Четох миналата седмица в “Клуб Z” (не, не се шегувам, правил съм и по-откачени неща) материал по повод на това, че в събота се очакват две събития – едно хубаво и едно лошо. Хубавото е поредният прайд, а лошото – ретроградна манифестация в защита на семейството, дело на “сектантски организации, които под привидната форма на “изконно традиционно християнско семейство” искат да ни върнат в 19-и век“. Замислих се. Какъв съм аз? Не съм нито сектант, нито организация. Нито пък вярвам, че XIX век е по-хубав или по-лош от който и да било друг век. Да мислиш, че всеки следващ век е по-съвършен от предишния е, меко казано, детинско. Да мислиш, че всеки, който не е на твоето мнение, е по-глупав и по-необразован от теб, вече си е направо тъпо. Напротив, много често критиците на кресливите нови левичари са по-информирани, по-културни и по-интелигентни от тях, само дето не са така шумни и не навират величието си в лицата на хора, които не се интересуват от тях. А що се отнася до презрения XIX век, именно в него се сеят семената на плодовете, които берем днес, именно тогава започва да се оформя масовият “свръхчовек”, който е прав за всичко и когото трябва само да слушат и да мълчат. XIX век е зората на модерните времена, а не някакъв техен антипод. Но днес си говорим за ценности.
Ядрото на разглеждания текст е в следните три изречения: “Противопоставянето на “изконните християнски традиционни ритуали и ценности” е придвижило цивилизацията напред. Освободило ни е от религиозния фундаментализъм. А сега едни сектанти искат да ни върнат обратно в тъмното минало”. Пише още, че ако се бяхме придържали към християнските ценности науката нямаше да напредне, жените нямаше да имат право да гласуват, щяха да ги бият, да бъдат робини на садистични християни и “утробни репликатори за семействата”; лекарствата и ваксинациите щяха да са забранени (?!), антибиотиците нямаше да съществуват; нямаше да има телефони, телевизори и коли (да не говорим за компютри), а Инквизицията щеше да гори на клада който ѝ падне. Ако не вярвате, че пише така, в началото съм дал линк – четете.
Цялата тази фразеология заедно с убеждението че християнството е прът в колелата на прогреса е от сказките по атеизъм през 50-те и 60-те години на ХХ век. Да кажа ли аз сега: “Алоу! Живеем в XXI век все пак!”? Една от най-типичните комунистически опорки е, че вярващите са глупави, неграмотни, суеверни и мракобесни. Да оставим настрана, че това го проповядваха довчерашни пастири по адрес на недоубитите останки от досоциалистическата интелигенция. Сега по някаква причина тази проповед, както и цялото пропито с подигравка и омраза отношение към християнството се завръща.
Но щом моторът на “прогреса” е противопоставянето срещу християнските ценности, дайте да видим кои са те и има ли нещо общо между тях и цивилизацията на компютрите и антибиотиците, която иначе нямаше да я има.
Първо, що е то “ценности”. То не е нещо, което е просто хубаво и пъстро като съботен прайд, нещо, което ни е приятно да си го търкаляме из устата и да се опияняваме как звучи. Ценностите са съвкупност от предмети и явления, които отговарят на вродената у човека представа за Истина и за Добро. Тази представа е вродена чрез естествения нравствен закон, идеята за който е изключително християнска. Самата представа за ценности е християнска.
Авторът на текста казва: “Подкрепям Прайда, защото свободата е ценност номер едно“. Абсолютно вярно! Свободата е ценност №1, защото чрез нея осмисляме и подреждаме всички останали ценности. Човекът е паднал, когато се е научил да познава добро и зло, а свободата му е дадена, за да избере едно от тях и да понесе последиците от избора си. Схващането за свободата, дори и такова, каквото е днес, е християнски фундамент. Християнството е идеология на свободата, на свободната воля, с чиято помощ човекът трябва да постигне целта на живота си, да постигне обòжение (θέοσις). Да, наистина свободата е ценност №1 и ако е издигната някъде в култ, то е в християнските страни. В ислямските държави, Далечния Изток и Африка се гледа на свободата по малко по-различен начин, не така съдбоносно, както при нас, именно защото не са християнски.
Друга ценност на модерния цивилизован свят са толерантността и равните права. Тя произтича от заповедта да обичаме ближния като себе си. Тази заповед наричаме “Нов завет”. Толерантността е християнският принцип да мразим греха, но да обичаме грешника. Всеки човек носи в себе си Божия образ, който е помрачен от злото в различна степен. Затова не бива да съдим другите хора (има Кой да ги съди и наказва), затова трябва да ги оставяме да правят своите избори и да посрещат последиците от тях. Но когато някой агресивно и кресливо се опитва да прокарва някаква идея, не бива да се сърди другиму, когато и той на свой ред пожелае да прокара друга или противоположна идея. Ако искаме да са толерантни към нас, да бъдем и ние толерантни. Двете съботни шествия – и хубавото, и лошото – имат еднакво право да съществуват.
Друга ценност: върховенството на закона (по-правилно е “върховенство на правдата”, защото законът може и да е несправедлив, гласуван от някой корумпиран парламент, но нека оставим нещата така). Законността, законодателството се гради върху представата за греха. Модерното законодателство не се е отклонило от Декалогоса, само го е затлачило с повече думи. В дохристиянсктите общества законът е владетелят и владетелят е законът, писан или неписан. Система от норми, които са извън личността и не произтичат от нея, а от нещо по-голямо, важно и обективно, са християнска “ценност”, основана на идеята за греха и необходимостта от неговото наказване в името на справедливостта. А това че има хора, които искат да узаконят определени грехове, е явление, чиито последици предстои да изпитаме.
Други ценности: смирение (способност за поставяне на собствените интереси на заден план в определени ситуации), отговорност към другите (християнската идея за съборността, според която всички сме членове на един организъм с една природа), нестяжение (въздържане от алчност и продажност), придържане към истината като необходимо условия за функциониране на обществото, неотровено от fake news (“Не лъжесвидетелствай против ближния си”), състрадание и милосърдие, примерът на добрия самарянин – на това се крепи (къде искрено, къде лицемерно) половината неправителствен сектор – и т.н., и т.н.
Всичко това са християнски представи за Добро (тоест “ценности”), които пряко произтичат от християнски догмати. Тази християнска антропология, този възглед за човека и за неговата стойност като Божи образ, направи възможна приказната цивилизация, на която се наслаждаваме – и автомобилите, и компютрите, и антибиотиците и всичко останало. Да, в тази цивилизация се появяват извращения както във всеки друг исторически момент, когато човечеството е постигало нещо хубаво. Извращенията са израз на злоба и завист, на човеконенавист. В тях са впрегнати армии от “интелектуалци”, които даже не са злонамерени, а само изпъчени в желанието си да им се обръща внимание. Осъзнатите злодеи са нещо съвсем друго.
Борбата срещу християнството няма да доведе никого до нищо добро, камо ли до прогрес и светли бъднини. Опиянявайте се от остроумните си и колоритни умозаключения колкото искате, но недейте да твърдите, че християнството ви дърпа назад. По-назад от какво? Колко по-назад? И бъдете спокойни: всичко, което се случва, има защо да се случва и всеки актьор в спектакъла накрая ще получи своя хонорар. За човешката история няма интрига – тя ще завърши по един определен начин. Интрига има само за индивидуалните истории на отделните хора. За тях все още не се знае как ще завършат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
