Намираме се в безпрецедентна за новата ни стопанска история ситуация, в която за пръв път от Втората световна война насам ставаме свидетели на икономическа криза, която не е продиктувана от прегряване на икономиката поради достигане на върха на бизнес цикъла, а от това, че централните правителства в Европа налагат редица тежки регулаторни ограничения и дори забрани за извършване на стопанска дейност върху голяма част от европейската икономиката. Целта е да се овладее разпространението на коронавируса, както и да се облекчи сериозния натиск върху здравните системи. Голям плюс е, че ние в България сме (по-скоро бяхме) една от държавите в Европа с най-либерални ограничителни мерки и на практика почти нямаше сектори от икономиката, които да не функционират. Най-тежко регулаторно беше ударен ресторантьорският сектор, на който, след като в началото на март месец му беше позволено да заработи при по-строги епидемиологични мерки, в края на месеца беше затворен отново. Този локдаун вече бе по-всеобхватен и засегна няколко ключови за икономиката сектори, а именно туризъм, големите търговски нехранителни вериги, молове и търговия на дребно. Това, обаче генерира голям на брой последващи систематични рискове върху редица съпътстващи сектори.
Ограничаването дейността на хотелите ще доведе до затваряне на по-голямата част от тях до нормализиране на здравната обстановка. Това ще доведе до свиване в сектори като хранително-вкусовата промишленост, търговията на едро и дребно и транспорт. Различни анализи показват, че ХоРеКа канала генерира около 20% от приходите на хранително-вкусовата промишленост, а тя е основен генератор на заетост и брутен вътрешен продукт. Неизменно спадове ще последват и в другите изброени по-горе сектори. В условията на свиваща се икономика и растяща здравна и икономическа несигурност бизнесът ще бъде принуден да калибрира оперативния си модел на работа, за да може да бъде по-устойчив на една потенциална по-дълга и дълбока икономическата криза. Тежката икономическа рецесия от 2008 година имаше сериозен дисциплиниращ ефект върху българската икономика, защото тя реално беше първата екзогенно генерирана криза след преминаването ни от планова към пазарна икономика. Компаниите, които успяха да оцелеят тогава едва ли ще допуснат грешките от миналото, което прави икономиката ни една идея по-подготвена и устойчива на икономически шокове. И въпреки това, ето няколко ключови риска от практиката ми върху които малките и средни предприятия трябва да се фокусират през 2021 година, за да избегнат драстично влошаване във финансовата си стабилност и дори фалит.
Оптимизация на оперативната и капиталовата структура
В условията на икономически кризи е напълно естествено приходите на повечето компании да се свиват. В такава ситуация те спешно трябва да прибегнат към оптимизация на фиксираните си разходи, за да продължат да бъдат печеливши и избегнат фалити. В тази насока фокусът трябва да бъде насочен основно в две ключови направления. На първо място оптимизиране на оперативните фиксирани разходи и на второ място на финансовите разходи – задълженията си към финансови институции.
Оптимизацията на оперативни разходи винаги започва от най-големите разходни пера в отчета на приходите и разходите. Те варират значително между различните сектори, но в общия случай в едно средностатистическо българско малко и средно предприятие едно от най-големите разходни звена са заплатите на работниците. За добро или за лошо, тяхното намаление моментално води до подобрение на маржовете на печалба, а в някои по-крайни случаи на компании с високи нива на фиксирани оперативни разходи, дори и до излизане на печалба. В сегашните условия държавата предлага редица мерки за подкрепа на временната заетост, като мерките 60/40, 90/10 и „Запази Ме“. Тези мерки позволяват на компаниите, които въпреки всичко оперират, но при намалени приходи да запазят работниците си и по този начин да имат възможността бързо да възобновят производството, когато икономическата конюнктура се подобри. Други фиксирани разходи, които могат да бъдат оптимизирани са разходите за реклама, маркетинг, всякакви не толкова важни разходи за външни услуги и др.
Вторият ключов елемент, на който трябва да бъде обърнато сериозно внимание, е капиталовата структура на компанията. Всяка една криза изменя сериозно бизнес модела на компаниите. Поради тази причина финансираните с банкови кредити компании могат да не успеят да генерират достатъчен паричен поток, за да изплащат предварително договорените погасителни планове. В такива моменти компаниите трябва да прибегнат към преструктуриране и консолидиране на кредитните си експозиции. Подобен пример е преобразуването на оборотно финансиране в дългосрочно инвестиционно финансиране или удължаване на срока на текущото инвестиционно финансиране. Тук е важно да се отбележи, че различните банки имат различна степен на гъвкавост в този аспект и не всяка една банка би имала желание да преструктурира подобни експозиции, поради изключително тежката регулаторна рамка, в която банките оперират. Временният мораториум върху кредитите имаше изключително полезен ефект върху малките и средни предприятия, защото им даде глътка въздух през ранната фаза на коронакризата. Крайната цел на оптимизацията на капиталовата структура е да понижи фиксираните плащания по кредитните експозици, за да може намаления поради икономическата криза паричен поток да бъде достатъчен и да покрива безпроблемно лихвоносните задължения на компаниите.
