Как ще излезем от пандемията зависи до голяма степен от зрелостта на обществото.
Желанието за ваксиниране е своеобразен референдум относно това какво трябва да предприеме политическият и здравен елит относно пандемията. Време е хората сами да преценят колко страшен всъщност е този вирус и колко „страшна” е ваксината.
Ако по-голямата или значителна част от обществото прецени, че не желае да се ваксинира, това е неотменно право на хората. Подобно действие обаче би било категоричен знак, че незабавно трябва да бъдат отменени всички ограничителни мерки, тъй като тяхната цел е именно да забавят разпространението на вируса до измислянето на лекарство или ваксина.
Още от първите ограничителни мерки през тази пролет винаги аргументацията е била, че трябва да се постигне „изглаждане на кривата” на заболеваемостта до откриване на лечение или ваксина, за да не се претовари здравната система.
Е, ваксината вече е тук или поне ще бъде след няколко седмици.
Ако по-голямата част от обществото е склонна да се ваксинира, то всеки локдаун и мерки оттук нататък са оправдани, тъй като те ще дадат необходимото време да се извърши имунизацията при минимален брой жертви.
Няма добър или лош избор, но той трябва да бъде направен. Локдауни без ваксинация, са когнитивен дисонанс и най-лошият вариант както за здравето ни, така и за икономиката. И този път политиците няма да вземат решението вместо нас – при доброволна и безплатна имунизация топката е в полето на обществото.
По един или друг начин локдауните трябва да бъдат преустановени. Кой път ще поемем – зависи от нас.
