[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
О, род на Франките, род отвъд планините, род избран и обичан от Господ, както се вижда в много от своите произведения, отличен от всички народи от положението в твоята страна, както и от твоята католическа вяра и честта на светата църква! Към теб е отправена нашата беседа и за теб е предназначен нашият призив.
Ние желаем да знаеш каква печална кауза ни доведе в твоята страна, каква опасност, заплашваща теб и всички вярващи, ни е довела. От пределите на Йерусалим и Константинопол идва ужасяващ разказ и много често вече е достигал нашите уши, а именно, че род от царството на Персите, прокълнат род, род напълно отчужден от Господа, изоставено поколение, което не е насочило сърцето си и не е поверило духа си на Господа, е нахлуло в земите на тези Християни и ги е обезлюдило с меч, грабеж и огън; отвело е част от заловените в собствената си страна и част от тях унищожило в жестоки мъчения; изцяло е унищожило църквите на Господа ги е присвоило за обредите на собствената му религия.
Те унищожават олтари, след като са ги осквернили със своята нечистота. Обрязват Християните и кръвта от обрязването те или разпръскват по олтарите, или изливат в кръщелните купели. Когато искат да измъчват хората с низка смърт, те продупчват пъповете им и издърпвайки краищата на червата им, ги връзват за колове; тогава чрез бичуване карат жертвата да ги обикаля, докато с изпадали вътрешности, жертвата пада просната на земята. Други завързват на стълб и пробиват със стрели. Други насилват да издължат вратовете си и след това, нападайки ги с голи мечове, опитват да отрежат врата с един удар. Какво да кажа за отвратителното изнасилване на жените? Да говоря за това е по-лошо, отколкото да мълча. Кралството на Гърците е вече разчленено от тях и лишео от територия толкова обширна, че не може да бъде премината в двумесечен поход.
На кого се пада тогава тежестта да отмъсти за тези злини и да възвърне тази територия, ако не на вас? Вие, на които повече от другите народи Господ даде забележителна слава с оръжието, голяма смелост, физическа активност и сила да смирите косматия скалп на тези, които ви се противопоставят?
Нека делата на вашите предци ви трогнат и пробудят умовете ви към мъжествени подвизи; славата и величието на крал Карл Велики и неговия син Луи и на другите ви крале, които унищожиха кралствата на езичниците и разшириха в тези земи територията на светата църква. Нека светият гроб на Господа нашия Спасител, който се владее от нечисти народи особено ви подбуди, и светите места, които сега са унизявани и непочтено замърсявани от нечистотата им. О, най-храбри войници и наследници на непобедими предци, не бъдете изродени, а си спомнете храбростта на своите предшественици.
Но ако ви спира любовта към деца, родители и съпруги, спомнете си какво Господа казва в Евангелието, “Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.” Нека никое ваше притежание не ви задържа, никоя грижа за семейни дела, тъй като тази земя, която населявате, затворена от всички страни от морета и оградена от планински върхове, е твърде тясна за вашето голямо население; нито е изобилна на богатство; и едва снабдява достатъчно храна за обработващите я. Затова и вие се избивате един друг, водите война и често гинете от взаимни рани. Нека тази омраза ви напусне, нека свършат кавгите ви, нека войните спрат и нeка всички размирици и противоречия утихнат. Потеглете към Божи гроб, изтръгнете тази земя от нечестивия род и я починете на себе си. Тази земя, в която според Писанието “текат мед и мляко”, е дадена от Господa във владение на израелтяните, Йерусалим е пъпа на света; земята е по-плодородна от другите, като друг рай на насладата. Това Спасителят на расата човешка показа със Своето Възнесение, разкраси с пребиваване, освети със страдание, изкупи със смърт, прослави с погребение. Tози царски град, намиращ се в центъра на света, сега е държан в плен от Неговите врагове и е на подчинение на тези, които не познават Господа, на поклонение на езичниците. Той търси и желае да бъде освободен и не спира да ви умолява да дойдете на помощ. От вас особено той иска помощ, защото както вече казахме, Господа е дал на вас над всички народи голяма слава с оръжието. Съответно предприемете това пътуване за опрощаване на греховете ви, с уверението за вечна слава в небесното царство.
[/et_pb_text][et_pb_image admin_label=”Изображение” _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/Untitled-17.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”left” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Когато папа Урбан изрече тези и много други подобни неща в своята изтънчена беседа, той толкова повлия в една посока на желанията на всички присъстващи, че те извикаха “Това е волята Господна! Това е волята Господна!” Когато почитания римски първосвещеник чу това, с очи обърнати към небето той благодари на Господа и, с ръката си командвайки тишина, рече:
Най-любими братя, днес у вас е видно това, което Господа казва в Евангелието, “където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” Ако Господа не беше във вашите души, не бихте всички извикали едно и също. Защото, въпреки че викът дойде от много усти, произходът на викът е бе един. Поради това ви казвам, че Господа, който вдъхна това в гърдите ви, го извади от вас. Нека тогава това е вашият боен вик в битките, защото тази дума е дадена от на вас от Господа. Когато въоръжена атака се прави срещу врага, нека този вик идва от всички воини на Господ. Това е волята Господна! Това е волята Господна!
И ние не ви заповядваме или съветваме стари и слаби, или тези негодни да носят оръжие, да предприемат това пътешествие; нито трябва жените изобщо да потеглят, без техните съпрузи или братя или законни защитници. Защото те ще бъдат повече пречка, отколкото помощ, повече тежест, отколкото предимство. Нека богатите помагат на нуждаещите се; и в съответствие с тяхното богатство, нека вземат със себе си опитни войници. Свещениците и писарите от всеки орден да не потеглят без позволението на своя владика; защото това пътешествие не ще ги обогати с нищо, ако те отидат без такова позволение. Също така, не е подходящо миряните да тръгнат на поклонението без благословията на своите свещеници.
Който, в такъв случай, се реши на това свещено поклонение и изрече клетвата си към Господа за това и се предложи на Него като жива жертва, свята, приемлива от Господа, нека носи знака на кръста Господен на челото или на гърдите си. И когато, истински, е изпълнил своята клетва, той пожелае да се върне, нека постави кръста на гърба си, между раменете. Така, в действителност, чрез двойното действие ще изпълни предписанието Господне, както Той заповядва в Евангелието: “Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене.”
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
