Крайните, странни и разрушителни идеи често се нуждаят от официална политическа легитимация и промоция, за да се вкоренят по-плътно в публичната среда. Властовата и институционална подкрепа за екстремните перспективи и предложения може от извращение да ги превърне в норма.
Подобен зрелищен процес се разгръща в Американския конгрес – най-могъщото и влиятелно политическо тяло в Западната цивилизация. В момента тази вече вековна цитадела на представителството е доминирана от Демократическата партия, която пък е завладяна от фанатични фигури, водени от разрушителни импулси и революционни нагони.
Подобни бесове редовно минават първо през езика – този древен инструмент за описване на заобикалящата ни реалност.
Покрай Деня на Майката на 9-и май в САЩ, Демократическата партия успя да употреби Конгреса като частна пропагандна платформа за допълнителна легитимация и нормализация на своята езикова революция, която прави сравненията с творчеството на Оруел колкото клиширани, толкова и тревожно точни.
Демократката Аяна Пресли от Камарата на представителите призова за здравни реформи, които да включват покритие за „раждащите хора“.
После демократката Кори Буш, отново от Камарата на представителите, използва изцяло идеологическо изслушване за „расовата разлика“ в смъртността на родилките в САЩ, за да говори за „чернокожите раждащи хора и нашите бебета, които умират, защото докторите не вярват на нашата болка“.
Да оставим засега настрана бруталната расистка демагогия и отблъскваща реторика на Кори Буш и да се фокусираме върху това, което обединява двете официални изказвания. „Раждащи хора“. Не майки, а „раждащи хора“.
Премахването на думата „майка“ и нейното заместване с абсурдните словесни съчетания „раждащ човек“, „раждаща персона“, или „раждащ индивид“ е поредната глава в системната операция на Демократическата партия и нейната прилежаща мрежа от академични, медийни и корпоративни колективи, по разграждане на английския език и значението, с което той е снабден след столетия на органично лингвистично развитие.
Нищо органично няма в заменянето на „майка“ с „раждащ човек“. Това е дълбоко политически акт и е част от общата абсурдистка мозайка на пренареждането на Западната цивилизация. Това пренареждане се прави от твърде влиятелни политически актьори, които срещат твърде крехка и наплашена опозиция.
Едно от първите действия на администрацията на Байдън и Харис беше да накара всички федерални агенции да питат служителите за техните „предпочитани местоимения“, които, нека кажем още сега, далеч не се изчерпваха с традиционните „той“ и „тя“.
После говорителката на Камарата на представителите и видна фигура в Демократическата партия Нанси Пелоси обяви новите езикови правила за документите на Конгреса, в които бяха премахнати или изменени думи като „майка“, „дъщеря“, „син“, „сестра“, „брат“. На тяхно място дойдоха „джендър неутралните“ определения като „родител“, „дете“ и „сиблинг“.
Но „раждащ човек“ вместо майка е ново измерение на културната революция.
Другата литературна препратка извън Оруел е Олдъс Хъксли и неговата велика антиутопия „Прекрасният нов свят“. В тази книга репродукцията бе изведена отвъд човешките отношения и тела, а концепцията за родители превърната в анахронизъм от технологичния прогрес.
Хъксли описва свят на изкуствени утроби и деца, тоест „малки човеци“, програмирани от ден първи във власващата обществена доктрина. Демократическата партия си е водила бележки.
Доминиращата прогресивна идеология, въплътена и в политическото тяло на демократите в Американския конгрес, е враждебно настроена към ясно дефинираните родители. Цялата идея за родителство трябва да се размие, разгради, деконструира и делегитимира.
Държавата е предпочитаният„гледач на малки човеци“ в света на „раждащите хора“. Тези трендове може да изглеждат някак си презокеански или съвременно англосаксонски, но всъщност са глобален проект със способността стряскащо бързо да да преодолява разстояния, езикови и културни бариери. Затова е редно да ги следим критично и да сме подготвени.
Политическата легитимация на екстремни и ирационални идеи за отравяне на езиковия организъм е достатъчно тревожен процес. Но особено неудобно става, когато самата властова и институционална рамка придобие очертанията на отклонението.
