Откъм политическа, публична, пък и военна гледна точка, вчера и днес са активни откъм събития дни за Руската федерация. Нейният президент, Владимир Путин, държа своята ежегодишна президентска реч, относителен аналог на американската “За състоянието на съюза”. Междувременно обаче в страната се състояха и протести в подкрепа на Алексей Навални, който е в режим на гладна стачка вече трета седмица. Включително заради последното, здравословното състояние на най-видимия критик на Владимир Путин се влоши последните дни. Министърът на отбраната, Сергей Шойгу, пък обяви, че започва оттеглянето на допълнително дислоцираните руски войски от границата на Източна Украйна и Кримския полуостров.
Обикновено ежегодишната реч на руския президент, която формално представлява обръщение на президента към Федералното събрание на страната, е всъщност средство за фокусиране на вниманието на руската общественост в конкретна посока. И за разлика от американския си налог, това публично обръщение на ръководителя на Кремъл няма за цел да “напипва” и да “отразява” пулса на обществото, а да го създава.
Още повече, че по-късно тази година има избори за Думата, долната камара на Федералното събрание. Ние, разбира се, знаем кой ще ги спечели, въпреки че социолозите в страната регистрират по-ниска популярност от характерното за партията на президента “Единна Русия”.
На този фон интересното обаче е, че в своята реч Владимир Путин не бръкна в торбата на социалния популизъм. Да, руският президент се ангажира с допълнителни средства за инфраструктура и обществените звена, така както и обеща еднократна помощ за децата на самотни родители и на такива с по-ниски доходи. Но допълнителните разходи, с които ще се ангажира руското правителство, са в порядъка на около 0.2% от БВП-то на държавата, констатират местните медии. Липсата на щедрост от страна на управляващите в Москва е показателно не само за възможностите на руската икономика, която, като всяка друга, е с ощетен размах след коронакризата, но и за спокойствието на управляващите, че изборите за Думата ще бъдат спечелени с комфортен резултат.
Но най-важното послание на Владимир Путин касаеше здравословното измерение на кризата, причинена от COVID – 19. С оглед на ниските нива на ваксинация в руското общество, държавният глава постави акцент върху това, че тази битка ще бъде спечелена само при максимална реализация на ваксинационния процес.
Междувременно, руските компании, имащи отношение към маркетинга ѝ, вече дават процент на ефективност на Спутник V, догонващ някогашната подкрепа на избори за КПСС и нейните Генерални секретари до Константин Черненко. Е, засега Йосиф Сталин води по ефективност Спутник V, но преднината му се свива до под 3%.
Но пазарното и пропагандното опаковане не трябва да хвърля сянка върху иначе чудесната работа на руските учени. Тяхната ваксина е явно много добър медицински продукт, който отгоре на всичкото има поне едно доказано конкурентно предимство пред другите ваксини, от американските, през европейските, до китайската: може да бъде полезна за преодоляването и на някои конспиративни съображения, каквито има далеч не само в Русия. Все пак част от гражданското общество, независимо дали вярва или не в сериозността на коронавируса, със сигурност не допуска в интимния си свят мисълта, че точно руската ваксина може да бъде чип в течно агрегатно състояние.
И въпреки че основните акценти и фокус на годишното обръщение на Владимир Путин да бяха вътрешно-политически, той за кратко спомена и Запада. Разбира се, в негативни щрихи. И тук той начерта “червени линии”, но с невидим химикал, тъй като не конкретизира кои са тези маркери, които не биват да бъдат пресичани в отношенията с Русия. Вероятно това е и в отговор на френския му колега Еманюел Макрон, който преди няколко дни заяви също, че пред Москва трябва да бъдат начертани червени линии. Но и Макрон не бе словоохотлив в подробностите.
Но контурите и съдържанието на предупредителните маркери на Путин могат да бъдат лесно антиципирани. Става дума за Беларус и Украйна; съответно, никакви действия срещу режима на Александър Лукашенко и без доставки на тежко въоръжение за Украйна, както и допълнително дислоциране на войски на НАТО в региона. Разбира се, в тези искания на руския президент няма нищо ново само по себе си.
А въпреки че не бе споменат поименно, Алексей Навални всъщност присъстваше в речта на Владимир Путин, макар за кратко и индиректно. При това, руският държавен глава сложи под общ знаменател между Лукашенко и Навални, казвайки, че страната му ще реагира силно и бързо при външни провокации. Последното не трябва да ни изненадва, доколкото дейността на най-видимия опозиционер на режима на Владимир Путин се мисли и представя от руските власти като функция на чужд композитор. При по-дълбок прочит, Кремъл като че ли намеква на Запада той да не превръща отношенията си с Русия в заложник на съдбата на Навални.
Именно руският опозиционер в момента е една от трите основни теми, произвеждащи напрежение между ЕС, САЩ и Русия. Другите две са дислоцираните руски бойна техника и сили до Източна Украйна и разрастващият се дипломатически (и разузнавателен) скандал между Чешката република и Руската Федерация. Тази напрегната атмосфера се случва в период, в който нито руският посланик е във Вашингтон, нито американският – в Москва.
Със стартирането на процеса на изтегляне на руските военни активи от границата с Украйна, Владимир Путин показва, че е разчел знаците на Джо Байдън (поканата за среща от страна на американския президент и неговият отказ от дислоциране на два допълнителни бойни съда в Черно Море). По този начин държавният глава на Руската Федерация ще се опита да отмести НАТО (покрай Украйна) от прекия си хоризонт и да се фокусира върху политическия и дипломатически такъв в отношенията си със САЩ и ЕС (Навални и дейността на разузнавателните агенции). Владимир Путин отговаря на поканата за “дозиране” на напрежението между него и Байдън, вкарвайки го обратно в графата “контролирано”.
И все пак, основният враг на Владимир Путин продължава да бъде вътрешен, а не външен. И това са тези 51 087 рубли, равни на около 667 долара, колкото е средната заплата в Руската Федерация.
За разлика от Навални, средната заплата в Русия не може да бъде арестувана.
