократи социалисти, включително Александрия Окасио-Кортес, Илхан Омар, Аяна Пресли и останалите – неприкрито марксистко. В какво точно си мислите, че обучават новите си попълнения всички тези екипи за „организиране на общността“, получаващи тлъсти чекове от различните Соросчета? От къде мислите, че идват всички тези критични расови теории, репресивни толерантности и интерсекционализми, инструментите на културните революционери, които подпалиха всички наши традиции и институции? От Франкфуртската школа, чиито членове са до един марксисти.
Наръчникът е написан много отдавна. Ако си мислите, че Бърни Сандърс, Кшама Савант или Алиша Гарса са достатъчно интелигентни, за да измислят този план за унищожението на най-великото общество, познато на човечеството, сте загубили всякаква връзка с действителността. Единственият начин, за да бъдат толкова ефективни, е да следват нечий чужд план. И те правят точно това.
Причината да вярвате, че марксистка революция на този континент е невъзможна, е че вашата вяра в американските институции ви кара да смятате загубата на свободата и просперитета за невъзможна.
Тази увереност не е недостатък на вашия характер. Точно обратното, тя е белег за вашия патриотизъм. Но в настоящия момент тази вяра е неоснователна, ако не и абсурдна.
Джо Байдън ви казва, че ако спечели този ноември, ще „трансформира“ Америка. Казва ви, че ще въведе огромни, смазващи увеличения на данъците. Той говори, че ще вкара Пощенската служба в банковия сектор (ще я постави да отговаря не само за сигурността при гласуването, но и за банкирането), докато неговите съпартийци демократи говорят за създаването на общество без пари в брой – като комбинацията от двете на практика ще елиминира частните финанси и кешовата икономика, което означава, че няма да има измъкване от нежните грижи на Службата по приходите и правителствените регулатори, които в резултат на това ще бъдат в състояние да одитират и анализират всичките ви финансови транзакции.
На това място вече би трябвало да се замислите за новата система за социален кредит в Китай, елементи от която вече се промъкват и в нашето общество, и как тя ще се слее с правителственото банкиране и елиминирането на парите в брой.
В допълнение към плашещите обещания, които Байдън отправя към крайната левица, той подбира антиамерикански лунатици като Тами Дъкуърт, която открито обсъжда изхвърлянето на Джордж Уошингтън от учебниците и нарича Ейбрахам Линкълн и Джеки Робинсън „мъртви предатели“, понеже Тръмп ги е възхвалил на Маунт Ръшмор, след което се преструва на обидена, понеже хората са назовали тази оскърбителна идиотщина с истинското ѝ име, като свои потенциални кандидати за вицепрезидент, ако случайно сте го пропуснали; по всяко друго време в американската история кандидат за президент би я отхвърлил като потенциален вицепрезидент в момента, в който нападне Джордж Уошингтън.
Не трябва да вярвате на тези социологически проучвания, които дават такива големи преднини на Байдън. Но причините, поради които проучванията показват такива резултати, трябва да ви тревожат.
Редзултатите от тези проучвания не струват, понеже избирателите на Тръмп са „срамежливи избиратели“. Ако ще гласувате за Тръмп, наистина ли ще кажете на някой непознат по телефона за кого ще гласувате? Ако го направите, могат да ви вкарат в списък, да ви проучват, да ви уволнят от работа, да ви пребият или по-лошо.
Защо вие в качеството ви на избирател на Тръмп се тревожите за това? Защото вие, както и всички други в Америка, сте деморализирани.
Има едно старо телевизионно интервю, което трябва да изгледате, ако още не сте. То е едно от онези неща, които много от нашите читатели може да са видели преди много години и после забравили, но внезапно то отново става невероятно важно. Интервюто е от 1984 г. и е проведено от писателя, режисьор и провокатор от обществото Джон Бърч[1] Джей Едуард Грифин[2] със съветския дезертьор и бивш агент на КГБ Юрий Безменов.
Забравете за историята на Грифин. В своето време той беше нещо като Алекс Джоунс. Той все още е тук, вече престарял и обсебен от нещата, заради които никой не го взема на сериозно. Важният тук е Безменов. Руснакът е бил отличен пропагандатор на сравнително високо ниво, преди да напусне СССР и да забегне в Канада, и е описал с поразителни детайли процеса, чрез който едно свободно общество може да бъде доведено до колапс.
Безменов не си го е измислил. Това дори не беше тайна. Никита Хрушчов, който управляваше Съветския съюз от 1958 до 1964 г., беше напълно откровен, предричайки разрухата на Съединените щати и заявявайки, че тя ще настъпи по начина, по който всяко общество в крайна сметка се разпада – отвътре.
