Нека започнем с универсално добрата новината – избирателната активност се очаква да достигне до около 47%-48%, въпреки пандемията и лошото време. Макар и по-ниска от предишните избори – 54%, тя е сравнима с тези от 2014 и 2013 (48% и 51%). Апокалиптичните прогнози за активност около 40% не се сбъднаха.
Към момента можем ясно да очертаем, като чисто изборни резултати две групи партии – на победителите и победените.
Победителите
ГЕРБ победиха и са първи, но загубиха (вероятно около) 300 000 гласа, главно в посока партията на Слави Трифонов и в по-малка степен Демократична България и други партии. Процентът на победата е значителен (между 5 и 8 според различните данни), но това е най-слабият резултат на партията на парламентарни избори в съществуването ѝ. Основните фактори за това са няколко, като тепърва ще става ясно кой от тях е имал най-голямо значение.
На първо място това са протестите свързани с корупцията, които на практика направиха предизборната кампания над девет месеца. На второ – пандемията и (не)справянето с нея. Освен националните особености, това е тенденция, която се наблюдава в цяла Европа – след първоначалния бонус на доверието, при продължаване на мерките (колкото и интензивни да са те) обществото изчерпва търпението си към управляващите. На трето това са откровено слабите листи в доста места в страната, включително в София, които не успяха да привлекат каквато и да е периферия.
“Има Такъв Народ” изпълни обещанието от името си и стана втора политическа сила, надхвърляйки всички прогнози. Без никакво съмнение партията на Трифонов е голямата изненада на тези избори и единствената, от заявилите се като бъдещи „незаобиколими фактори“, която действително ще бъде такъв. Редно е да се отбележи, че новосформирана партия обра и прословутите „гласове от чужбина“ и то с огромна разлика.
Стратегията на ИТН да не се явява на предизборни дебати има далеч по-важно измерение от факта-сам-по-себе-си. Това е, че в момента ИТН няма оформен идеологически профил (доколкото може да са каже, че която и да е партия в България има такъв) и е способна да се коалира буквално с всички и не се съмнявайте – ще бъде ухажвана от всички. Второто място им гарантира и втория мандат за съставяне на правителство (в случай, че се стигне до такъв). Това означава, че те ще решават дали ще има нови избори или не, защото в случай, че първият мандатоносител (ГЕРБ) и вторият (ИТН) не успеят да съставят правителство, на 99% е сигурно, че и третият няма да успее без участието на първите две партии.
Демократична България надхвърли многократно очакванията, като е по-близо до четвъртото място, (и има вероятност дори да го спечели) отколкото до горната страна на избирателната бариера. Резултатът, в абсолютни гласове, ще надхвърли сумарният такъв на Нова Република (ДСБ) и Да, България (Да, България и Зелените) и ще доближи до този на Реформаторския блок през 2014. Голямата победа на ДБ се състои, не само в резултатът сам по-себе-си, а в успеха на консолидацията на столичния вот, където печели в два от трите МИР-а. Това е процес, който също не е нов за другите европейски държави – в Западна Европа е отдавна завършен, а в Източна навлиза все по-сериозно. Пресни са примерите от Варшава и Будапеща, където профилът на опозиционните партии е сходен с либерално-прогресивния на Демократична България. Ако се съди по другите европейски столици подобен процес на либерализация на големите градове, тепърва започва.
Загубилите
Демокрацията отне възможността на БСП дори да се обявят за победители в изборната нощ – по какъвто и да е критерий. Да си водеща парламентарна опозиция четири години подред, да имаш президент, избран с твоя подкрепа, според всички социологии да се единствената партия с шанс за победа срещу ГЕРБ, които са на власт повече от декада, а през последната година с масови протести срещу тях и накрая…да останеш трети е повече от загуба, това е грандиозен провал. Цяло чудо ще бъде, ако Корнелия Нинова запази лидерското си място и това би било най-малкото, с което би се разминала. Единствен изход, в краткосрочен план, за нея (и за БСП) би бил да е част от управленска коалиция анти-ГЕРБ сега, в този парламент, но дори такава едва ли ще я запази трайно на върха в Столетницата.
