На днешния ден отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За пръв път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г, а официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Околчица (познат и като Вола) се почита от Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, а по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, а през 1867 г. се завръща в Калофер, започва да настоява бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода.
Четата на Христо Ботев е една от най-известните български революционни чети, формирана през април 1876 г. Още през есента на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взима решение за въоръжено въстание в България. При подготовката ръководителите на Врачанския революционен окръг успяват да купят оръжие от Румъния, но се оказва невъзможно да бъде внесено в България. Апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов решават да съберат чета, която да достави това оръжие. Четниците посещават Христо Ботев в Букурещ и му споделят плановете за въстанието и четата, но още докато набират четници, въстанието започва.
Преминаването на Дунав е определено за 5 май. В началото на месеца Христо Ботев успява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с които закупува необходимото. Кратките срокове за организиране не позволяват да се проведе никаква предварителна военна подготовка и четата е смесица от добре обучени бойци от Втората българска легия, но и от неподготвени ентусиасти. Ботев е именно от последните, така че за военен ръководител е определен поручик Никола Войновски, а знаменосец става Никола Симов – Куруто. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „Нова България“.
Знамето на Ботевата чета е ушито през 1875 г. от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка и сестра на Никола Обретенов. Предназначено е за Червеноводската чета, след разпръсването на която е запазено от баба Тонка и изпратено на Никола Обретенов.
Датата за преминаване на Дунав – 5 май, не е спазена, a едва от 16 май, в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците започват да се качват на австрийския параход „Радецки“. Командването на четата предвижда завладяване на кораба и поемане на управлението му, в случай че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място. На 17 май, когато „Радецки“ приближил устието на р. Огоста четниците пристъпили към завземане на парахода. Kапитан Дагоберт Енглендер предоставил „Радецки“ на разположение на войводата. Държането на нашите революционери оставило силно впечатление сред екипажа и пътниците и Енглендер не само улеснил слизането на родния бряг, но когато във Видин Осман паша поискал от него да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четата, отказал.
Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Най-напред спряла в с. Козлодуй, където разпръснала група черкези, набавила си няколко коня и взела осем коли за импровизирания обоз. От с. Козлодуй към четата се присъединил местният учител – Младен Павлов от Видин. Към 14:00 часа тя напуснала Козлодуй и до вечерта стигнала с. Бутан. Там четниците използвали колите, за да направят мост през пълноводната р. Огоста и да преминат на другия бряг. Като продължили пътя си, те излезли на пътя Рахово (Оряхово) – Враца и прекъснали телеграфната връзка. Преминавайки край с. Алтимир, към полунощ въстаниците влезли в с. Борован, където претърпели първото си разочарование. Тук към четата трябвало да се присъединят 400 въстаници, но тръгнал само един.
Когато четата се приближава до с. Баница, е нападната от черкези и башибозук. Още при първата директна атака, неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а по същия начин до вечерта са отбити още две атаки, но близо 30 четници са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака от Сливен, който се заклева, целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов. През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и, разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи. Четниците продължават движението си към Балкана.
Сутринта на 20 май часовите забелязват башибозушки отреди. Четата бързо се изтегля на най-близката удобна за отбрана позиция в района на връх Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. Постепенно цялата чета се концентрира около връх Купена, връх Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май (1 юни нов стил) 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев… Изгубила своя водач, четата се разделя на няколко групи и се разформирова. От общо 208 четници загиналите са 94, 26 са заточени, 2 умират в затворите, а 76 успяват да доживеят свободата на България.
Ботев, освен революционер, е поет и публицист. В края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила. Там, със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник „Дума на българските емигранти“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В него излизат някои от основните му публицистични работи: „Наместо програма“, „Примери от турското правосъдие“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“, а за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – „До моето първо либе“, „Пристанала“ и „Борба“. През юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на вестника поради липса на средства.
Ботев заминава за Букурещ, където се настанява в стая на тавана на печатницата на Каравелов. Ботев започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „Независимост“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „Будилник“. В него излизат някои от известните му фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм…?“, „Гергьовден“ и „Патриот“. През този период той превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив.
През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в „Независимост“ някои от най-известните си стихотворения: „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“. След ноември 1873 година Ботев не публикува нова поезия в продължение на близо две години. През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ. То се помещава в част от жилището на местния български епископ Панарет Рашев и Ботев отива да живее там, напускайки печатницата на Каравелов. Там той се запознава с бъдещата си съпруга Венета Везирева, племенница на епископа. Въпреки многобройните свидетелства за лични конфликти с Каравелов, и след назначаването си за учител Ботев продължава да сътрудничи активно на вестник „Независимост“, където започват да излизат негови статии и фейлетони.
Ботев – революционерът публицист, е един от националните ни герои, заради които на 2 юни, точно в 12 часа ще чуем сирените – това са двете минути, в които трябва да запазим мълчание в знак на почит. Някои ще се спрат, други забързано ще продължат, трети дори няма да ги чуят… И вместо да чакаме, по задължение спрели, да отмине този миг, улисани от битовизми, всеки от нас може да си зададе един единствен въпрос –не се ли отдалечихме безвъзвратно от заветите им. Подвигът на героите отдавна вече се свива до едни формални секунди, които изтичат толкова неусетно, колкото и изминалите години, в които вместо да станем по-сплотени ние вървим назад в тази най-важна заръка, оставена ни от загиналите за родината, загиналите за нас, за да сме тук днес, в тяхната обична България.