Диверсификация на клиентите
Липсата на диверсификация в клиентския микс е едни от най-съществените рискове пред малкия и среден бизнес в България, който се увеличава експоненциално в периодите на икономически кризи. Когато една компания има малък на брой клиенти това повиша значително риска върху нея, защото при едно евентуално финансово затруднениe в някои от клиентите това ще доведе до значителен и бърз срив на приходите. Когато, обаче приходите са разпределени сред по-голям брой клиенти, дори и при фалит на някои от тях, компанията ще може да абсорбира много по-лесно негативния шок от спада в приходите. Естествено, в различните сектори на икономиката диверсификацията невинаги е постижима, но въпреки това тя трябва да бъде една от най-важните цели пред мениджърите, защо тя прави компаниите по-устойчиви при икономически кризи.
Инвестиции
Всякакви инвестиции в условията на икономическа криза ,през която по правило имаме много високи нива на икономическа несигурност трябва да бъдат внимателно обмислени. Това важи в най-голяма степен за компаниите, които оперират в сектори на икономиката, които са чест обект на регулации в борбата срещу коронавируса. Последната една година ясно доказа, че всичко това, което се случва в здравен и икономически аспект е ново и все още, както здравните власти, така и централните правителства се опитват да намерят най-правилните решения, но по време на този процес за съжаление създават редица проблеми за бизнеса. В тези условия винаги е по-разумно да се изчака стабилизация на икономическата и здравна ситуация и едва тогава да се мисли за инвестиции. Естествено, че всяка криза сама по себе си представлява и възможност, особено за компаниите с големи кешови наличности и достъп до евтин финансов ресурс. В тези условия те могат да предприемат агресивна стратегия на придобиване на доставчици, клиенти и конкуренти на значително по-ниски цени, но подобни компании при малките и средни предприятия са по-скоро изключение от правилото.
Управление на материалните запаси
Ефективното управление на материалните запаси е един от най-важните източници на ликвидност и профитабилност във всяко едно предприятие. В условията на пандемия компаниите опериращи в сектори, които често стават обект на ограничителните мерки в борбата с коронавируса трябва да бъдат изключително консервативни в управлението на материалните си запаси. Ако сте малък семеен ресторант трябва да редуцирате размера на поръчките на хранителни продукти и напитки, за да се избегне тяхното бракуване при едно евентуално по-дълго ограничаване на стопанската дейност. Същото важи и ако сте предприятие от хранително-вкусовата промишленост. Затварянето на хотели и ресторанти неизменно ще доведе до спад в поръчките и поради тази причина едно евентуално презапасяване със суровини може да доведе до техния брак или залежаване. В първия случай ще се реализират преки загуби, а във втория до влошаване на ликвидността на компаниите. Това са два сериозни риска, които ако бъдат адресирани навреме могат лесно да се избегнат.
Управление на вземанията
Един от първите негативни ефекти, до които води всяка една икономическа рецесия е увеличаването на междуфирмената задлъжнялост. Това води до рязко влошаване в ликвидността на компаниите, защото периода, в който едно вземане се реализира се увеличава значително, което отваря ликвидна дупка и компаниите започват да срещнат сериозни трудности при плащанията към персонала, доставчици, кредитни институции и държавата. Втори съществен риск произлизащ от икономическите кризи е потенциалният фалит или значително влошаване във финансовото състояние на клиенти, което прави събирането на вземанията по-трудно, а и често, дори невъзможно. Тогава вече, в зависимост от размера на отписаното вземане, вътрешната ликвидност на компанията може да се влоши значително, а в някои по-екстремни случаи, дори и до фалит. Едно евентуално решение за забавяне реализацията на вземанията е използването на факторинг. При него получавате вземането си срещу скромен дискаунт и по този начин подобрявате значително ликвидността на компанията и обръщаемостта на вземанията. Застраховането на вземанията пък представлява друга ефективна стратегия за хеджиране на търговския риск. При него срещу застрахователна премия застраховате вземането си към определен клиент. Това е изключително полезна стратегия, защото в процеса на застраховане застрахователната компания може да ви откаже да застрахова даден контрагент, което веднага ще ви сигнализира за потенциален риск и по този начин да ограничите търговията с този клиент. И двете стратегии имат по-ограничен ефект при тяхното прилагане по време на вече настъпила икономическа криза, но въпреки това ограничават съществено риска от сериозно влошаване на финансовото състояние на компаниите, които ги приложат.
Всички тези мерки, естествено, далеч не са универсално приложими заради всичките секторни и фирмени специфики, но въпреки това представляват сериозна отправна точка за анализ и изграждане на ефективна управленска стратегия в условията на пандемия и паневропейска икономическа криза, която да ограничи значително рисковете, които водят до фалит и съхраняване на производствения капацитет.
