Когато описвах космическата 2019-та за предишния брой на Годишникъ, я сравних с 1966-та и 1967-ма. Не съм имал очаквания да пиша, че следващата година ще е сходна с 1968-ма. А тя наистина е била отвратителна. Убийството на Мартин Лутър Кинг – младши. Протестите за расово равноправие. Пражката пролет. Ужасната пандемия от Хонгконгския грип, убила между 1 и 4 милиона души. И накрая – пилотиран полет около Луната навръх Бъдни вечер, лъч надежда за изстрадалия свят.
Какво ни донесе настоящата година? Убийството на Джордж Флойд. Нови протести в Щатите. Вълненията в Беларус и конфликтът в Армения. Имаме и нова пандемия. На фона на тези събития НАСА изстреля първата си пилотирана мисия в космоса след почти десетгодишно затишие. Историята, ако се повтаря, има чувство за хумор.
Излитането на дебютния пилотиран кораб от серията „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се случи в момент, когато светът бе затворен поради разпространението на новия коронавирус. Осигуряването на безопасна среда за екипите, които трябваше да подготвят кораба за изстрелване, не се оказа тривиална задача на фона на изискванията за социална дистанция и работа на малки смени. Въпреки всичко НАСА и частната компания СпейсЕкс се справиха в приличен срок и на 30-ти май ракетата „Фолкън 9“ благополучно изведе кораба с Хърли и Бенкен на път към Международната космическа станция (МКС).
Почти до последно не знаехме коя ще е първата частна фирма, която ще съумее да изпрати човек до орбита след приключването на епохата на совалките. Тъй като изпитателните роботизирани полети на кораба на Боинг „Старлайнър“ бяха осъществени съвсем в края на 2019-та година, нямаше как те да бъдат отразени в предишното издание на „Годишникъ“. Първо през ноември 2019-та корабът беше изстрелян с цел тест на аварийните му системи, а после през декември бе проведен дебютният му космически полет. Същевременно последното безпилотно изстрелване на Мъсковия „Крю Драгън“ беше отложено за януари 2020-та. Всичко зависеше от резултатите от тези тестови полети и понеже ръководството на Боинг непрестанно подчертаваше, че за разлика от СпейсЕкс имат натрупан десетилетен опит и са изпълнили десетки проекти за НАСА, мнозина очакваха „Старлайнър“ да навакса.
Нищо подобно не се случи. При кацането след ноемврийския полет един от парашутите на кораба не се разгърна, а при декемврийското излитане заради софтуерни бъгове „Старлайнър“ не успя да поеме на курс към МКС и се наложи да се завърне спешно на Земята два дни по-късно. До края на месец декември както ръководството на НАСА, така и това на Боинг твърдяха, че тези дефекти са дребни и е естествено при тестовете на нов кораб да има отклонения от очакваното.
През февруари 2020-та обаче събитията претърпяха неочакван обрат. Разследващата комисия оповести, че Боинг не са изпълнили въобще цялостен интеграционен тест на „Старлайнър“ преди космическото му изстрелване. Нещо повече – освен софтуерния бъг, попречил на скачването на кораба със станцията, бил забелязан втори бъг, който е можел да застраши кацането му. Нито ръководството на НАСА, нито това на Боинг не сметнали за нужно да информират широката общественост за това.
В продължение на дълги години Боинг беше галеничето на НАСА и това бе до голяма степен оправдано.
Докъм 2014-2015 г. компанията имаше репутацията да изпълнява скъпи космически услуги, но въпреки всичко работата се вършеше качествено. През 2020-та стана ясно, че Боинг, макар и да продължава да работи скъпо, произведеният от тях продукт не съответства на изискуемите от НАСА стандарти. Дори и компанията да се радва на сериозна подкрепа както от страна на космическата агенция, така и в Конгреса, всяко нещо си има граници. Гафовете станаха толкова много, че НАСА повече не можеше да ги замазва. Прочее, броени дни преди тазгодишното пилотирано изстрелване на „Крю Драгън“, директорът на пилотираната космонавтика Дъг Ловеро изненадващо подаде оставка. Причината – беше разкрито, че е изнесъл незаконно информация в полза на Боинг, осигуряваща на компанията по-добър старт в съревнованието за строеж на спускаем апарат за пилотирани мисии до Луната в рамките на програмата „Артемис“. В крайна сметка Боинг остана извън борда, а наградените фирми, които ще правят спускаем апарат, са СпейсЕкс, Блу Ориджин и Дайнетикс.
Заради гафовете със „Старлайнър“ ръководствата на Боинг и НАСА решиха да се откажат от намерението следващият кораб на компанията да лети с хора на борда. През месец април бе оповестено, че ще бъде проведен още един безпилотен тест. Така СпейсЕкс излязоха на предна линия и фирмата на Илон Мъск получи шанс първа да изпрати хора в космоса.