Проблемът на БСП е далеч по-фундаментален – колко и грозно да звучи, почитателите на национал-комунистическата линия на Корнелия Нинова стават все по-малко, по чисто биологически причини. Макар (краткосрочно) това да доведе до дребни позитиви, в дългосрочен план краят е гарантиран. За „Бъдеще за БСП“, условно наречената „Станишева“ линия на прогресивна левица би била далеч по-жизнеспособна. В случай, че тези избиратели вече не са безвъзвратно загубени в посока на проекти тип „Мая Манолова“ и Демократична България.
За техническо уточнение е редно да споменем, че това не е първи път, в който БСП остава трета политическа сила. Вече се случва веднъж – през 2001 година, когато са след НДСВ и ОДС.
ВМРО, дори по някакво чудо да прескочи бариерата, в последната секунда, научи, че арогантността в политиката има огромна цена. За никого не е тайна, че там отказаха няколко вида коалиции – първо за широка коалиция с ГЕРБ-СДС, а след това с партньорите си от НФСБ, с които два пъти успешно са се явявали на избори. Накрая отказаха и коалиция с КОД, които, колкото и да са малко като резултат са точно гласовете, които им гарантираха влизане.
Иронично, партията, която се занимава сериозно с историята, не се поучи точно от….историята. На Реформаторския блок, малкият партньор в предишното управление, който не успя да влезе през 2017 г. Дори да се промъкнат през иглени уши „националистическата общност“ повтори същата грешка като „демократическата общност“ на предишните избори и се яви поотделно, което фрагментира вота, който (и при двете) е с горен праг около 10%-12%.
От друга страна, при самостоятелно явяване на парламентарни избори, ВМРО никога не е постигало толкова добър резултат. Въпросът, който стои пред тях е, дали избирателите им ще загубят вяра във възможността за самостоятелен успех или напротив – ще гласуват по-масово следващият път. Към момента е по-скоро първото.
Неутралните
Във всякакви анализи е абсолютно безсмислено да се споменава ДПС – те ще вземат точно толкова, колкото са решили, че би било прилично да вземат, следователно е безсмислено да ги категоризираме като „победители“ или „загубили“. Все пак – основният им политически противник за балансьорската позиция – Демократична България е твърде вероятно дори да ги победи.
Коалицията, която си беше поставила за цел да има по-екстравагантно име от партията на Слави Трифонов (и с едно важно, но липсващо тире) – „Изправи се! Мутри вън!“ беше създадена с далеч по-големи очаквания, според тях самите, но се задоволиха с влизане в парламента, което точно отговаря на социологическите прогнози. Влязоха, но не с много. Ако все пак им определим категория, са по-близо до „победителите“, отколкото до провалилите се.
Правителството – (почти) невъзможно
Ако всички спазват предизборните си обещания е абсолютно сигурно, че правителство няма да бъде съставено.
Ако не спазват предизборните си обещания е друг въпрос. Към момента е гарантирано, че ще бъдат необходими поне три партии ще бъдат необходими за съставяне на правителство, като решаващият фактор, със сигурност ще бъдат Има Такъв Народ.
Въпросите, освен вече споменатия (за обещанията) са няколко:
- Лоялни ли са на партията си, депутатите избрани от ИТН?
- Имат ли ресурс ИТН за скорошни нови избори?
- На кого ще бъде връчен третия мандат, ако ГЕРБ и ИТН, последователно, не успеят да съставят правителство? Президентът Радев е в много сложна позиция, тъй като партията издигнала го за такъв е трета и ще трябва да избира между нея и по-екзотично решение, което да му даде по-широка подкрепа на бъдещите президентски избори.
Единственото, което може да се каже категорично е, че най-лошият вариант би било „експертно“, „програмно“ правителство или както и да се формулира подобна абоминация. Дори не е необходимо да се припомнят предишния ни опит с подобни кабинети. На чисто принципно ниво, т.нар. „експертни“ кабинети представляват технократско-бюрократична мечта за подмяна, не само на вота на избирателите, но и на политическия процес и Политическото като цяло. Ако този парламент не успее да излъчи кабинет, по-добре е да има нови избори, отколкото правителство за каквото никой не е гласувал – и от управляващите и от опозицията.
