Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще.
В границите на тази изстрадала неразривна част от българското землище – Македония днес живеят прекрасни хора, наследници на едни от най-великите български политици, дипломати и общественици, положили кървав труд за създаването, въздигането и честта на младите български княжество и царство. Симеон Радев от Ресен – великият български дипломат и създател на Строителите на съвременна България, Андрей Ляпчев от Ресен – един от най-емблематичните министър-председатели на Царство България, архимандрит Методий Кусев от Прилеп – фанатичен и последователен защитник на българщината в родния си град и в цяла Македония и борец против фанариотщината, Гоце Делчев от Кукуш и Дамян Груев от Смилево – идеолози на ВМРО и на национал-освободителното движение на македонските българи, Григор Пърличев от Охрид – направил първия превод на Илиада на български език, големия генерал Климент Бояджиев от Охрид и най-вече великаните Тодор Александров и Иван Михайлов.
Голяма част от обикновените граждани на Република Северна Македония обаче страдат от Стокхолмския синдром на своето сърбоманско, епроветно, агресивно антибългарско комунистическо минало. Те обаче не са виновни за това. Преди повече от сто години Гоце Делчев казва пред Пейо Яворов, че „разбира света единствено като поле за културно съревнование на народите“. През последните близо 30 години управляващата шайка в Скопие обаче вижда света като поле за шизофренично съревнование между народите.
Вето заслужават македонските правителства, които вложиха милиони в антибългарска пропаганда, в подтискане и гонене на хората с българско самосъзнание, в създаване на гнусни филми като „Трето полувреме“, в облъчване на поколения с омраза към България, във фалшифицирането на нашата история, в пословичната неблагодарност към всички положителни прояви от наша страна.
В този ред на мисли – ветото е нужно, своевременно и правилно, но с ясното съзнание, че е насочено не към обикновения гражданин, а към сърбоманската, югоносталгична политическа клика, която няма никакво място в съвременна Европа, защото както е казал великанът Иван Михайлов – „Македония без българи – огън да я гори“.
p.s. Най-голямото вето (и не само вето, ако имахме сериозни служби за сигурност) заслужава одиозната фигура Миленко Неделкоски, който строши с чук паметната плоча на няколко хиляди убити български войничета на връх Каймакчалан.
*текстът е от фейсбук профила на автора