„Ще превземем Америка без да дадем един изстрел – каза Хрушчов. – Няма да се наложи да нахлуваме в САЩ. Ще ви унищожим отвътре.“
Хрушчов и Съветите не просто се хвалеха. Той говореше за цяла система на марксистка индоктринация и превземане, която те бяха усъвършенствали и прилагали в поредица държави през ХХ век. Източна Европа. Северна Корея. Северен Виетнам, след това целия Виетнам. Куба. Никарагуа. По-късно Венецуела. Различни африкански държави, включително Южна Африка, където разцветът на комунизма се състоя съвсем наскоро. Някои от тези държави станаха комунистически, защото Съветите ги прегазиха с танковете си; повечето станаха комунистически, защото предкомунистическите общества там се бяха разпаднали по различни причини. Всичките станаха комунистически, след като бяха инфилтрирани от марксистки революционери.
Изводът е, че съществува матрица за начина, по който едно общество да бъде пробито от марксистките идеали и взривено отвътре, така че революционерите да могат да контролират руините. Безменов, чийто баща е бил висш съветски военен, и който е бил трениран да бъде елитен агент на КГБ в чужбина, е бил обучен на тази матрица и как тя да бъде приложена в Индия в опит страната да бъде инфилтрирана и привлечена към Варшавския договор. Работил е и за съветската новинарска агенция РИА Новости, като е редактирал и подавал пропагандни материали за западните медии. Той знаеше много добре за какво говори, когато описваше как марксистката революция може да победи Америка без да даде един изстрел, точно както беше предсказал Хрушчов.
Разбира се, Съветският съюз не победи Америка. Ние спечелихме Студената война, а те загубиха. СССР се разпадна преди нас, най-вече защото в лицето на Роналд Рейгън Америка имаше лидер с визията и волята да притиска Съветите, докато се разпаднат, който открито говореше за деня, в който съветският комунизъм ще бъде изхвърлен на бунището на историята.
Но Рейгън също така ни предупреждаваше, че свободата е нещо много крехко и никога не е на повече от едно поколение разстояние от изчезване. Това предупреждение си отиде заедно с Рейгън, защото американците станаха прекалено самоуверени след разпада на СССР и забравиха какво значи комунизъм. И след като ветераните от Студената война през ХХ век влязоха в учебниците по история, те бяха заменени от американски културен и политически елит, който или нехаеше за заплахата от марксизма и как тя може да се осъществи, или беше много по-притеснен от възхода на исляма.
По този начин откърменият с комунизъм Барак Обама беше избран за президент за два мандата. Също по този начин имаме републиканци в щатските легислатури, републикански губернатори и републикански конгресмени, които изсипват купища пари в образователната система, и особено в гимназиалното образование, без да се замислят и за секунда какво точно финансират. Профсъюзите на учителите бяха най-големите дарители на Бърни Сандърс. Какво според вас означава това? Защо сте изненадани, че от училищата излизат ученици, които смятат Уошингтън и Джеферсън за злодеи?
Да се върнем на Безменов, който през 1984 г. ни предупреди, че свободното общество рухва в четири фази, като първата е деморализацията. Под деморализация той разбираше процес, при който учениците в училищата, контролирани от възпитаници на левичарската мисъл, ще бъдат индоктринирани с набор от ценности и вярвания, чужди на американските традиции. Безменов каза – напомням ви, че това стана през 1984 г., – че това ще се случи, когато студентите радикали от шестдесетте и седемдесетте години започнат да контролират образователните институции и че техният проект ще бъде да отхвърлят традиционния юдео-християнски морал, класическото образование и американския патриотизъм. Има ли някакви съмнения, че това се осъществи? Нашата младеж е най-малко патриотичната в историята на нацията, както и най-невежата относно културното, интелектуалното и идеологическото наследство, което е призвана да защитава.
Положението е дори още по-лошо, защото проектът на културния марксизъм е отровил не само нашите училища, но и нашите медии и развлекателните ни индустрии, и ги е настроил срещу държавата. Помните ли кога Националната футболна лига предлагаше бягство от политиката? Помните ли кога холивудските филми излъчваха американски ценности и караха зрителите да се гордеят със страната си?
Кога за последно нещо, изхождащо от американското образование или от корпоративните медии, ви накара да се гордеете със страната си?
