Дори пандемията не може да спре полета на либералната мисъл. Новата година започна ударно с нейните най-нови достижения. По време на откриването на новата сесия на Конгреса в САЩ конгресменът Емануел Клийвър произнесе молитва, която завърши с думите: „Amen and awomen”. Заиграването с английските думи men („мъже”) и women („жени”) е очевидно и бихме го приели като обикновена шега, ако не ставаше дума за сериозно събитие, при което подобни шеги са повече от неуместни. Във въпросния израз ясно личи поредният опит за прокарване на джендър идеологията, достигнал до нас паралелно с новите правила на Конгреса, според които трябва да „уважаваме всички социално полови идентичности, като променяме местоименията и семейните взаимоотношения, за да бъдем джендър неутрални”, т.е. забраняват се всички думи, от които се подразбира, че съществува биологичен пол („майка”, „баща”, „брат”, „сестра”, „баба”, „дядо” и т.н.). В този смисъл думите на Клийвър са черешката на тортата на поредното либерално безумие, насочено към подкопаването на изконните устои на обществото и разрушаването на традиционното семейство от майка, баща и деца като негов основен стожер. Разбира се, от кратка справка с който и да е речник – например с испанския „Вокс” – веднага научаваме, че „амин” е „пожелателен израз, който се произнася в края на християнските молитви и означава „да бъде”, т.е. изразът няма нищо общо със значението на английските думи за „мъж” и „жена”. Този обективен факт обаче няма никаква стойност в паралелната вселена, обитавана от знаменосците на джендър каузата.
Всичко това идва непосредствено след прозрението на някоя си Титания МакГрат, че „хомосексуалността е израз на трансфобия, защото подсилва мита за наличието само на два пола”, поради което е „необходимо да признаем, че това да не си хомофоб е форма на трансфобия”.
Към това прибавяме и „изненадващата” новина[1], че Истанбулската конвенция не е ограничила по никакъв начин насилието над жените в държавите, в които е ратифицирана, а напротив – отворила е вратите за още повече видове насилие и осигурява по-широко поле за действие на насилниците, в това число и на педофилите. В Холандия например законът позволява човек да смени пола си без хирургическа намеса, само с медицински документ, който обаче предстои да отпадне в бъдеще. Тази недомислица ще даде възможност на всеки насилник да се заяви като транссексуална жена, което би му дало достъп до женските (и детските) съблекални и тоалетни – абсурд, който очевидно не притеснява местните власти, нито феминистките, които иначе са особено гръмогласни, когато чуят невинен комплимент от бял хетеросексуален мъж към жена например. За сметка на това всички усилия са насочени към налагането на джендър идеологията, включително чрез промени в учебните програми, които промени предполагат пряко нападение над чистото детско съзнание. Оказва се, че да удариш дете през пръстите, за да не се изгори на котлона, е проява на насилие, но е съвсем в реда на нещата дете да бъде манипулирано, индоктринирано и склонявано към промяна на пола, като му се внушава, че не съществува биологичен пол, а само социален такъв, и му се предлага да избира измежду богат асортимент от полови идентичности, сякаш става въпрос за избор на стоки от каталог. За капак любимата на всички либерали Швеция, която според битуващия мит се грижи по-добре за жените от всяка друга държава и е сочена непрекъснато за пример за успеха на всевъзможни либерални политики, заема забележителното шесто място в класацията на държавите с най-висок процент изнасилвания за 2020 г. с 63,50 изнасилвания на сто хиляди души (пред нея са Южна Африка, Ботсвана, Лесото, Свазиленд (Есватини) и Бермудските острови)[2]. Останалите скандинавски държави също бележат нива на насилие обратнопропорционални на претенциите им, идентични с тези на Швеция. Накратко – важното е децата да се обучават в джендър неутрални детски градини и правителството да е съставено само от жени, избрани по полов признак, а не защото са способни (със сигурност някои от тях са, но едва ли всичките), а това, че всеки „гост” е свободен да изнасили местна жена без последствия, е дребна подробност, за която не бива да говорим, за да не ни помислят за фашисти. Всички тези факти (на омразата) недвусмислено показват това, което някои знаехме от самото начало – че борбата с насилието над жените е благородната кауза на Конвенцията, зад която се крият не толкова благородни намерения. Всъщност за либералите е типично да се крият зад привидно благородни каузи, докато подмолно прокарват човеконенавистните си политики – не им е за първи път, няма да е и за последен.
Като говорим за насилие, трябва да отчетем и че дори по време на кризата с коронавируса абортът остана водещата причина за смърт в света, отнела 10,5 милиона човешки живота[3].
На родна почва либералите от жълтите павета също не спят и на Богоявление вирусолозите сред тях (т.е. целокупното войнство) направиха феноменалното „научно” откритие, че празнуването на християнските празници в семеен кръг и леденото хоро в Тунджа носят огромен риск от зараза, за разлика от Прайдът и протестите, при които рискът е нулев, поради което хората от Калофер трябва да бъдат поставени незабавно под 14-дневна карантина, независимо че карантината всъщност е десет дена, докато протестиращите от прогресивната демократична общност могат да се разхождат наоколо необезпокоявани и да разнасят… демокрация.
Очевидно нищо ново не сме научили от пандемията и нищо старо не сме забравили. В следващия рунд в САЩ (Земята на свободните!) очакваме да отворят концлагери за привържениците на Тръмп, а ние отново ще се караме на тема Трифон Зарезан или Свети Валентин е истинският празник и как така сме се освободили от турско робство, като никога не сме били роби. Изобщо, нова година – старо безумие, но още по-голямо.
[1] https://glasove.com/categories/intervyuta/news/do-kakvo-dovede-istanbulskata-konventsiya-v-evropa.
[2] https://worldpopulationreview.com/country-rankings/rape-statistics-by-country.
[3] https://www.pro-life.bg/bg/2020/06/po-vreme-na-koronavirusa-abortat-e-vodeshtata-prichina-za-smart-ubivayki-105-miliona-po-sveta/.