Но преди това трябваше да бъде направена последна проверка на данните от мисията на „Крю Драгън“ през януари, по време на която бяха изпитани аварийните му системи. Анализът продължи чак до май. Слава Богу, скрити проблеми нямаше и пътят към изстрелването на астронавти бе отворен.
Победата от страна на СпейсЕкс има важно геополитическо значение – за разлика от старата корпорация Боинг, която разчита на ракети „Атлас 5“, оборудвани на първата степен с построени в Русия двигатели „РД-180“, фирмата на Мъск изцяло произвежда ракетите си. Така лозунгът „изстрелваме американски астронавти с американски ракети от американска територия“, тъй обичан от администрацията на Тръмп, е верен в пълния смисъл.
С възобновяването на пилотираните стартове САЩ отново е една от трите държави, разполагащи с пилотирани космически кораби. Другите две са Русия и Китай, така че следващите редове са посветени на тях.
Няма как полетът на „Крю Драгън“ да не се отрази на Русия.
През последните десет години руснаците единствени превозваха екипажи до станцията посредством корабите „Союз“, но това се случваше благодарение на американските пари и поръчки. Сега, след като кранчето секва и доларите не текат както преди, изстрелванията на „Союз“-ите намаляват. До 2019-та година руснаците изпращаха по четири „Союз“-а. През 2020-та година имаше само два руски пилотирани полета. По време на втория от тях, проведен на 14 октомври, на МКС беше извозена американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Засега това е последният полет на руски кораб с американски гражданин. Ще има ли още такива в бъдеще, не е ясно. Всичко зависи дали преговорите между САЩ и Русия ще се увенчаят с успех. Ако шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин и администраторът на НАСА се разберат, екипажите ще се изстрелват на разменни начала – руски космонавти ще летят на „Крю Драгън“ (и по-нататък на „Старлайнър“), докато американците ще продължат да използват услугите на „Союз“. Иначе малко положителни неща могат да се кажат за руската космонавтика през 2020-та година, освен това, че след дълги години отлагания многострадалният руски модул „Наука“ най-после беше изпратен към космодрума Байконур за изстрелване през 2021-ва.
Китай е третата държава, която притежава способността да изпраща хора в космоса, само че тя не се е възползвала от тази си възможност след 2016-та година. Безспорно отлаганията на полетите на тежката ракета „Лонг Марч 5“ след аварията през 2017 г. допринесоха за това затишие. Но за щастие през 2020-та ракетата беше върната в експлоатация, което позволи на китайците през май да изстрелят за пръв път в безпилотен режим прототип на новия си пилотиран космически кораб. Корабът благополучно летя до орбита и се прибра на Земята. Този успех проправи пътя и към изстрелването на първата роботизирана китайска мисия към Марс през лятото – „Тянвън 1“. Още две роботизирани експедиции излетяха към Червената планета през 2020-та: американската „Пърсъвиърънс“ и построената от САЩ мисия на ОАЕ „Ал-Амал“. Това ще е първият опит на арабска държава да достигне околомарсианска орбита.
Понеже САЩ остава водещата държава, влагаща най-много пари за космос, не мога да завърша тази публикация без да коментирам отминалите избори. Вярно е, че към момента на писането на статията президентските избори в Щатите са оспорвани (и може би още дълго време ще са такива, особено ако битката се пренесе в съда), но финансирането на НАСА и тонът на политиките се задават от Конгреса. В това отношение яснота има – и е факт, че очакваната от демократите „синя вълна“ не се състоя.
Следователно драстични промени в космическата политика не се очертават. Американската космическа агенция ще продължи да подпомага частните компании за усвояването на околоземната орбита, а програмата за полети до Луната „Артемис“ ще напредва с бавни темпове. Неяснота има по въпроса дали срокът за пилотирано кацане на Луната (2024 година) ще продължи да бъде преследван или ще има изместване за по-късна дата, както и дали текущият администратор на агенцията Джим Брайденстайн ще остане на поста си. При всички положения следващата президентска администрация ще има доста повече грижи по отношение на успокояването на обществеността в поляризираната Америка. Не че космосът ще остане на заден план, особено с иновативни предприемачи като Мъск, който ще продължи да ни напомня за себе си. Но президентът, първо, не би се осмелил да прави сериозни завои поне през първата една-две години от мандата си и второ, дори и да се опита, опитите му ще бъдат парирани от Конгреса. Може би картината в американския парламент след изборите през 2022 г. ще е различна, но това остава да се види.
Очакванията за 2021-ва година са за повече частни пилотирани експедиции до МКС, обиколки и кацания на Марс от изстреляните тази година мисии на САЩ, Китай и ОАЕ, възобновяване на строежа на руския сегмент на МКС и започване на конструкцията на новата космическа станция на Китай. Надявам се ситуацията с пандемията да е по-спокойна, за да може най-после суборбиталният космически туризъм да потръгне. Но дали следващата година ще е решаваща за него, предстои да разберем, тъй като техническите пречки не са изцяло преодолени.