Първата цел на революционната пропаганда, особено в нейната марксистка разновидност, е да деморализира. Тя трябва да ви потисне и да ви накара да чувствате, че вашата цивилизация е загубена. След като се подадете на това вастроение, вие по думите на Минг Безмилостния[3] „се задоволявате с по-малко“. Защо мислите, че обикновените бели хора желаят толкова силно да се извиняват за греховете на своите предци и да си признават, че са расисти, без дори да са го подозирали? Защо смятате, че корпоративна Америка сляпо подкрепя марксистка революционна организация, която открито обявява война на традиционното семейство?
Това е деморализацията и по думите на Безменов тя е първата стъпка по дирижирания път към разпада на обществото.
Коя е втората стъпка? Дестабилизацията.
Безменов я описва като бърз упадък в структурата на обществото – на неговата икономика, армия и международни отношения. По-рано тук сме обсъждали неоспоримия устрем от страна на демократите да спъват колкото се може повече икономиката със затваряния заради COVID-19, които продължават въпреки неудържимия спад в броя на смъртните случаи на фона на засиленото тестуване в цялата държава. Очевидно е, че вирусът вече не представлява значителна заплаха за здравето на американците, които нямат други сериозни медицински проблеми, и въпреки това истерията с коронавируса се засилва, вместо да отслабва. Тази сряда[4] Бръшлянената лига[5] отменени всичките си спортни мероприятия, запланувани за есенния семестър, абсурдно решение, което обаче е много вероятно да бъде и повторено от други университети, доминирани от левичарски политически активисти (университетите от Голямата десетка,[6] ACC[7] и SEC[8] понастоящем са в различни етапи на планирането на спортни събития единствено на ниво конференция, което е връх на безсмислието). Вирусът е перфектната платформа, от която да бъде наложена икономическата дестабилизация, за която левицата мечтае от край време.
Не, това не е теория на конспирацията. Те си казват съвсем откровено какво целят. Вярвате ли, че Илхан Омар не говореше по сценарий, когато предложи демонтажа на американската икономика като система за потисничество по-рано тази седмица? Илхан Омар, която е платила 900 000 долара за възнаграждения на политически консултанти миналата година, пари, които трябва да са дошли все отнякъде, не е достатъчно умна, за да каже тези неща без някой да ѝ ги е написал предварително. Мъкнат я насам-натам, за да ги говори, тъй като вече е радиоактивна и е естествен гръмоотвод за критики, както и защото е (1) черна, (2) мюсюлманка и (3) имигрант, при това незаконен. Критиката към нейните изявления се класифицира не като проницателно мислене, а като расизъм. Така че когато другите демократи се присъединят към нейния призив, вече няма да имате право да възразите.
Потърсете изказванията на Омар в Гугъл и ще открието шумна какофония от опитващи се да ви направят на идиоти левичарски медии като Common Dreams, The Nation, Washington Post и други, които атакуват републиканците за реакциите им срещу това, което са видели или чули на запис като „изпускане на нервите“ и „откачане“. Дори Snopes, левичарският сайт, претендиращ да действа като система за проверка на фактите, декларира, че Омар всъщност не е казвала това, което е казала.
Това е дестабилизацията. Те са ѝ напълно отдадени, независимо дали вярвате, че това е успешно, или не. Но питайте например Марк Макклъски дали намира за странно предположението, че редът в Америка е бил дестабилизиран. Макклъски каза на Тъкър Карлсън, че след като полицията му е казала, че не може да го защити след инцидента, при който той и жена му използваха оръжия, за да защитят собствеността си от тълпа от закононарушители от Черните животи имат значение, той се обадил на частна охранителна фирма за помощ и бил посъветван да излезе от дома си и да остави тълпата да прави каквото си иска. Да ви звучи като стабилно общество?
Третата фаза е кризата, катализиращият елемент, опиращ се на първите две фази, за да донесе промяната, която революционерите очакват. Търсите криза? Изберете си. вече едва си спомняме, че преди половин година преживяхме едва третия импийчмънт на президент в американската история, конституционна криза, която беше изцяло изфабрикувана от нищото. Веднага след това започна COVID-19, която безспорно беше изфабрикувана криза – не че самият вирус не е смъртоносен за определен процент от населението, но ако мислите, че паниката и разпушенията, които предизвика, не миришат на инсценировка, тогава е очевидно, че самият вие сте деморализиран.
Последваха бунтовете покрай Джордж Флойд и изблиците на насилие и биене в гърдите, които те донесоха, съчетани с настоящата кампания по безкритично прочистване на американската култура и история. Това е криза, хора, и то напълно изфабрикувана. Бързината на културния разпад, последвал смъртта на Флойд и то при условие, че съдебната система предприе много бързи действия срещу отговорните полицейски служители, безспорно означава, че всичко е било планирано и само се е търсил катализатор.
