Навършват се 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II в Рим. Несправедливо обвинен е българинът Сергей Антонов, който прекарва четири години в италиански арест, откъдето излиза друг човек, психически съсипан, изтезаван. Илиза сянка… Извършител е Мехмет Али Агджа – турски терорист от националистическата организация Сиви вълци.
Осъден е на доживотен затвор през юли 1981 г., но по молба на папата е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г. След излежаване на 19 години лишаване от свобода в Италия и още 5 години в Турция за убийството на редактор на вестник през 1979 г., е освободен от турския затвор предсрочно на 12 януари 2006 г. След масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му и същият ден той е отново арестуван. Върховният съд решава да не се приспадат четирите години, излежани в Италия, от присъдата на Агджа, поради което той трябва да остане в затвора още 4 години, Главният прокурор не използва правото си да оспори решението на съда. През 2010 г. Агджа е окончателно освободен.
Агджа твърди, че е бил вербуван от българската Държавна сигурност да извърши покушението и така започва престъплението, наречено “българска следа”.
Други двама българи, които са служители в посолството ни в Рим – Тодор Айвазов и Жельо Василев, уж са свръзката на Агджа в Рим. Американската журналистка Клеър Стърлинг и бившият служител на ЦРУ Пол Хенци раздухват тази версия, а “българската следа” се превръща в световна новина. През 1986 г. Антонов се връща в България, като преди това е оправдан по всички обвинения, но психически е напълно смачкан. Появяват се твърдения, че върху него са прилагани психотропни средства, измъчван е и физически.
“Българите бяха кажем пожертвани”, казва Агджа в предаването “Ничия земя” на Нова телевизия. “САЩ знаят истината, Кремъл знаят истината”, уточнява Агджа. “България е невинна за атентата срещу папата, това е факт. Става дума за световна война – между НАТО и Варшавския договор, между САЩ и СССР, между Ватикана и комунизма.”
За съжаление, и не за пръв път, в т.нар. българска следва има и активно българско участие. Дими Паница, на когото рожденото име е Димитър, е от известен български род. Прадядо му е Евстати Паница, чийто брат Атанас е баща на Коста Паница и дядо на Тодор Паница. Коста Паница, висш български офицер, е отявлен русофил и е осъден на смърт и разстрелян за антидържавен заговор и шпионаж в полза на Русия през 1890 г. Тодор Паница е виден македонски революционер, свързан с Коминтерна и е екзекутор на видните македонски дейци Борис Сарафов и Иван Гарванов. Осъден е на смърт от ВМРО и на 8 май 1925 г. присъдата му е изпълнена от годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева.
През 1982 г. в “Рийдърс Дайджест”, където работи Паница, излизат серия от фалшиви новини от свързаната с ЦРУ Клеър Стърлинг, за т.нар. българска следа.
Според нейни признания, направени по-късно пред журналисти, Паница ѝ предложил солидна финансова помощ, за да публикува статии и книги срещу България. От тези публикации се стига и до съдебния процес в Италия срещу българските граждани.
На 11 май 2018 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски” е представена книгата „Атентатът срещу папата. Истинската история”. Нейният автор – проф. Джузепе Консоло, поема защитата на Сергей Антонов, който заедно с Тодор Айвазов и Жельо Василев, е обвинен, че е съучастник в опита за покушение срещу Папа Йоан Павел II. В книгата си проф. Консоло разказва за случилото се на площад „Свети Петър”, за съдебния процес и одисеята, която е представлявал пътят на „защитата” до доказването и официалното обявяване на истината за невинността на Антонов.
“Бе извършена огромна несправедливост по отношение на българския народ, несправедливост, която сега имаме възможност да поправим: българската следа в атентата е инсинуация.”
Консуло помни и сблъсъците с Агджа, когото определя като високо интелигентен и брутален лъжец. При една от срещите между двамата Агджа го наругава, казвайки му: „Аз съм турчин и ще ти вкарам голям…”. А аз му отговорих „А аз съм сицилианец! Ще ти вкарам още по-голям…”
Консуло е един истински и голям приятел на България, заел се с непосилната според много задача да защитава Антонов, получавал е смъртни заплахи по този повод, но останал твърдо уверен в невинността на Антонов. Консуло пита:
“Защо Бългаpия не подаде иcк към италианcкото пpавителcтво? Защо Бългаpия не поиcка cпpаведливоcт за Антонов? Това петно, xвъpлено въpxy бългаpcкия наpод, е чеpна cтpаница за италианcкото пpoвоcъдие.”
На Димитър Паница, заради филантропската му дейност в България, е кръстена улица в страната ни. А Сергей Антонов си отиде на 1 август 2007 г. – изоставен от държавата, с мизерна пенсия, след години на психически тормоз при разпитите в затвора, след милиони пъти, в които навсякъде по света се спрягаше като човека, опитал да убие папата. На погребението му не присъства нито един официален представител на страната ни, нямаше нито един венец, дори букет. Българската държава е огромен длъжник на Антонов и близките му. И ще бъде, докато не изчисти напълно неговото и името на страната ни! За подобни неправди няма давност!