Коя е четвъртата фаза? Нормализацията. В смисъл на „новото нормално“. Статуите и паметниците са премахнати, мачовете ги няма или поне нямате право да ги гледате на стадиона (и трябва да ги гледате по телевизията, изпъстрени с рекламни петна и съобщения по време на играта, набиващи в главите ви всички образи и послания, които ESPN, NBC и другите телевизионни мрежи и техните партньори от Медисън Авеню искат да посеят в съзнанието ви), училищата са прочистили американската история и култура, чековете за Безусловния базов доход са заместили работата ви, която не можете да вършите, понеже дребния бизнес, в който работехте, се е споминал благодарение на вируса.
И Байдън е президент. Само за малко, докато не стане ясно, че е неспособен да изпълнява длъжността по смисъла на Двадесет и петата поправка,[9] и тогава някой, за когото не сте гласували, ще поеме властта над страната.
Керенски си отива. Идва… кой знае какво?
Да се надяваме, че вашата увереност, че нищо от това не може да се случи, е основателна. Да се надяваме, че Безменов е бил откачалка, за каквато хората смятат Джей Едуард Грифин.
Но просто за всеки случай, нека се погрижим Байдън и демократите да претърпят историческо поражение през ноември. Не искаме да научаваме какво точно се крие зад завесата в мазето на Байдън. И така от там вече изпълзяват прекалено много неприятни неща.
Скот Маккей е издател на Hayride, който предлага новини и коментари за Луизиана и националната политика. Той е също така и писател – първата му книга „Анимус: Сказание за Ардения“ може да бъде намерена в in Kindle и на хартиен носител.
[1] Обществото Джон Бърч – палеоконсервативна организация, подкрепяща антикомунизма и ограниченото правителство, описвана като крайнодясна и развиваща конспиративни теории, основана на 9 декември 1958 г. от бизнесмена Робърт У. Уелч младши. Организацията е активна и до наши дни, като според някои автори има голямо влияние върху съвременното консервативно движение и върху администрацията на президента Тръмп – бел. пр.
[2] Джей Едуард Грифин (р. на 7 ноември 1933 г.) – американски писател, режисьор и привърженик на теории на конспирацията, член на обществото Джон Бърч и редактор на неговото списание The New American, основател на организацията Freedom Force International, определяна като представител на т. нар. алтернативна десница – бел. пр.
[3] Минг Безмилостния – злодей от американския научнофантастичен филм от 1980 г. „Флаш Гордън“ – бел. пр.
[4] Статията е публикувана на 10 юли 2020 г. – бел. пр.
[5] Бръшлянената лига е е американска колежанска спортна конференция, съсояща се от осме частни университета в североизточните щати. Терминът „Бръшлянена лига“ обикновено се използва и отвъд спортния контекст, за да обозначи осемте учебни заведения като група от елитни колежи, прочути с академичните си постижения, избирателния достъп до тях и социалния си елитизъм. Нейни членове са Университетът Браун, Университетът Колумбия, Университетът Корнел, Колежът Дартмът, Университетът Харвард, Универститетът на Пенсилвания, Университетът Принстън и Университетът Йейл – бел. пр.
[6] Конференцията на Големите десет – най-старата колежанска спортна конференция в САЩ, базирана в Роузмонт, Илиной. В продължение на десетилетия е наброявала десет университета (оттам и наименованието), понастоящем членовете ѝ са четиринадесет, разположени в северните щати, които се състезават в Първа дивизия на Националната колежанска спортна асоциация – най-високото нивоа на колежанския спорт – бел. пр.
[7] ACC от англ. Atlantic Coast Conference, Конференция на атлантическото крайбрежие – американска колежанска спортна конференция, базирана в Грийнсбро, Северна Каролина. В нея членуват петнадесет университета, разположени в източните щати, които се състезават в Първа дивизия на Националната колежанска спортна асоциация – бил. пр.
[8] SEC от англ. Southeastern Conference, Югоизточна конференция – американска колежанска спортна конференция, базирана в Бирмингам, Алабама. В нея членуват четиринадесет университета основно от южните и югоизточните щати, които се състезават в Първа дивизия на Националната колежанска спортна асоциация – бел. пр.
[9] Според Двадесет и петата поравка на Конституцията на САЩ президентските правомощия преминават върху вицепрезидента в случай на отстраняване на президента от длъжност, на неговата смърт, оставка или неспособност да упражнява функциите на президент – бел. пр.
